Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Много двойки се страхуват да задържат в дома си своя домашен любимец - коте или куче, когато разберат, че ще стават родители. Притесненията са свързани най-често с няколко неща: потенциалната опасност за предаване на някои заболявания (като токсоплазмозата) от животното към бременната жена или бъдещото бебе, как домашният любимец ще възприеме новия член на семейството и дали няма да го застраши с поведението си, както и със страха от развитието на алергии.
Но в повечето случаи няма място за притеснение. Например, ако домашната котка не излиза навън и не яде плъхове и мишки, тя няма как да се зарази с Toxoplasma gondii и да я предаде на стопаните си. При спазване на добра хигиена и редовно обезпаразитяване на домашния любимец, опасността от заразни заболявания се свежда до минимум.
В тази статия ще се спрем на ползите от присъствието на домашен любимец в живота на детето - както от здравословна гледна точка, така и за емоционалното му развитие.
В следващите редове ще прочетете:
- Домашните любимци - предизвикват или предпазват от алергии
- Грижата за домашен любимец възпитава
- За какво да поговорим с детето, когато поиска домашен любимец
- Кога каква отговорност може да поеме детето
- Какъв домашен любимец да изберем
- Съвети за избора на първи домашен любимец - първи стъпки
Домашните любимци - предизвикват или предпазват от алергии
През последните години все по-голямо внимание се обръща на интересен феномен - децата, които живеят в по-чиста среда (със стремеж към стерилност), много по-често страдат от разнообразни алергии както в детството, така и през целия си живот. За разлика от тях, децата, отглеждани по една или друга причина по-близо до природата, страдат от алергии по-рядко и сякаш тяхната имунна система реагира по-адекватно на заплахите от околната среда.
Алергията е неадекватно бурна реакция от страна на имунната система към чужди вещества - при хранителните алергии [ref. 1] например, почти винаги алергените са белтъци. Когато говорим за алергии към животни, най-често срещана е тази към котки и по-точно към белтък, който се намира в слюнката и частиците мъртва кожа (котешки пърхот). Този протеин се нарича FEL-d1.
Проучване от 2011 година показва, че децата, които са живели с домашен любимец коте или куче през първата годинка от живота си, са наполовина по-малко податливи към развитие на алергия към тези животни, отколкото децата, които не са имали такъв контакт. [ref. 2]
Учените казват, че това е поредното доказателство за значението на преживяванията през първата година за здравето на човек по-късно в живота. Според тях домашните любимци не повишават риска от алергии при децата, а обратното - понижават го. [ref. 3]
Според друго проучване, от 2018 г., значение има и броят на домашните любимци - колкото повече са те, толкова по-защитено е детето от проява на алергии като сенна хрема, екзема или дори астма. [ref. 4]
Изследователите припомнят, че подобно нещо е забелязано при децата, които са израснали във ферма сред много животни и алергени. Тези деца рядко страдат от алергии. Подобно нещо се получава и в домовете на хората с няколко домашни любимеца - мини ферма.
Вероятно роля играят микроорганизмите, които тези животни носят и които може да модифицират имунната защита на детето по начин, който предотвратява алергичните реакции. [ref. 5]
Грижата за домашен любимец възпитава
Когато се вземе решение към семейството да се присъедини домашен любимец, участието на родителите, разговорите с детето и планирането са много важни, за да бъде преживяването положително за всички.
Ако детето се научи да се грижи за животното и да се отнася към него с търпение и любов, то това ще бъде безценен урок да се отнася по същия начин и с хората. Небрежното отношение към животните е нездравословно както за домашния любимец, така и за детето. А родителите са тези, които трябва да дават пример, тъй като детето се учи от тяхното поведение и отношение.
Има много практически ползи за емоционалното развитие на децата, въвлечени в грижата за домашните любимци. Развиването на добро чувство към животните може да допринесе за самочувствието и увереността на детето. Положителните отношения с домашните любимци помагат за развитието на доверие и към хората, както и за развитието на невербалната комуникация, състраданието и съпричастността. [ref. 6]
Грижите за домашните любимци допринасят за развитието на децата по много начини:
- могат да послужат за доверени приятели, на които да споделят тайни и лични размисли, без да ги предадат - децата често разговарят с домашните си любимци, както правят с плюшените си животни;
- дават на детето ценни уроци за живота - за възпроизвеждането, раждането, болестите, злополуките, смъртта и страданието;
- могат да помогнат за развиване на отговорно поведение у децата, които се грижат за тях;
- осигуряват връзка с природата;
- могат да научат детето на уважение към другите живи същества;
- възпитават любов, привързаност и успокояват в трудни моменти.
Въпреки че повечето деца подхождат с внимание към домашните любимци, някои от тях могат да бъдат прекалено груби или дори да упражняват насилие върху тях.
Ако такова поведение се прояви и продължава във времето, това може да е знак за сериозни емоционални проблеми. Всяко дете, което злоупотребява, измъчва или убива животни, трябва да бъде насочено към детски психиатър за цялостна оценка и помощ.
За какво да поговорим с детето, когато поиска домашен любимец
Едва ли има дете, което да не е имало поне един период на настойчиво умоляване на мама и тате “да си вземем кученце”. Ако детето ви поиска домашен любимец, говорете с него за необходимата отговорност и постоянство.
Когато тръпката от новото отшуми или кученцето/котето порасне и дори остарее, ще продължат ли да искат да се грижат за него? Последователни ли са в желанието си за домашен любимец и разбират ли, че за него ще са необходими ежедневни грижи и повече време за игра?
Обсъдете предварително какви ще са задълженията на детето, още преди да сте взели домашния любимец, за да може то добре да си представи какво предстои и да помисли още веднъж дали е съгласно с условията и все още го иска.
Не бива да се забравя, че колкото и да са ангажирани в момента на получаване на така желания домашен любимец, на децата бързо им омръзва и ще трябва вие да поемете цялата грижа, ако и когато те не могат или не искат да продължат да се грижат за животното.
Притежаването на домашен любимец дава важен житейски урок - да се научим на отговорност. Домашните любимци изискват храна, вода и любов.
Много от тях изискват дълги разходки и игри, както и поддържане на хигиената на животното. Ежедневните разходки на кучето развиват здрави мускули на краката на детето и са полезни за развитието на сърцето, мозъка и белите дробове.
Кога каква отговорност може да поеме детето
Деца под 4-годишна възраст не бива да бъдат оставяни без надзор около домашните любимци, тъй като те все още не умеят да се справят с емоциите си и да преценяват добре ситуациите, което може да доведе до сериозни наранявания. [ref. 7]
На децата над 5 години може да се възлагат някои отговорности по отношение на грижите за домашния любимец, но от деца под 10-годишна възраст не трябва да се очаква да се грижат изцяло за куче или котка сами.
Деца в предучилищна възраст
Децата на тази възраст могат да помогнат с някои по-прости дейности, като сресване на домашния любимец или поставяне на нова постеля в клетката на зайчето или морското свинче.
Последното е много подходящ домашен любимец и за деца със специални нужди, способно е да разпознава собственика си и е игриво и дружелюбно, колкото котка или куче. Това прави морското свинче идеален първи домашен любимец.
В основното училище
Децата в този възрастов диапазон може да се грижат сами за своите малки домашни любимци в клетка (хамстер, морско свинче, зайче) или за рибки, но все още ще трябва да следите за общото състояние на животните.
На тази възраст децата могат да поемат по-голяма отговорност за игрите, храненето и почистването и на по-големи домашни любимци, като кучета и котки. В зависимост от размера и послушанието на животното, детето може и да разхожда куче.
В гимназията
Тийнейджърите могат да се грижат за домашните любимци без пряк надзор, но ще трябва да проверявате дали наистина са разходени, почистени и нахранени, както се предполага.
Какъв домашен любимец да изберем
Може да сте запленени от красотата и силата на конете, но да разполагате с място само за хамстер. Или да се вдъхновявате от енергията на случайно срещнат в парка кокер шпаньол, но да нямате сили да я овладявате ежедневно и в продължение на години.
Затова е изключително важно да обмислите добре какъв домашен любимец ще пасне най-добре на дома, в който живеете и на ритъма на живот на вашето семейство. Този избор трябва да бъде по-скоро рационален, отколкото емоционален, тъй като отглеждането на домашен любимец е дългосрочен ангажимент.
Отговорете на следните въпроси за себе си, преди да изберете домашен любимец:
- Дом - дали живеете в къща с двор или малък апартамент в центъра на града до голяма степен определя вида и дори породата на бъдещия ни домашен любимец, тъй като всяко животно има различна нужда от пространство.
- Дейности - активни ли сте или предпочитате да прекарвате повече време вкъщи? Искате партньор за тичане в парка или животно, което да ви прави компания около къщата?
- Способности - в състояние ли сте физически да се грижите за животно, което изисква много внимание, като кучето?
- Време - пътувате ли? Календарът ви със срещи и ангажименти е пълен? Някои домашни любимци се нуждаят от много време и внимание. Други са по-независими и не се нуждаят толкова от присъствието ви.
- Пари - с какъв бюджет разполагате? Всички животни се нуждаят от ветеринарни грижи, но сметката за по-екзотичните ще е и по-голяма.
- Детето - вие познавате най-добре своето дете и е необходимо да прецените дали то притежава трите най-важни качества за отглеждането на домашен любимец: послушание, нежност и отговорност. Освен това, характерът на детето трябва да бъде съобразен с темперамента на самото животно, за да се избегнат конфликти и инциденти - най-лошата комбинация е много активно дете със страхливо или нервно животно.
Съвети за избора на първи домашен любимец - първи стъпки
В интервю за Everyday Health, специалистът по поведение на животните Мелиса Бейн [ref. 8], дава на родителите, които обмислят да вземат първия си домашен любимец, следните съвети:
- Започнете с малки стъпки. Подходящ първи домашен любимец са малките гризачи, които имат козинка за галене, но изискват по-малко грижи от коте или куче. В магазина за домашни любимци или ветеринарния кабинет ще ви дадат информация как точно да се грижите за животното.
- Вземете животно “назаем”. Ако искате да „изпробвате“ живота с домашен любимец за ограничен период от време, можете да помолите ваш близък или приятел да ви остави своя домашен любимец за известно време, за да се грижите за него. Идеален момент е да предложите услугите си по време на лятната почивка. :)
- Станете доброволец в приют за животни. Това е страхотна семейна дейност и ще даде на вас и вашите деца практическо обучение по основните грижи за домашните любимци, без да се ангажирате с животно у дома.
И така, грижите за домашните любимци са част от пълноценното детство, развитието на емоционалната интелигентност, емпатията и отговорността. И не на последно място - през първите 2 години от живота подпомагат правилното съзряване на имунната система на детето, като може да го предпазят от алергии и дори от инфекциозни респираторни заболявания [ref. 9].