Вродена амавроза на Лебер
Американски учени от университета в Пенсилвания успяват с една единствена инжекция от РНК-ова терапия, насочена срещу заболяването вродена амавроза на Лебер, да постигнат трайно подобряване на зрението. Те докладват резултатите си в реномираното списание Nature Medecine като публикация, описваща случай с един пациент [реф. 1] .
Заболяването вродена амавроза на Лебер засяга предимно ретината - частта от окото, която улавя светлината и цветовете, и ги преобразува в нервен сигнал, който се изпраща към мозъка. Хората, страдащи от това заболяване, обикновено имат силно нарушено зрение още от ранна детска възраст или слепота. То рядко е прогресивно, но понякога се наблюдава влошаване на симптомите с течение на времето. Някои от тях включват:
- перде на очите (катаракта)
- неконтролируемо движение на окото
- непоносимост към ярка светлина
- кривогледство
- екстремно далекогледство и др.
Какво причинява заболяването
Вродената амавроза на Лебер е генетично заболяване. Мутации в ген, наречен CEP290, са сред най-честата причина за развиване на заболяването - между 15 и 22% от случаите се дължат на дефекти именно в него [реф. 2] . Генетичните аномалии в този ген водят до нарушения в комуникацията между вътрешните и външните сегменти на фоторецепторите и неправилно развиване на ретината.
Една от най-разпространените мутации, 2991+1655A>G, е обект и на терапията в клиничното проучване, проведено в Scheie Eye Institute в Пенсилвания.
Същност на антисенс РНК-овата терапия
Антисенс-РНК-овите олигонуклеотиди са молекули РНК, които се целят в информационна РНК (иРНК) на даден ген, т.е до молекулата посредник между генетичната информация, закодирана в гена и крайната функционална единица - белтък. Свързването на антисенс-РНК към иРНК може да доведе до редица последствия като например нейната промяна.
Това е и целта на терапията срещу вродената амавроза на Лебер. Идеята е, че изследователите инжектират специално създадена антисенс-РНК молекула, която да разпознае ранната дефектна иРНК, която ще кодира дефектния СЕР290 ген, и да я промени така че да премахне гореспоменатата 2991+1655A>G мутация.
Екипът набира 11 пациенти, страдащи от заболяването и с открита 2991+1655A>G мутация, които включва в клиничното изпитване. Оригинално протоколът включва инжектиране с антисенс-РНК, наречена сепофарсен, на всеки 3 месеца. Последният пациент, пациент 11, обаче отказва продължаване на лечението още след първата доза, тъй като усеща значително подобряване на симптомите и иска да намали риска от странични ефекти при администрация на следващите дози от препарата.
Единична инжекция
Случаят на пациент 11 е обект на статията, публикувана в Nature Medecine. Той представлява интерес, защото пациентът е получил само една доза от терапията, но резултатите от проследяването показват, че неговото подобрение на зрението е сравнимо с това на другите участници в лечението, получили всички необходими дози.
Пациентът е проследен в рамките на 15 месец след поставянето на първата и и единствена доза сепофарсен. Изследователите отчитат сериозни подобрения в зрението на участника и в структурата на ретината му като пикът на ефикасност е бил на третия месец след терапията. Наблюдава се слабо намаляване на ефективността до месец 15, но въпреки това симптомите все още са били значително подобрени.
Възможно обяснение според екипа от изследователи е бавната деградация на антисенс-РНКите, които влизат в ядрото на клетката, както и сравнително дългия живот на правилно синтезирания функционален СЕР290 белтък.