Кръвоносна система, разширени вени и упражнения за профилактика

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

Източник на изображението: Wikipedia

Кръвоносната система, в частност сърцето, е била една доста сериозна мистерия до много късен етап от човешкото развитие. От 1507-ма година нататък, много от творбите на Леонардо Да Винчи са посветени на този проблем. В началото проучванията му се основават на наблюдения върху прясно заклани волове и прасета, по-късно вече той има достъп и до човешки тела, като всяка дисекция е трябвало да се извършва бързо през студените месеци, преди разложителният процес да напредне. Да Винчи изучава сърдечните клапи, преминаването на кръвта през тях, като след това използва механичните си познания, за да ги опише. Макар науката за него да е хоби, то днес се оказва, че е бил наясно с много неща, които ако бяха публикувани, щяха да са от сериозна помощ на тогавашните хирурзи. С дисекцията на сърце на починал 100-годишен мъж, той прави първото известно описание на коронарната болест, която днес е една от най-честите причини за смърт.

През 16-ти век оцеляването след операция е било повече въпрос на късмет, отколкото на прецизна хирургична дейност. Статусът на хирурзите е бил много нисък и едни такива познания, са щели да доведат до повишаване качеството им на работа и съответно излекуване на повече пациенти. За съжаление бележките му по темата се открити чак в края на 18-ти век [ref. 1].

По определение, кръвоносната система е съвкупност от сърце и кръвоносни съдове. Днес, за разлика от времето на Да Винчи, от малки на всички ни е ясно къде е разположено сърцето и каква е основната му функция. В тази статия ще наблегнем върху спецификите и дейността на кръвоносните съдове, защото само така ще можем да си обясним причините и начините за превенция на разширени вени.

Кръвоносната система е затворена система, т.е. кръвта циркулира само и единствено из сърцето и кръвоносните съдове. Кръвоносните съдове са артерии → артериоли → капиляри → венули → вени. Не случайно ги изписвам със стрелки - движението на кръвта е и еднопосочно.

• Сърцето е кух орган, чиято функция е да създава и поддържа правилното кръвообращение. То действа като помпа, която дава тласък на кръвта. При човека се състои от две половини (лява и дясно), всяка от които се разделя на две кухини (предсърдие и камера). 
• По артериите преминава кръвта ОТ сърцето, което означава, че те освен “тръбовидни” структури, ще трябва да помагат и за изтласкването на течността нататък по пътя. За това и стените им освен, че са силно еластични, имат и дебел слой гладка мускулатура, която свивайки и разширявайки се, придвижва кръвта към артериолите;
• Артериолите са следващият тип кръвоносни съдове, като те са със структура сходна с тази на артериите, само че са по-тънки. Колкото по-тънки стават, толкова еластичността им намалява, а мускулатурата се увеличава. От тях кръвта отива към капилярите;
• Капилярите осъществяват обмяната на газове (кислород и въглероден диоксид) и вещества между кръвта и тъканите. За да се улесни този процес, капилярите са изключително тънки тръбички, образуват гъста мрежа около органите и са еднослойни. Изградени са само и единствено от еднослоен епител. След като кръвта в тях е предала на тъканите необходимите им вещества и кислород и е поела отпадните продукти и въглеродният двуокис, тя продължава пътя си към венулите;
• Венулите нека си ги представим като по-тънък аналог на вените, те поемат кръвта от капилярите и я пренасят към вените; 
• Вените (и аналогично венулите) за разлика от артериите, нямат нужда от толкова дебела мускулатура в стените си, при тях тя е доста по-тънка и за това може да си ги представим като широки тръби с тънки стени, по които кръвта просто трябва да е придвижва в една посока. Еднопосочното движение се подсигурява с клапи, които се отварят само в една посока и са зависими от заобикалящата ги мускулатура. Тази тяхна структура ги прави много податливи на натиск и съответно - деформация [ref. 2].

Тъй като вените имат много слаб, пренебрежим гладкомускулен слой, за циркулацията на кръвта те разчитат на мускулатурата на тялото. Докато се движим и спортуваме, мускулите ни се съкращават и спомагат за движението на кръвта в тялото. 

Ако обаче ежедневието ни често е обвързано с продължително стоене на стол, се възпрепятства нормалният кръвоток в долните крайници. Разбира се има и хора, които имат генетична слабост на стената на кръвоносните съдове и при тях изначално трябва да се профилактира проблема, ако са запознати с него преди да са настъпили симптомите.

Неправилната стойка и обездвижване в дългосрочен план водят до отпускане и деформиране на венозните стени. Може да се направи аналог с хемороидите, тъй като проблемът е от сходно естество [ref. 3]. Нарушава се правилната циркулация, защото постепенно се увреждат и клапите. В резултат еднопосочното движение на кръвта е компрометирано, появяват се външните прояви на разширените вени и така бавно и стабилно се уврежда тази така важна за тялото ни кръвоносна система [ref. 4].

Подбрала съм тези прости и удобни упражнения, тъй като не са времеемки и не изискват каквато и да е специална подготовка. Особено първите две може да извършвате още както си стоите на стола до бюрото.  Те са от YouTube канала на физиотерапевтката д-р Джо, в който се подчертава, че този набор може да не е подходящ за вашата индивидуална ситуация, така че ако има болка и дискомфорт, трябва да се прекратят [ref. 5]. В идеалния случай, профилактиката трябва да е преди каквито и да е било симптоми, да е наше ежедневие и да се подразбира, след като се е извършила консултация с физиотерапевт.