Какво представлява вирусът на Епщайн-Бар?
Вирусът на Епщайн-Бар (EBV) спада към групата на херпес вирусите и причинява заболяването инфекциозна мононуклеоза. Предимно се предава чрез слюнката и освен това персистира като латентна инфекция в човешките В-клетки. Тези клетки известни също като В лимфоцити, са вид бели кръвни клетки от подтип лимфоцити. Те функционират в хуморалния имунен компонент на адаптивната имунна система на човека. [реф. 1]
Приблизително 90 до 95 процента от хората се заразяват с този човешки херпес вирус, докато достигнат зряла възраст, според клиничния портал UpToDate. Предполага се, че хората са основният резервоар и източник на Епщайн-Бар вируса, като антитела срещу него са демонстрирани във всички групи от населението, със световно разпространение; приблизително 90 до 95 процента от възрастните в крайна сметка са EBV-серопозитивни. [реф. 2]
При деца вирусът обикновено причинява асимптоматична или много лека инфекция, но при тийнейджъри и млади възрастни Епщайн-Бар може да причини инфекциозна мононуклеоза, по-известна само като „моно“.
Въпреки че Епщайн-Бар е често срещан вирус, има доказателства, които предполагат, че инфекциите с вируса са рисков фактор за множествена склероза, много по-рядко срещано състояние с поразителен ефект върху централната нервна система. Една от хубавите новини е, че американската фармацевтична компания Moderna разработва ваксина срещу Епщайн-Бар. [реф. 3]
Какво представлява множествената склероза (МС)
Множествената склероза (МС) е заболяване, което засяга централната нервна система, в това число мозъка и гръбначния мозък. При множествена склероза имунната система на тялото погрешно атакува миелина, защитната обвивка около нервните влакна. Разрушаването на миелина води до 'склероза' или образуване на белези. Този процес също така нарушава способността на нервните клетки да предават сигнали под формата на електрически импулси.
Също така, множествената склероза е автоимунно заболяване. Това означава, че „по някаква причина имунната система действа неправилно и става нетолерантна към собствената си централна нервна система“, както посочва д-р Карън Блиц, директор на център за грижа за множествена склероза North в Ню Йорк. За съжаление не са ясни причините за развитие на това сериозно заболяване, но са ясни симптомите, а именно:
- Изтръпване или слабост, която може да се появи от едната страна на тялото, или в краката или торса.
- Усещането за токов удар' при движение на шията, известен също като “знак на Лермит”.
- Липса на координация или нестабилно ходене, треперене.
- Замъглено или двойно виждане. Също така частична или пълна загуба на зрението на едно око наведнъж.
- Болка или изтръпване в различни области на тялото.
- Световъртеж и умора.
- Проблеми с речта.
МС като усложнение на вирусна инфекция според учени от Harvard Medical School
Ново проучване, публикувано в портала Science от изследователски екип на Harvard Medical School сочи, че множествената склероза е усложнение на инфекцията от вируса на Епщайн-Бар. Тази позиция е подкрепена от голям набор от данни, събирани в продължение на две десетилетия от американски военен персонал. Косвените доказателства сочат за връзки между Епщайн-Бар, ендемична и латентна инфекция и началото на заболяването, открити в до 95% от населението.
Алберто Ашерио - един от авторите на изследването и неговият екип откриха тази изключителна като брой участвали извадка в записите на Серумното хранилище на Министерството на отбраната (DoDSR). Всички действащи военнослужещи на САЩ са длъжни да представят проба от кръвен серум в началото и след това - на всеки две години служба. Основно проектиран за откриване на ХИВ, DoDSR е надграден до огромно изобилие от биологични данни, съставени от над 62 милиона серумни проби, взети от над 10 милиона индивида.
“Няма друга подобна извадка в целия свят”, според Ашерио. Използвайки я, неговият екип след това успява да идентифицира военни служители, които показват антитела срещу EBV. Това е индикатор за инфекция по време на първото им даряване на проба. В демонстрация на повсеместната природа на Епщайн-Бар вируса, само 5,3% от изследваните лица не са били заразени. Отделно, изследователският екип търси лица, които са развили МС по време на техния период на военна служба, като отбелязват 801 такива случая, които имат записи за EBV статус.
Цели 800 от 801 случая на МС са настъпили при лица, които преди това са дали положителна проба за вируса на Епщайн-Бар. Тридесет и пет от тези индивиди са дали отрицателен тест при първото си даряване и всички, освен един, след това са станали положителни (процес, наречен сероконверсия), преди да се появят симптомите на МС, което съответства на 97% процент на сероконверсия. Обратно, само 57% от първоначално EBV-отрицателната контролна популация, която по-късно не е развила МС, показва сероконверсия. Положителният резултат води до 32 пъти по-висок риск от по-късно развитие на МС, за разлика от отрицателния резултат за EBV.
Следващият най-силен известен рисков фактор за МС е наличието на набор от гени, които кодират протеини, открити на повърхността на определени имунни клетки. Хората с определен набор от тези имунни клетки, които имат хомозиготен генотип за алела HLA-DR15, имат трикратно повишен риск от развитие на множествена склероза.
Ваксината
Една от водещите американски фармацевтични и биотехнологични компании Moderna работи върху EBV ваксина. Към момента се намират във Фаза I на клинично изпитване. То има за цел да анализира безопасността и поносимостта на ваксината при здрави възрастни участници на възраст от 18 до 30 години.
