В първата част на интервюто, д-р Ненчева ни разказа какви въпроси се задават по време на катастрофа, а в настоящата дава съвети как да се подготвите, ако сте диабетик или имате алергия, и паднете на улицата. Какво да очаквате, когато се обадите на номер 112. Тя е специалист по Спешна медицина и Детски болести, в момента работи в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в малък областен град. Към днешна дата е лекар с 32 години трудов стаж.
Кой пациент е спешен? За какво да следим, когато нещо се случи с нашите близки или хората около нас?
Примери за спешни случаи са:
- ако има човек, който е загубил внезапно съзнание,
- пациент, който е получил гърч и ако го буташ, той въобще да не реагира,
- човек, който за първи път в живота си получава не само гърч, но и губи съзнание,
- дете на възраст до една година с температура 39-40 градуса също е спешен случай,
- при задавил се човек, който не може да диша, също трябва да се отиде веднага,
- ако не може да се движи ръка, крак, има забавяне на говора, изкривяване на лицето,
- дотолкова силна болка, че когато пациентът само посочва къде е болката, при истинската сърдечна болка, тогава той не посочва с пръст, а посочва с цяла длан върху гърдите,
- човек с бледи сини устни е много рисков случай.
Разбира се, не може да се обобщи еднозначно кои са спешните случаи и затова са ни нужни отговорите на някои въпроси, които са за доуточняване. Така ще преценим в първите минути има ли опасност за неговия живот. Смятам, че това е много важно да се каже, защото колкото повече е информацията за хората, толкова по-лесно те могат да ни съдействат, с което максимално да помогнем на тях и близките им.
А диабетиците спешни пациенти ли са?
Те са особена група. Един диабетик може да загуби съзнание и дори да получи гърч, ако му е ниска кръвната захар. Затова понякога хората смятат, че техните близки са припаднали или като стават объркани, решават, че са получили инсулт. А когато отидем на адреса се оказва, че просто им е паднала кръвната захар и положението не е толкова страшно. Затова задължително трябва да могат да кажат на лекаря, че този човек е диабетик. Дори не е толкова важно дали той е на инсулин или на таблетки. Таблетките за диабет също свалят кръвната захар и ако той не е ял, може да изпадне в положение, в което не може да обясни какво му е. Когато от начало не се знае, че той има такъв проблем, се забавя адекватната помощ.
В предварителния разговор, споменахте колко е важно човек да е запознат с алергиите (хранителни, медикаментозни и други видове).
Да. Друга важна информация е има ли алергия този човек. Представете си: отиваме на адрес, където имаме пациент в безсъзнание. Трябва бързо да се ориентираме - мерим кръвното налягане и кръвната захар, правим кардиограма, допълнително го преглеждаме за отоци, дали не е получил остра алергична реакция. Това са неща, които по принцип няма как да знаем и ако близките наоколо са наясно, тази информация ще ни помогне, с което ще помогнат и на него.
Ако един човек е диабетик и има алергия, най-добре е да го е написал на бележка, която е сложил в джоба си. Може бележката да е и при личната му карта. Но в голяма част от случаите, хората, които намираме са в безпомощно състояние, излезли до магазина с 2 лева в джоба, не с лична карта. Понякога се случва и да са му откраднали портмонето с личната карта. Затова е най-хубаво тази бележка да е в джоба.
Имате ли някоя интересна история, някой анекдот, който да ни разкажете?
За съжаление, не се сещам нищо интересно в момента, но след като стресовата ситуация отмине и човекът е добре, винаги ни става смешно за нещо и чувството за хумор се включва.
В първата част на интервюто д-р Ненчева ни разказва какви въпроси се задават по време на катастрофа, какво да очакаме, пациентите склонни ли са да лъжат, когато подават сигнал в Центъра за спешна помощ и как това възпрепятства работата и респективно застрашава живота на други пациенти в същия момент.