Какво е луд мед и законна ли е неговата употреба?
„Луд мед“ се нарича медът, който произвеждат пчелите в планините на Непал и Турция. Нарича се така, защото пчелите в тези зони се хранят предимно с растението рододендрон, което притежава токсина граянотоксин. При изяждането на прашеца от тези растения, токсинът преминава в организма на пчелите и те го пренасят върху меда, който произвеждат. Вкусът му е горчив, в сравнение с обикновен пчелен мед.
Този пчелен нектар може да бъде намерен и в някои други страни, където също расте рододендрон, като например в Испания, Япония, Бразилия, Великобритания, Америка. Но количеството граянотоксин, което може да се съдържа в меда в тези страни, е твърде малко, за да окаже някакъв ефект върху организма.
Лудият мед е незаконен в страните Южна Корея, Индия, Мексико, Бразилия, Канада, Австралия, но, доколкото е ясно, няма закони забраняващи неговата употреба в други страни.
Медът може да се намери в някои местни магазини в Турция и Непал, където се произвежда от местни пчелари, но внимавайте, ако купувате от там, защото те не преминават лабораторни тестове, с които да осигурят безопасни нива на токсина в меда. Освен от тези места, с луд мед може да се снабдите от други специализирани магазини, които гарантират, че продукцията е преминала лабораторни тестове и съдържа безопасни нива на граянотоксин. Продава се и в някои сайтове онлайн и на черния пазар.
Луд мед от античността
Лудият мед е известен с употребата си като биологично оръжие още през 401 г. пр. Хр. и неколкократно след това [реф. 1]. Войниците са оставяли меда по пътя като примамка, за да може враговете им да се изкушат и да го изядат. Медът ги е правил неспособни да се бият и те били избивани от враговете си.
Освен това, лудият мед е известен в народната медицина с употребата си като лекарство за множество заболявания, като например за успокояване на стомашно-чревни проблеми и болки, кожни проблеми, грип и настинка, високо кръвно, диабет, артрит и като афродизиак [реф. 2],[реф. 3]. Свойствата му на афродизиак са причината случаите на отравяне да бъдат 5 пъти по-често срещани при мъже, отколкото при жени [реф. 4].
Какъв ефект има граянотоксина върху организма?
Един от ефектите на граянотоксинът е върху специфични протеини (натриеви канали) на повърхността на клетките, които отговарят за преминаването на натрий в клетките. Тези протеини се нареждат един до друг и образуват пори, канали, през мембраната на клетката и играят ролята на врата, която се отваря и затваря, позволявайки преминаването на натрий в клетката. Граянотоксинът се захваща за тези протеини, когато те са отворени и блокира затварянето им, принуждавайки постоянен приток на натрий в почти всички клетки на тялото.
Токсинът имитира действието на невротрансмитера ацетилхолин, който нормално се свързва с част от натриевите канали и предизвиква отварянето им. Този невротрансмитер пренася съобщенията между невроните и от невроните към мускулите.
Постоянният приток на натрий в клетките действа възбуждащо на скелетните мускули (тези, които отговарят за волеви движения) и потискащо на сърдечните мускули. Тези свойства предизвикват типичните симптоми на отравяне с луд мед – забавен сърдечен ритъм и понижение в кръвното налягане, мускулна слабост, повръщане и диария, неосъзнатост и, в по-редки случаи, гърчове.
Освен това, действието на токсинът предизвиква активиране на мускариновите рецептори, което води до повишено образуване на слюнка и потене, бронхоспазъм и абнормално контрактиране на сърцето.
Граянотоксинът се метаболизира за 24 часа и за това симптомите на отравяне с луд мед продължават 24 часа. При консумация на твърде много луд мед отравянето с граянотоксин може да бъде смъртоносно.
