Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Лошото храносмилане (диспепсия) засяга около 40% от хората - за някои това са спорадични епизоди, за други е постоянен дискомфорт в областта на стомаха, съпроводено от чувство за болка или парене в горната част на стомаха. Причините са различни - инфекция с бактерията Helicobacter pylori, причинител на язвата; генетични фактори или нездравословен начин на живот (пушене, прекомерна употреба на алкохол и други). Повече подробности за неприятното състояние ще откриете в статията “Лошо храносмилане (диспепсия) - причини, симптоми и лечение”.
Тук накратко ще разгледаме 7 билки, които са били включени в клинични изпитвания за ефективност и са дали добри резултати [ref. 1] за облекчаване на симптомите на диспепсията и лошото храносмилане.
1. Змийско мляко (Chelidonium majus)
В едно клинично проучване [ref. 2] е бил изследван ефектът на активно вещество, извлечено от билката Змийско мляко (Chelidonium majus). То е било давано на пациентите под формата на таблетки (Gallopas 100) в продължение на 6 седмици. В проучването участвали две групи от по 30 души, като едната е приемала лекарството, а другата - плацебо. При 60% от пациентите, които получили активното вещество, се наблюдавало подобрение на състоянието.
2. Женско биле (Glycyrrhiza glabra)
В клинично изпитване от 2012 г. [ref. 3] 50 души с функционална диспепсия получили или плацебо, или екстракт от Женско биле (Glycyrrhiza glabra L.) с наименованието GutGuard (75 mg дневно за 30 дни). На 15 и на 30 ден се наблюдавало значително подобрение и облекчаване на симптомите при пациентите, които приемали екстракта от Женско биле.
Нямало подобрение единствено върху преждевременното чувство за ситост, което е характерно за страдащите от лошо храносмилане.
3. Черен кимион (Nigella sativa)
Тъй като една от причините за диспепсия или лошо храносмилане е инфекция с бактерията Helicobacter pylori, а семената от Черен кимион са показали in vitro активност срещу бактерията, учени от Саудитска Арабия провели клинично изпитване [ref. 4] при пациенти с диспепсия и положителни проби за наличие на бактерията.
В изследването взели участие 88 души, разделени в 4 групи, като на всяка група била приложена различна комбинация от медикаменти. Целта била да се сравни ефективността на тройната терапия за премахване на бактерията (кларитромицин + амоксицилин + омепразол) с тази на семената от Черен кимион (заедно с омепразол).
Резултатите от изследването са обнадеждаващи - растението се оказало ефективно както за облекчаване на симптомите на диспепсия, така и почти толкова ефективно за отстраняване на инфекцията, колкото е тройната терапия.
Учените отбелязват, че са необходими още изследвания, които да проверят ефективността на комбинация от Черен кимион и антибиотик за по-добри резултати.
4. Босилек (Ocimum basilicum)
Босилекът (Ocimum basilicum) традиционно се използва от някои хора за облекчаване на симптомите на лошото храносмилане. Затова учени от Иран решили да проучат ефектите на екстракт от листата на растението върху функционалната диспепсия.
В клиничното изпитване [ref. 5], проведено от тях по този повод, взели участие 200 души с диспепсия, които били разделени на две групи по 100 човека. Едната получила плацебо, а другата - по 30 капки преди обяд и вечеря от хидроалкохолния екстракт от босилек, отговарящо на 1,5 грама листа на прах.
Изследването продължило 4 седмици и учените установили, че при пациентите, приемали екстракта от босилек, симптомите на лошо храносмилане са се облекчили. Това било наблюдавано особено при по-младите пациенти и жените.
5. Амла (Phyllanthus emblica)
През далечната 1982 г. е проведено малко проучване [ref. 6] на ефектите на растението Амла (Phyllanthus emblica) в комбинация с антиациди при 38 души (10 с язва и 28 с неязвена диспепсия). Терапията е продължила 4 седмици и резултатите са понижаване на киселинността и облекчаване на симптомите на функционалната диспепсия.
6. Мастиково дърво (Pistacia lentiscus)
Известна у нас като “дъвка мастикс”, смолата от Мастиковото дърво (Pistacia lentiscus) традиционно се използва в страните от източното Средиземноморие за облекчаване на симптомите на функционална диспепсия.
През 2010 г. е проведено изпитване [ref. 7] на ефектите на смолата при 148 души, разделени в две групи - попадналите в контролната група получили плацебо, а останалите - по 350 мг мастикс три пъти дневно.
След 3 седмици при 77% от приемащите мастикс се наблюдавали подобрения в симптоматиката.
7. Джинджифил (Zingiber officinale)
В рандомизирано двойно-сляпо клинично изпитване [ref. 8] на ефекта на джинджифила върху диспепсията, единадесет пациенти с функционална диспепсия са изследвани два пъти. След 8-часов пост пациентите приемали три капсули, които съдържат джинджифил (общо 1,2 g) или плацебо, последвани след 1 час от 500 ml супа с ниско съдържание на хранителни вещества.
Учените установили, че изпразването на стомаха е по-бързо след приема на джинджифил, но не оказва влияние върху стомашно-чревните симптоми или чревните пептиди. Затова те заключават, че джинджифилът може би ще облекчи симптомите само на пациентите, чиито симптоми на диспепсия се дължат на забавено изпразване на стомаха.
Четете още в статията .
