Синдром на Капгра: когато си мислим, че някой друг се представя за наш близък

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by freestocks on Unsplash

Синдромът на Капгра [ref. 1] е рядко, но много интересно психиатрично състояние, получило името си от своя откривател - френският психиатър Жан Мари́ Жозе́ф Капгра́ (фр. Jean Marie Joseph Capgras; 1873—1950).

Страдащият от синдрома започва да мисли, че негов близък, роднина, съпруг, дете или дори домашен любимец е подменен с друг - че това вече не е неговият близък човек, а е някой, който се представя за него, извънземно или робот. Пациентът признава, че нароченият от него за двойник наистина “прилича” или е дори “идентичен” с неговия близък, но е сигурен, че това не е същият човек. Логично, това влошава отношенията и поставя нарочения в сложна ситуация, като той може да  бъде подложен и на агресия от страна на заболелия.

Състоянието се наблюдава най-често при пациенти, страдащи от параноидна шизофрения [ref. 2], невродегенеративни заболявания или деменция, както и след мозъчни травми. По-често засегнатите са жени. Явлението се наблюдава при хора от различни култури.

Синдромът на Капгра често се проявява в състояние на психоза, но при една трета от случаите става въпрос за мозъчна травма, което подсказва, че причина за заболяването вероятно има анатомична основа.

Photo by Franck V. on Unsplash

Обзор на случаите на синдрома показва връзка между него и следните състояния: параноидна шизофрения, шизоафективно разстройство, афективно разстройство, болест на Алцхаймер, деменция с телца на Леви, мултиинфарктна деменция, травма на главата, епилепсия, мозъчно-съдова болест, тумор на хипофизата, мултиплен миелом, множествена склероза, вирусен енцефалит, патология на фронталния лоб и СПИН [ref. 3].

Заболяването трябва да бъде разграничено от прозопагнозията - състояние, при което пациентите не могат да различават лицата. За страдащите от прозопагнозия е установено, че когато им бъдат дадени снимки на техни близки и на известни, но непознати хора и ги помолят да разделят снимките в две купчини по този признак, те не успяват да изпълнят задачата [ref. 4]. Но същевременно електрическата активност на кожата им се повишава, когато виждат снимки на близки хора, въпреки че не осъзнават, че ги познават. Електрическата активност на кожата се повишава при всички здрави хора, когато видят лицето на близък човек. Това означава, че при хората с прозопагнозия е нарушено само осъзнаването, но подсъзнателно те все пак разпознават близките си.

Това обаче не е така при страдащите от синдрома на Капгра - когато те видят лицето на своя близък, в когото се съмняват, електрическата активност на кожата им не се повишава - точно както би станало, ако виждаха непознат човек [ref. 5]. Така, на съзнателно ниво те разпознават визуално своя близък, но подсъзнателно нещо ги кара да усещат, че има нещо “нередно” и това ги навежда на мисълта, че това не е той, а някой се представя за него [ref. 6].

Photo by JØNΛS. on Unsplash

Възможно е невропсихологичната аномалия при синдрома на Капгра да се състои в прекъсване на връзката между изрядна система за разпознаване на лица и изрядна автономна нервна система [ref. 2].

В исторически план, една от разглежданите хипотези за причините е търсена в психодинамиката: според нея, конфликтните чувства на любов и омраза към близък роднина намират разрешение в заблудата, тъй като “двойникът” може да бъде мразен без вина. Тясно свързана с това е идеята на Берсън (1983), че определящото събитие е промяна в решаващи междуличностни взаимоотношения, произвеждащи усещане за странност и предизвикващи по-рано неосъзнавани негативни чувства. Те, твърди Берсън, карат пациента да заключи, че човекът, който предизвиква тези различни чувства, е измамник.

Но психодинамиката не дава цялото обяснение за синдрома, тъй като през последните десетилетия се появяват все повече изследвания, които ясно показват, че значение има неврологично, т.е. физическо увреждане [ref. 5].

Един от изследователите на синдрома, проф. Уилям Хирщайн, пише в имейл до автора на блога Science Satire Serpent [ref. 7] следното:

“Настоящата ми хипотеза за Капгра, която е по-специфична версия на по-ранната позиция, която заех в статията от 1997 г. с Рамачандран, е, че ние имаме хибридна представа за хората, които добре познаваме, съдържаща две части. Едната част ги представя външно: как изглеждат, звучат и др. Другата част ги представя вътрешно: техните личности, вярвания, характерни емоции, предпочитания и др. Синдромът на Капгра възниква, когато представата за вътрешната част е повредена или недостъпна. Това създава впечатление, че някой, който изглежда познат отвън, но различен отвътре, е самозванец. Това дава много по-конкретно обяснение, което пасва добре на това, което пациентите всъщност казват. То коригира проблем с по-ранната хипотеза, тъй като показва, че има много възможни отговори на въпроса за липсата на емоция, когато виждаме някого.”

Photo by Bernard Hermant on Unsplash

Днес синдромът на Капгра се смята за неврологично разстройство, при което заблудата главно се дължи на органични мозъчни лезии или дегенерация. Но това не винаги е било така - когато синдромът е идентифициран за първи път се е смятало, че е психиатрично заболяване само при жените, свързано с хистерията.

Няма утвърдено лечение на състоянието, но терапията зависи от причината - ако синдромът е свързан с шизофрения, то лечението често включва употребата на антипсихотици, докато ако причината е мозъчна травма или лезия, то при възможност може да се направи операция.

Някои обгрижващи институции прилагат и валидационна терапия, при която вместо да се опитват да убедят страдащия, че неговият близък не е подменен с друг, те потвърждават делюзията и по този начин понижават нивото на паника и стрес у пациента [ref. 8].