Какво представляват автоимунните заболявания? Системен лупус и антифосфолипиден синдром ка
Имунната система е съществено важна за функционирането на човешкия и го защитава от различни чужди агенти (бактерии, вируси и други патогени). Имунните клетки са много и различни по вид, диференцирани са и всяка изпълнява различни функции. Има обаче състояния, при които някои от клетките на имунната система погрешно разпознават собствените (непатогенните) клетки като чужди и ги унищожават. Именно това се случва при автоимунните заболявания, много от които протичат тежко и влошават качеството на живот на хората. При нормално състояние (липса на автоимунно заболяване) специфични имунни клетки могат да произведат антитела - протеини, които унищожават болестотворни причинители. При автоимунните заболявания се произвеждат автоантитела, които нападат собствените клетки и се предизвиква системно възпаление.
Системният лупус и антифосфолипидният синдром са типични автоимунни заболявания. При системния лупус най-често засегнатите органи са сърце, бъбреци, мозък, кожа, бели дробове, увреждат се ставите и кръвоносните съдове. Както самото име на заболяването показва, налице е системно възпаление. Антифосфолипидният синдром се характеризира с циркулация на антитела срещу фосфолипидите (компоненти от клетъчната стена) и техни белтъчни фактори. Заболяването се проявява с тромбози, които могат да доведат до фатален край. Обикновено системният лупус и антифосфолипидният синдром са свързани, протичат заедно и засягат най-вече сърдечно - съдовата система. [реф. 1] Лекарствата, които се използват за терапия на пациенти с тези заболявания, имат за цел да намалят възпалението и активността на имунната система. Лечението е тежко за пациентите, а лекарствата имат много нежелани лекарствени реакции. Затова се търсят нови методи на терапия, а учените търсят лек и сред природата. Това е причината джинджифилът, с противовъзпалителните свойства които притежава, да предизвика интерес и да стане обект на изследвания, които засега се провеждат само върху гризачи.
Джинджифилът и 6-гингеролът като главна съставка
Джинджифилът Zingiber officinale е познат още от Древността. Неговата родина е Източна Азия, но по-късно е разпространен и по други места. Кореновата грудка има специфичен лютив вкус и в миналото се е използвала като афродизиак. Известни са и други ефекти на джинджифила върху организма:
- противовъзпалителен ефект - дължи се на главното биологично активно вещество 6 - джинджерол (6 - гингерол). Поради това си действие, джинджифилът се прилага при грип, настинка и други
- антиоксидантно действие - обезврежда вредните свободни радикали в организма, което обуславя използването му при ракови заболявания
- действие върху храносмилателната система - облекчава симптомите на гадене и повръщане; ускорява метаболизма и спомага за по-бързото евакуиране на чревното съдържимо
Джинджифилът може да се консумира в свежо или изсушено състояние, под формата на чай, като подправка в сладкиши и гозби. Влиза в състава на много хранителни добавки и растителни лекарствени продукти, които се прилагат за подсилване на имунната система и облекчаване на симптоми като гърлобол, гадене, повръщане.
Противовъзпалителните свойства определят ползата на джинджифила при някои автоимунни заболявания
Както споменахме по-горе, основен таргет при лечението на автоимунните заболявания е възпалителната компонента, характерна за тях. Доказано е, че 6 - гингеролът, който е основната съставка в джинджифила, има силни противовъзпалителни свойства. Това е причината да се изследва какъв ще е ефектът от употребата на джинджифил при някои автоимунни заболявания. За целта са използвани моделни животни (мишки), които страдат от системен лупус и от антифосфолипиден синдром. При тези заболявания се образуват т. нар. извънклетъчни неутрофилни капани (ИНК), които се получават при взаимодействие на автоантитела с повърхността на неутрофилните клетки (бели кръвни клетки). В резултат на това се нарушава стената на кръвоносните съдове и се образуват съсиреци. При прилагане на 6 - гингерол на болните мишки се намалява образуването на неутрофилни извънклетъчни капани, което води до редуциране и на съсиреците. Освен това 6 - гингеролът инхибира специфичен ензим (фосфодиестераза), който е активатор на неутрофилите. Така това ценно вещество, което се съдържа в джинджифила, прекъсва възпалителния цикъл автоантитела → ИНК → повече автоантитела. [реф. 2]