Как протича едно клинично изпитване фаза I за ваксина срещу коронавирус

Превод и адаптация: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Science in HD on Unsplash

Клиничното изпитване за ваксина срещу COVID-19 на Оксфордския център по ваксините (The Oxford Vaccine Centre) се провежда от Института Jenner и Oxford Vaccine Group. Екипът, който започна работа по разработването на ваксина за предотвратяване на COVID-19 на 20 януари 2020 г., се ръководи от проф. Сара Гилбърт, проф. Андрю Полард, проф. Тереза Ламбе, д-р Санди Дъглас, проф. Катрин Грийн и проф. Адриан Хил (Prof. Sarah Gilbert, Prof. Andrew Pollard, Prof. Teresa Lambe, Dr Sandy Douglas, Prof. Catherine Green, Prof. Adrian Hill). В момента се провежда фаза I от клиничното изпитване на ваксината при хора, като според сайта на Института Jenner, квотата от доброволци вече е запълнена и не се набират нови.

В следващите редове ще разгледаме как протича клиничното изпитване в тази фаза, на какви критерии е необходимо да отговарят участниците, кога ще са готови резултатите и още интересна информация по темата. На сходен принцип се провеждат и другите клинични изпитвания за ефективността и безопасността на ваксините.

Целта на това клинично изпитване е да се установи дали ваксината, наречена ChAdOx1 nCoV-19, е безопасна за здрави хора и дали създава добър имунен отговор срещу новия коронавирус.

Ваксината ChAdOx1 nCoV-19 е направена от вирус (ChAdOx1), който е отслабена версия на аденовирус, причиняващ обикновена настинка. Той предизвиква инфекции при шимпанзета, но е генетично променен, така че да е невъзможно да се развива в човешкия организъм.

Модел на аденовирус. Credit: Thomas Splettstoesser

Към ChAdOx1 е добавен генетичен материал, който се използва за получаване на белтък от вируса на COVID-19 (SARS-CoV-2), наречен спайк гликопротеин (S). Този протеин обикновено се намира на повърхността на SARS-CoV-2 и играе съществена роля в пътя на инфекция, причинена от него. Коронавирусът SARS-CoV-2 използва своя спайк протеин, за да се свърже с ACE2 рецептори, разположени по повърхността на човешките клетки, и така да влезе в тях и да причини инфекция.

Чрез ваксиниране с ChAdOx1 nCoV-19, учените се надяват да накарат тялото да разпознае и да развие имунен отговор срещу спайк протеина. Това би попречило на вируса SARS-CoV-2 да навлезе в човешките клетки и следователно ще предотврати инфекцията.

Други ваксини, направени от вируса ChAdOx1, са поставени на повече от 320 души към днешна дата и е доказано, че са безопасни и се понасят добре, въпреки че могат да причинят временни странични ефекти, като температура, главоболие или възпаление на мястото на поставяне на инжекцията.

До 1102 участници ще бъдат включени в множество проучвателни обекти в Оксфорд, Саутхемптън, Лондон и Бристол. Тези участници ще бъдат разпределени на случаен принцип в две групи. Едната ще получи или ChAdOx1 nCoV-19 ваксина, или лицензираната ваксина срещу менингококи MenACWY, която ще бъде използвана като „контрола“ за сравнение.

В началото на изпитанието ще бъде набрана също отделна малка група от 10 доброволци, които ще получат 2 дози ChAdOx1 nCoV-19, с разстояние във времето между двете дози от четири седмици.

Credit: Oxford Vaccine Trial

Ваксината MenACWY е лицензирана ваксина срещу менингококи от група A, C, W и Y, която се прилага рутинно на тийнейджърите във Великобритания от 2015 г. и предпазва от една от най-честите причини за менингит и сепсис. Тази ваксина се поставя и на пътуващите към високорискови страни.

В това проучване ваксината MenACWY се използва за „активна контрола“, за да помогне на учените да разберат отговора на участниците към ChAdOx1 nCoV-19. Причината за използването на тази ваксина за контрола, а не просто на физиологичен разтвор, е че учените очакват да бъдат наблюдавани някои незначителни странични ефекти от ваксината ChAdOx1 nCOV-19 като възпалено място на поставяне на инжекцията върху ръката, главоболие и повишена температура. Соленият разтвор не причинява нито един от тези странични ефекти. Ако участниците получат само новата ваксина или физиологичен разтвор и развият странични ефекти, те ще знаят, че са получили новата ваксина и не са в контролната група. За това проучване е изключително важно участниците да не знаят дали са получили ваксината или не, тъй като, ако знаят, това може да повлияе на тяхното поведение в общността след ваксинацията и може да доведе до изкривяване на резултатите от проучването.

За да вземат участие в клиничното изпитване на изследваната ваксина срещу новия коронавирус, хората трябва да отговарят на няколко изисквания:

• Да са на възраст между 18 и 55 години;

• Да са в добро физическо здраве;

• Да живеят в една от посочените области;

• Да не са боледували преди или в момента от COVID-19

• Да не са бременни, правещи опит да забременеят или кърмещи;

• Да не са участвали преди в клинични изпитвания с аденовирусна ваксина или такава срещу коронавирус.

Photo by CDC on Unsplash

Основният фокус на изследването е да се установи дали тази ваксина ще работи срещу COVID-19, дали няма да причини неприемливи странични ефекти и дали предизвиква добри имунни отговори. Дозата, използвана в това проучване, е избрана въз основа на предишен опит с други ваксини, базирани на ChAdOx1.

Участниците в проучването няма да знаят дали са получили ваксината ChAdOx1 nCoV-19 до края на изпитването.

Първите дни на ваксинациите ще бъдат планирани, както следва:

Ден 1:

Първите двама участници ще бъдат ваксинирани, един с ваксината ChAdOx1 nCoV-19 и един с контролната ваксина.

Участниците са наблюдавани в продължение на 48 часа.

Ден 3:

Други шест участници ще бъдат ваксинирани, трима с ваксината ChAdOx1 nCoV-19 и трима с контролната ваксина.

Участниците са наблюдавани в продължение на 48 часа.

Ден 5:

Ваксиниране на по-голям брой участници.

На участниците ще бъде предоставен електронен дневник за запис на всички симптоми, изпитани в продължение на 7 дни след поставяне на ваксината. Те също ще запишат, ако се почувстват неразположение през следващите три седмици.

След ваксинацията участниците ще присъстват на поредица срещи за проследяване на случващото се. По време на тези срещи екипът ще провери наблюденията на участниците, ще вземе кръвна проба и ще прегледа електронния дневник. Тези кръвни проби ще бъдат използвани за оценка на имунния отговор към ваксината.

Ако участниците развият симптоми на COVID-19 по време на изследването, те могат да се свържат с член на клиничния екип и ще бъде проверено дали са се заразили с вируса. Ако някой участник е много зле, екипът ще се обади на колегите си в болницата и ще ги помоли да прегледат доброволеца, ако е необходимо.

Photo by Daniel Frank on Unsplash

За да преценят дали ваксината осигурява защита от COVID-19, статистиците в екипа ще сравнят броя на инфекциите в контролната група и броя на инфекциите във ваксинираната група. За тази цел е необходимо малък брой участници в проучването да заболеят от COVID-19. Колко бързо ще достигнат до необходимите числа, ще зависи от нивата на предаване на вируси в общността. Ако предаването остане високо, може да получим достатъчно данни след няколко месеца, за да видим дали ваксината работи, но ако нивата на предаване спаднат, това може да отнеме до 6 месеца.

Установено е, че голямата част от разработваните ваксини не дават обещаващи резултати дори преди клиничните изпитвания. Освен това, значителна част от ваксините, които са тествани в клинични изпитвания, се оказва, че не работят. Ако учените не са в състояние да докажат, че ваксината осигурява защита срещу вируса, те ще проучат алтернативни подходи, като например използване на различен брой дози и потенциално биха спрели програмата.