Какво представлява болестта на Алцхаймер?
Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване, което се характеризира с прогресивна тежка загуба на паметта (деменция) и отпадане на когнитивните способности на болния - нарушава се комуникацията му с околния свят, засягат се двигателните му умения, силно се понижава качеството на живот, а изходът е фатален. Поради това, че заболяването все още е нелечимо, непрекъснато се правят проучвания за откриване на нови методи, лекарства и други средства за лечение. Болните са предимно възрастни хора, но има данни, че патологичните изменения в мозъка настъпват на по-ранен етап. Механизмът за възникване на болестта е много сложен и все още не е напълно изяснен, но е доказано, че една от основните причини е наличието на т. нар. бета - амилоидни плаки. Те имат белтъчна природа и при нормално физиологично състояние бета - амилоидът присъства в организма и по-конкретно в централната нервна система, като изпълнява защитна и регулаторна функция. При патологични състояние обаче става натрупване на този протеин в мозъка и така се формират токсичните бета - амилоидни плаки, които нарушават предаването на нервните сигнали и водят до загиване на невроните. Направени са проучвания върху моделни животни, които показват, че натрупването на тези белтъчни плаки в една специфична област от мозъка, наречена хипокамп (където се намират важни центрове, отговорни за паметта и обучението), води до намаляване на електронния потенциал при предаване на нервните импулси. Това е причина за нарушаването на много важно свойство на невроните - “синаптична пластичност” (синапс е мястото на контакт между невроните), която е съществена за когнитивните способности.
Каква е ролята на окситоцина?
Хормонът окситоцин се произвежда в мозъка - секретира се от хипоталамуса и изпълнява много важни функции в организма: участва в родилния процес (като предизвиква маточни контрации), играе съществена роля при кърменето (за отделяне на кърмата), на него се дължи формирането на социални връзки. Нарича се “хормон на любовта”, защото се отделя също при сексуална активност. Окситоцинът оказва влияние върху паметта, което се доказва от проучвания върху животни - хормонът подобрява дълготрайната памет при мишки, които са родили. [реф. 2]
Има данни, че окситоцинът възстановява “синаптичната пластичност”, за която по-горе се споменава, че се нарушава от патологичните бета - амилоидни плаки. Направено е изследване с мишки, които са третирани с токсичния бета - протеин. В резултат на това животните проявяват очакваните симптоми и синаптичната пластичност се нарушава. Но едновременното прилагане на окситоцин с бета - амилоида, води до последващо възстановяване на тази пластичност. Важно е да се каже, че окситоцинът се свързва със специфични места в мозъка - окситоцинови рецептори и ако те бъдат блокирани, не се наблюдава горепосоченият ефект. Това означава, че окситоцинът сам по себе си не възпрепятства нарушаването на синаптичната пластичност, а това става само когато е свързан с рецепторите си.
