Билки за страдащите от автоимунни заболявания и трансплантираните пациенти

Превод и адаптация на текста: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Свикнали сме да търсим в билките имуностимулиращо действие, но има поне две групи хора, които имат нужда от обратното - имуносупресията (потискането на имунната система) е важна за страдащите от автоимунни заболявания и за пациентите, които са били подложени на трансплантация на тъкани и органи.

Най-разпространените автоимунни заболявания са: множествената склероза, ревматоидният артрит, псориазисът и псориатичният артрит, тиреоидитът на Хашимото, болестта на Грейвс, болестта на Крон и улцерозният колит, лупусът, диабет тип 1, витилигото, алопеция ареата.

Тази статия се основава на публикация от 2012 г. (Herbal Medicines for Immunosuppression с автор Zahra Amirghofran, ref.1), която разглежда билките, притежаващи имуносупресивно и противовъзпалително действие и могат да окажат защитен ефект при имуномедиирани заболявания.

Поради тежките странични ефекти на най-често използваните медикаменти (глюкокортикоиди и циклофосфамиди), през последните години се обръща все по-голямо внимание на веществата с растителен произход, които биха могли да ги заместят.

Куркумата произлиза от тропическа Южна Азия и много често намира приложение в народната медицина за лечение на инфекции и възпалителни заболявания. Използва се ярко жълтият пигмент, извлечен от грудковото коренище на това растение.

Основните биологични ефекти на куркума се приписват на веществото куркумин - естествен полифенол със силно противовъзпалително и антиоксидантно действие. Куркуминът може да променя експресията на различни транскрипционни фактори, протеини на клетъчния цикъл и кинази - важни компоненти на живота на клетката.

Установено е, че веществото има влияние върху лимфоцитите и върху поредица от имунологични функции, включително хуморалния и клетъчния имунитет, както и да понижи производство на цитокини. [ref.2]

Няколко клинични проучвания показват, че куркуминът може да има потенциал като терапевтичен агент при възпалителни заболявания на червата, панкреатит, артрит и хроничен преден увеит. [ref.3]

Растението е храстовидно и е от семейството на чашкодряна. Разпространено е в Китай, Япония и Корея. Използва се основно коренът, тъй като останалите части на растението са много отровни.

Лей гонг тенг се използва за лечението на ревматоиден артрит и системен лупус ериматозус. Значимостта на деривати на растението е демонстрирана както от лабораторни, така и от клинични данни. [ref.4]

Имуносупресивната активност на билката може да намери приложение и при пациенти с трансплантация на органи. Надежда за това дава изследване на ефектите ѝ при животински модел на бъбречна трансплантация - веществото деметилзеиластерал (Т-96), изолиран от това растение, в комбинация с преднизон значително е удължило преживяемостта на плъхове с трансплантирани бъбреци [ref.5].

Билката женско биле (сладък корен) се използва в народната медицина, заради своето антибактериално, имуномодулиращо, кардиопротективно и хепатопротективно действие. 

Положителни ефекти са наблюдавани при използването на вещества от растението при псориазис в комбинация с млечни протеини в състава на крем [ref.6].

Коренът на женското биле съдържа глициризин, чийто основен метаболит е глициризиновата киселина, а тя от своя страна е показала противовъзпалителни ефекти при различни животински модели на заболявания.

Другите имена на билката са червен градински чай, китайски мъдрец и тен шън. Тя е много разпространена в Китай и там се използва за лечение на хепатит, мозъчни и сърдечни заболявания.

Растението инхибира производството на гама-интерферон от клетките на лимфните възли и може да намери приложение в лечението на имунологични заболявания. 

Основното активно вещество на даншен е Tanshione IIA (TSN). Установено е, че то намалява нивата на възпалителните цитокини интерлевкин-2 (IL-2), интерлевкин-4 (IL-4), гама-интерферон (IFN-γ) и тумор-некротизиращ фактор-алфа (TNF-α), но повишава тези на противовъзпалителния цитокин интерлевкин-10 (IL-10).

Зеленият чай намира много приложения в народната медицина - като обезболяващо, кардиотоник, карминатив (газогонно действие), стимулант на централната нервна система, диуретик и при трудно храносмилане.

Полифенолните съединения в зеления чай имат противовъзпалителни свойства, а в различни експерименти с животински модели те са демонстрирали имуносупресивен ефект.

Зеленият чай е облекчил автоимунните симптоми при животински модел на ревматоиден артрит и в миши модел на синдром на Сьогрен, а през последните години вниманието се насочи към веществото епигалокатехин-3-галат (EGCG) - компонент на зеления чай с противовъзпалително и имуномодулиращо действие. [ref.7]

Моминската вратига, наричана още танацетум, произлиза от Стара планина, но днес е разпространена на много места по света. На външен вид твърде много прилича на лайката и често се бърка с нея.

В народната медицина се използва при ревматоиден артрит и висока температура. 

Билката инхибира някои възпалителни ензими и потиска отделянето на възпалителните медиатори азотен оксид, простагландин Е2 и TNF-α от макрофагите, както и гама-интерферон и интерлевкин-4 от мононуклеарните клетки в периферната кръв. [ref.8]

Смята се, че биоактивните съединения в моминската вратига може да се използват като допълнително средство при имунотерапията на рак на дебелото черво. 

Киселият трън има дълга история в традиционната медицина. Иран е най-големият производител на това растение в света.

Бербаминът е пречистено съединение от обикновения кисел трън Berberis vulgaris и други видове кисел трън. Той притежава силни противовъзпалителни свойства и удължава живота на мишки след трансплантация на кожа.

Подробности за механизмите на действие на тези билки четете в оригинала на статията [ref.1 - ще се свали статията в PDF].

Други растения също са демонстрирали имуносупресивно действие в различни проучвания. Сред тях са:

• Чесън (Allium sativum);
• Астрагал (Astragalus membranaceus);
• Андрографис (Andrographis paniculata);
• Сърповидна урока (Bupleurum falcatum);
• Полигала тенуифолиа (Polygala tenuifolia);
• Clerodendron trichotomum;
• Artemisia vestita;
• Salvia mirzayanii;
• Dracocephalum kotschyi;
• Zizyphus lotus;
• Stachys obtusicrena;
• Haussknechtia elymatica;
• Periploca sepium.

Бъдещи проучвания ще утвърдят мястото на тези и други билки в терапията на автоимунните заболявания и за поддържане качеството на живот на трансплантираните пациенти.

Какви са причините за автоимунните заболявания?

Учените все още не знаят точните причини за възникване на автоимунно заболяване, но предполагат, че процесът може да се задейства в следствие от инфекция с вирус или бактерия, под влияние на някои лекарства, токсични вещества или генетична предразположеност. Тези фактори може да объркат имунната система и тя да започне да разпознава собствените си клетки като вражески.

Какви са симптомите на автоимунно заболяване?

Съществуват над 80 автоимунни заболявания или състояние. Въпреки различните видове автоимунни заболявания, много от тях имат и сходни симптоми. Честите симптоми на автоимунно заболяване включват:

• Умора,
• Болки и оток в ставите,
• Кожни проблеми,
• Коремна болка или храносмилателни проблеми,
• Повтаряща се треска,
• Подути жлези.

Какви видове трансплантация съществуват?

Автотрансплантация - с тъкан, вета от самия пациент.

Алографт и алотрансплантация - трансплантация на тъкан или орган от един човек на друг - най-честият случай на трансплантация.

Ксенографт и ксенотрансплантация - трансплантация на тъкан или орган от един биологичен вид на друг, например от животно на човек.

Домино трансплантации - пример за такъв случай са пациенти със заболяване на белия дроб, но здраво сърце; при трансплантацията е по-лесно да се трансплантират едновременно бял дроб и сърце от починал донор, а реципиентът да даде сърцето си на друг пациент, нуждаещ се от трансплантация на сърце.

ABO-несъвместими трансплантации - обикновено при малки деца до 12-24-месечна възраст, докато все още имунната система не е напълно развита и опасността да отвхръли иначе несъвместим трансплант е много по-малка.