Има ли правилен метод за възпитание на кучето
Любителите на кучета знаем колко амбициозна задача е доброто обучение на тези любимци. Изискват се много търпение, постоянство и правилен подход. И дори да прилагаме тези неща през повечето време, със сигурност понякога се случва да си изпуснем нервите и да се ядосаме на животинчетата, когато не слушат. Но как им се отразява това на тях и дали не ги травмираме наказвайки ги?
Като цяло отдавна съществува спор кой е най-добрият подход при дресировката на кучета като съществуват две основни разбирания. Едната школа разчита на т.нар. негативен подход, в който основно се прилагат наказание (като повишаване на тон или удряне) или насилствен подход (например употреба на електрически нашийник) при обучението. Другата школа, по-съвременната, набляга на положителните техники за дресировка и се основава на поощряване чрез похвали и награди на животното като се смята,че това изгражда по-добра връзка между стопанина и неговия любимец.
В последно време се трупат научни доказателства в подкрепа на положителното обучение, но въпреки това темата остава гореща точка за дискусия. Върху нея се фокусира и скорошно проучване, показващо, че негативният подход може да има както краткосрочни, така и дългосрочни последствия върху психологическото здраве на нашите любимци [реф. 1] .
Защо да поощряваме нашите любимци
Накратко казано, учени от португалския университет в Порто, сравняват поведението на извадка от близо 100 кучета, обучаващи се в различни школи в града. 42 от тях идват от школи, прилагащи позитивни техники на дресировка, 22 от смесени групи, прилагащи малко негативни методи, и 28 от такива, залагащи изцяло на тях.
Направени са видео записи на кучетата, за да се оценят стрес-свързаните им поведенчески реакции като скимтене и облизване, както и общото им състояние - например дали са отпуснати или напрегнати. Също така изследователите събират проби от слюнката на кучетата в различни периоди, преди и след тренировъчна сесия, в която измерват нивата на хормона кортизол. Знае се, че нивата на този хормон значително нарастват при физически или психически стрес. В статията се казва: “Резултатите сочат, че кучетата от негативната група показват поведение, свързано с изпитам стрес, по-често изглеждат напрегнати и дишането им е накъсано и учестено, както и показват по-завишени нива на кортизол след тренировка в сравнение с кучетата от другата група”. Животните, дресирани чрез прилагане на позитивни техники, даване на награди и поощрения изглеждат доста по-отпуснати и имат значително по-малко от хормона на стреса кортизол в слюнката.
Освен горепосочените краткосрочни ефекти от двата вида обучение, изследователите си поставят за цел в проучването да оценят и дългосрочните такива. Това постигат чрез поставяне на т.нар когнитивна (поведенческа) задача за заблуда извън контекста на обучителната им среда. 79 от кучетата взимат участие в тази фаза на проучването, която се провежда в непозната стая за всички животинки.
Задачата се състои в следното: Първо, кучетата получават възможността да се запознаят със стаята в рамките на 10 минути. Задачата изисква кучетата да свържат местоположението на паница с това дали има или няма вкусна награда вътре. Ако паничката е в едната част на стаята, тя винаги има награда вътре, ако е в другата - е празна (всяка паница е ароматизирана с аромат на наденица, за да не е миризмата водеща). След това изследователите разместват на случаен принцип паниците, следейки бързината, с която кучетата ще посмеят да потърсят наградата. Бързото втурване се интерпретира като “позитивно очакване” от страна на животното да намери награда, докато бавната скорост означава, че то по-скоро е “песимистично настроено” по отношение на това дали ще има наденица в паницата.
Резултатът от тази задача едва ли е изненадващ - колкото по-негативно е било обучавано кучето, толкова по-бавно се приближава към паничката.
