Можем ли да живеем по-дълго?
Някога искали ли сте да бъдете безсмъртни? Навярно всеки си го е мислил поне веднъж, но само при условие, че оставахме вечно млади, нали? Иначе никой не би искал да удължи старостта си - все пак тя идва с редица неудобства като сърдечно-съдови проблеми, понижена подвижност, болки в ставите и др. И всичко това за вечни времена? По-добре не, благодаря.
Но пък перспективата да сме вечно млади и здрави е съвсем друго нещо. И този въпрос вълнува науката от много отдавна. Идеята за стареенето на тъканите е дадена от еволюционния биолог Август Вайсман още през 1881 г. Той предполага, че смъртта настъпва поради ограничената възможност на клетките да се делят. Радикална за времето си, идеята се оказва особено находчива. 80 години по-късно Леонард Хайфлик демонстрира, че това е съвсем вярно - принцип, известен ни като лимит на Хайфлик.
И двамата учени са прави в твърдението си, че клетките постепенно загубват възможността си да се делят и да участват в собствените си механизми на поправка, стигайки до своята смърт. Но с прогреса в биологията, не много отдавна изследователите откриха и още един вид неделящи се клетки в тъканите, наречени “стареещи клетки”. Те се получават в следствие на клетъчен стрес и освен, че не могат да се делят и да допринасят за обновяването на тъканите, те вредят и по съвсем друга причина. Оказва се, че т.нар. стареещи клетки отделят различни фактори, които водят до възпаление, промяна на извънклетъчното пространство, фиброза и смърт на тъканите [реф. 1] . Тези клетки постепенно се натрупват в тъканите с стареенето и се свързват с различни заболявания.
Тук идва моментът и за още един термин - сенолиза, или насоченото елиминиране на въпросните стареещи клетки. Изследвания върху лабораторни животни показват, че тази стратегия намалява стареенето и увеличава продължителността на периода, в който тези животни са здрави и не страдат от хронични заболявания, свързани с възрастовите промени. Ето защо в момента това се разглежда като потенциална “anti-aging” терапия и се разработват различни съединения, наречени сенолитици, които да повлияват на елиминирането на стареещите клетки или на веществата, които отделят. Такива вещества се тестват и като терапия срещу някои “старчески” болести.
Преди да продължим с откритията за потенциала на едно такова вещество от естествен произход, а именно процианидин С1, е важно да уточним, че преди науката да възприеме тази стратегия като реалност, тя трябва да преодолее редица технически проблеми и да влезе в дълбочината и биологичния смисъл на процеса да се появяват такива клетки изобщо. Например, известно е, че те имат и своите положителни функции в организма и елиминирането им понякога може да доведе до други усложнения и проблеми. Иначе казано - очаква ни дълъг научен път, преди да си мечтаем за вечен живот в младо тяло.
Семената от грозде забавят стареенето
В скорошното си проучване, публикувано през декември на 2021, китайски изследователи правят скрининг на библиотека от медицински продукти, за такива с потенциален ефект на сенолитици [реф. 2] .
Сред тях попада и екстрактът от гроздови семена. След детайлното му проучване, те изолират веществото процианидин С1, спадащо към групата на флавоноидите, което показва силен ефект срещу отделянето на възпалителни фактори от стареещи клетки. Тези резултати са получени при третиране на клетки в лабораторни условия при прилагане на ниска концентрация от веществото.
При използване на по-високи концентрации процианидин С1 върху стареещи клетки, изследователите демонстрират и неговия потенциал да ги унищожава, докато младите клетки остават непокътнати.
Окуражени от тези резултати, учените продължават изследването върху лабораторни мишки. Те успяват да покажат, че при прием на процианидин след определена възраст, мишките имат удължен живот с около 9%. Освен това, след прилагане върху млади мишки, те показват по-добро физическо състояние.
Тъй като се знае, че химиотерапията увеличава стареещите клетки в туморите, то потенциалът на това вещество е бил тестван и като комбинация с химиотерапия. Наистина, при съвместното им прилагане, туморите намаляват обема си с до 75%, докато само при химиотерапията, този процент е бил 44%.
