Физическа активност и мозъчно здраве
Физическата активност е заемала основно място в живота на нашия вид през по-голямата част от неговата история и по този начин е оформила нашата физиология по време на еволюцията. Въпреки това, едва наскоро стават ясни последиците за здравето от заседналия начин на живот и от богатите на калории диети.
Също така е признато, че начинът на живот и диетата могат да предизвикат епигенетични модификации, които променят структурата на хроматина и генната експресия, като по този начин причиняват дори наследствени метаболитни резултати. Много проучвания показват, че физическата активност може да обърне поне някои от нежеланите ефекти от заседналия начин на живот и може също да допринесе за забавяне на стареенето на мозъка и дегенеративни патологии като болестта на Алцхаймер, диабет и множествена склероза.
Най-важното в днешната тема е, че физическата активност подобрява когнитивните процеси и паметта, има аналгетични и антидепресивни ефекти и допринася за удовлетвореност на човека и неговото по-добро физическо и психическо здраве. [ [реф. 1] ]
Биология на мозъка и растеж
Редовното практикуване на спорт наистина променя мозъчната биология, но нямаме предвид обикновените разходки в парка или квартала. По-конкретно физически упражнения с аеробен характер като кардио успешно променят мозъка и влияят на неговите функции.
Невропластичност - що е то
Противно на това, което някои хора смятат, мозъкът е много пластичен орган. Това не е нова концепция – мозъчната пластичност или „невропластичност“ се изследват още в миналия век. През XX век въпросът как информацията се съхранява в мозъка стимулира провеждането на дългосрочно изследване, което се фокусира върху свойствата на синаптичното предаване. С публикуването през 1949 г. на труда „Организация на поведението“ („The Organization of Behavior“), канадският психолог Доналд Олдинг Хеб формулира теория относно възможните невронни механизми на учене и памет.
По-късно идват първите доказателства, свързващи краткосрочната пластичност с поведенческите модификации, както и научни данни относно друга форма на устойчива синаптична пластичност, наречена метапластичност. [ [реф. 2] ] Метапластичността, известна още като 'пластичност на синаптичната пластичност', е новооткрито явление, което включва зависими от активността промени в невронната функция, които модулират синаптичната пластичност.
Със сигурност поне можем да кажем, че има два вида мозъчна невропластичност, а именно:
- Функционална пластичност: Способността на мозъка да премества функции от увредена област на мозъка към други неувредени области
- Структурна пластичност: Способността на мозъка действително да променя своята физическа структура в резултат на учене
Всеки ден се образуват не само нови невронни връзки, но и нови клетки във важни области на мозъка. Една ключова област е хипокампусът, който участва в ученето и паметта и регулира негативните емоции.
Молекула, наречена невротрофичен фактор (или BDNF), извлечен от мозъка, му помага да произвежда неврони или мозъчни клетки. Доказано е, че разнообразие от аеробни и високо интензивни интервални тренировки значително повишават нивата на BDNF [ [ref. 3] , [ref. 4] ].
Има доказателства от изследвания върху животни, че тези промени са на епигенетично ниво. Това означава, че тези поведения влияят на това как се експресират гените, което води до промени в невронните връзки и функция.
Умерените физически упражнения също имат противовъзпалителни ефекти, регулирайки имунната система и прекомерното възпаление, което е в основата на много хронични заболявания и състояния [ [реф. 5] ] [ [реф. 6] ]. Като се има предвид важното място, което невронауката придобива в потенциалната роля на възпалението при тревожност и депресия, това познание може да ни е много полезно.
Не на последно място, има доказателства за положителните ефекти на спорта върху невротрансмитерите допамин и ендорфин. Това са мозъчни химикали, които изпращат сигнали между невроните. И двете са свързани с положително настроение и мотивация, подобрена концентрация и ентусиазъм за нови начинания.
Физическата активност подобрява клиничните симптоми на тревожност и депресия
Учените са изследвали ефектите от упражненията върху измеримата мозъчна функция и симптомите на депресия и тревожност. Резултатите недвусмислено показват, че упражненията подобряват функцията на паметта, когнитивното представяне и академичните постижения. Проучванията също така показват, че редовната физическа активност има умерен ефект върху симптомите на депресия, дори сравним с психотерапията.
