Какво представляват психеделиците?
От древногръцки език “психе” означава - психика, ум, а “делос” - проява, т.е. терминът психеделик буквално означава “проява на ума”. Психеделиците са психоактивни вещества, които водят до настъпване на промени в мозъка - променят връзките между невроните, могат да активират или потиснат определени нервни центрове. Тези промени на централно ниво водят до настъпване на халюцинации, изменения на възприятията, състояние на транс и дори хипноза. Това се дължи именно на отключващия механизъм на тези вещества върху някои мозъчни центрове, които не са активирани при нормално физиологично състояние. Ефектите на психеделиците са търсени и желани от повечето хора - помагат им да се откъснат от реалността, да открият нови светове и по-лесно да се справят с проблемите. Но е важно да се отбележи, че тези вещества са невротоксични и при по-високи дози могат да доведат до смърт. Затова психеделиците все още са голяма загадка за учените - ясно е, че някои от тях имат ползи за организма, но могат и да навредят.
Всички ние можем да дадем пример за психеделици - това са халюциногенните гъби. В тях се откриват различни психоактивни вещества като може би най-известното от тях е псилоцибин, извлечен от гъбата Psilocybe mexicana (среща се и в други видове гъби Psilocybe). Псилоцибинът действа като антидепресант, но не е разрешен навсякъде за употреба, поради това, че действа на централната нервна система и може да доведе до пристрастяване. Необходими са още проучвания, които да докажат на 100 % медицинската полза от това вещество
Психоактивните вещества са широко разпространени в природата и не се срещат само в гъбите. Пример за това е ибогаинът, който се открива в растения от семейство Apocynaceae.
Ибогаинът е изолиран за първи път от африкански храст
Това психоактивно вещество е открито за първи път в растението Tabernanthe iboga - храст, разпространен в Западна Африка. Представлява индолов алкалоид, който е в най-голямо количество в кората на корена, но присъства и в други части на растението, например в листата. В Африка Tabernanthe iboga се е използвал в различни ритуали и с лечебна цел преди много години, но дори тогава хората са знаели, че не трябва да поглъщат корена, защото е отровен. По-късно ибогаинът се изолира и от други растения, разпространен е в различни части на света, но не навсякъде е употребата му е легализирана. В Щатите, например, ибогаинът е забранен, не се използва за медицински цели и дори попада в списък 1 за наркотични вещества, които водят до силно пристрастяване (в този списък е и хероинът). Психоактивното вещество е разрешено за употреба в някои европейски държави (Франция, Англия и др.), в Африка, в Мексико. В Канада (Ванкувър) дори е създадена клиника за лечение с ибогаин (Iboga Therapy House), където се мониторира състоянието на организма при въвеждане на веществото и след това се проследяват ефектите от терапията. [реф. 1]
Действие на ибогаина
- психоактивен ефект - дължи се на свойството на ибогаина да се свързва със специфични места в мозъка ( капа-опиоидните рецептори). По този начин веществото оказва своето стимулиращо действие върху централната нервна система.
- халюциногенен ефект - химичната структура на психоактивното вещество наподобява тази на серотонина - “хормонът на щастието”. На тази структурна аналогия се дължи възможността за свързване на ибогаина на специфични места (точно определен вид серотонинови рецептори), което води до въпросния ефект. Това предизвиква положителни емоции в хората, прави ги щастливи и е причина за намаляване на депресията.
- антиадиктивни свойства - намалява зависимостта и абстиненцията към много наркотични вещества, което се дължи на механизма му на действие: ибогаинът се свързва на специфични места (рецептори) в мозъка и действието му е противоположно на действието на съответните вещества, т.е. ибогаинът е антагонист. Например - свързването на алкалоида към никотиновите рецептори води до намаляване на никотиновата зависимост. Направени са предклинични проучвания, които показват, че ибогаинът води до намаляване на употребата на кокаин и морфин и отслабва абстинентните симптоми. [ref.1.]
- потискане на болката - вероятно въпросното психотропно вещество може да помогне за овладяване на болковия синдром. Това отново е свързано с механизма му на действие - свързва се на същото място, както и опиоидните аналгетици, най-познат от които е морфинът, водещ до силно пристрастяване, но притежаващ силен обезболяващ ефект. Действието на ибогаинът по отношение на болката все още не е доказано, но се правят проучвания и в тази насока.
вероятен благоприятен ефект при болест на Алцхаймер - все още не е доказано дали ибогаинът наистина помага при това заболяване. Необходими са задълбочени изследвания и проследяване както на положителните, така и на отрицателните ефекти в дългосрочен аспект.
Странични ефекти
Като психоактивно вещество, ибогаинът има странични ефекти, засягащи най-вече нервната система - невротоксичен е и действието му е дозозависимо. Смята се, че доза от 10 - 20 mg на kg е безопасна, като жените са по-чувствителни на веществото.
При по-високи дози ибогаин се нарушава координацията на мускулите при движение (атаксия), наблюдава се сухота в устата, гадене и повръщане.
Проява на странични ефекти се наблюдават и от страна на сърдечно - съдовата система - учестен пулс (тахикардия) и удължаване на QT интервала. [реф. 2]
