Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa
Римският натуралист Плиний нарича растението шипка с името Кучешка роза (Dog rose), защото вярва, че коренът на растението може да излекува ухапване от бясно куче. Хипократ също обсъжда в писанията си ползите от шипката (Rosa canina L.), но растението става наистина известно през Втората световна война, когато във Великобритания е спрян вносът на пресни цитрусови плодове и правителството организира бране на грозде и шипка, заради богатото съдържание на витамин С. Без витамин C (аскорбат) е имало сериозна опасност от заболяването скорбут, което ако не се лекува, би имало дори фатален изход. Тогава шипковият сироп е станал основен източник на аскорбиновата киселина, с което е предпазвал населението от скорбут [ref. 1].
Какъв е съставът на шипката
Забележете как в таблицата варират данните за мастните киселини в шипката по региони в Турция. Биохимичният състав зависи от фактори на околната среда, където се е развивало растението. Това изследване прави сравнителен анализ за състава на плодовете на шипката в Турция, растящи в регионите Хадим, Ташкент и Ерменек. Установява се, че в плодът, расъл в Ерменек, съдържа най-много желязо [ref. 2].
Изследванията в световен мащаб показват, че увеличената консумация на растителни храни, които са богати на антиоксиданти (плодове, зеленчуци, ядки), намалява риска от някои хронични заболявания. Шипката (Rosa canina L.) е на първо място по антиоксидантна активност, като след нея се нарежда английският орех (Juglans regia L.), който също ни е познат и около който също има сериозни проучвания през последните години [ref. 3]. Освен високо съдържание на аскорбинова киселина, плодът на шипката има още феноли, флавоноиди, антимутагенни и антикарциногенни ефекти [ref. 4].
Какви са ползите от приема на шипка
Освен че консумацията на шипка предпазва от скорбут, ще разгледаме още 9 (общо 10 чудесни) ползи от консумацията ѝ.
Амилазата е ензим, който отговаря за разграждането на скорбялата до захариди, които след това се разграждат до глюкоза. Затова има разработени фармацевтични препарати, които потискат неговото действие при диабет. Проведени са изследвания, които показват, че шипката има инхибиторно (потискащо) действие срещу амилазата и съответно подкрепят антидиабетното ѝ приложение [ref. 4].
През 2011 година, за да се проверят ползите от шипката за имунитета, е проведено следното изследване с плъхове: стандартни здрави мъжки плъхове са разделени в три групи. Първата (контролна) група приемат 4 поредни седмици физиологичен разтвор, втората - екстракт от шипка (250 mg/kg) и третата - двойно по-голямо количество шипков екстракт (500 mg/kg).
Правят се подробни кръвни изследвания в края на всяка седмица, включващи имунни показатели. Резултатът показва, че има резон шипката да се използва в традиционната медицина като вещество с имуномодулиращ ефект [ref. 5]
Четете още:
Хиперурекиемия е състояние при което в кръвта има твърде много пикочна киселина. Това може да е свързано с бъбречни, сърдечни заболявания и диабет. Повишените нива на пикочна киселина може да доведат до развиването на подагра [ref. 6].
Плодът на шипката се използва в традиционната медицина за лечение на нарушения в метаболизма, по-конкретно проблеми с уратите. Въпреки това, ефектите му при подобни разстройства не са описани подробно. Затова едно изследване през 2017 г. прави експеримент с мишки, което показва, че екстрактът от шипки и гореща вода може да се използва терапевтично при пациенти с високо ниво на урати, както и при пациенти с хиперурекиемия [ref. 7].
В традиционната медицина екстрактът от листа от шипка се използва като средство срещу диария. Затова е проведено изследване с гризачи, при които първо е предизвикана диария с прием на рициново масло, а след това им се дава шипков екстракт, за да се изследва дали той ще спре диарията.
Наблюдавано е дозозависимо намаляване на стомашно-чревния транзит. Така в заключение се стига до извода, че наличието на някои от фитохимикалите в екстракта от шипковите листа може да са причина за наблюдаваните ефекти и използването му в традиционната медицина като антидиарийно средство [ref. 8].
Четете още:
Смята се, че шипката има антитуморно действие и тъй като е богат източник на витамин С и полифеноли се изследват фракции с тези две вещества дали потискат растежа на раковите клетки. Фракцията на витамин С не инхибира растежа на тестваните туморни клетки, за разлика от полифенолите, които допринасят за неговата антипролиферативна активност [ref. 9].
Четете още:
Ефектът на витамин С върху обикновената настинка е обект на доста проучвания и истината е, че резултатите са колебливи и не подкрепят еднозначно тезата, че настинката минава по-бързо заради допълнителния прием на витамин С.
Въпреки това, опитът показва, че витамин С облекчава симптомите. Биохимичното обяснение за ползите може да се основава на антиоксидантното му действие. При инфекция фагоцитите се активират и произвеждат окисляващи съединения, които са причина за възпаление. Това е естествена реакция на имунния отговор, която понякога е нежелана. Реагирайки с тези окислители, витамин С може да намали възпалителните ефекти, на което се отдава и действието му [ref. 10].
Проведено е проучване с добавка на витамин С (200 mg на ден) върху 57 пациенти в напреднала възраст в болница с остри респираторни инфекции (бронхит и бронхопневмония). Част от тях са били с плацебо хапче. Състоянието им е отчетено преди и след приема.
Резултатът е, че приемът на тази доза орално води до значително повишаване на концентрацията на витамин С в плазмата, дори при наличие на остра респираторна инфекция. Използвайки клинична система за оценяване, основана на базовите симптоми на респираторното състояние, пациентите, които наистина са приемали витамин C, са се почувствали значително по-добре от тези с плацебо пробата.
Това се е отнасяло особено за пациентите, които са били по-тежки случаи и при които са се наблюдавала много ниски концентрации на витамин С в плазмата в самото начало. Затова и този тип изследванията продължават, като се обсъждат различни механизми, чрез които витамин С може да е от полза [ref. 11].
Считало се е, че ролята на антиоксиданти в превенцията на сърдечно-съдови заболявания е ключова, но доказателствата за помощта на витамин С в това отношение са колебливи.
Два доклада от 1998 година подкрепят ролята на витамин С:
- Първото проучване е 5-годишно и изследва финландците. То предполага, че хората с дефицит на витамин С могат да бъдат изложени на повишен риск от инфаркт на миокарда.
- Второто изследване смята, че витамин С може да играе роля за предотвратяване на коронарната артериална болест, а не за прогресирането на болестта.
Тези резултати дават тласък за по-нататъшни проучвания [ref. 12].
Още през 1978 година е изследвано количеството на витамин С при 125 пациента с психози. Тези пациенти са имали дефицит на витамин С, който не изчезва по време на лечението, затова и авторът от анализа тогава препоръчва употребата на витамин С в дози не по-малки от 500 mg дневно [ref. 13].
През 2014 година е публикуван друг научен труд, засягащ конкретно депресията. Оказало се е, че пациентите с биохимично изчерпан витамин С имат значително по-силни симптоми на депресия. Стигнало се е до заключението, че голяма част от възрастните пациенти с депресия са имали по-силно изразени симптоми заради понижено количество витамин С [ref. 14].
Четете още:
Под каква форма да приемаме шипка
Макар шипката да има, както изброихме, множество здравни ползи, то тя не е панацея и ако се приема с цел лечение на някое конкретно заболяване, то това трябва да е синхронизирано с лекуващия лекар. Богатият ѝ биохимичен състав върви редом с противопоказания за хора, които например имат проблеми с жлъчката, кръвосъсирването и сърцето.
Ако обаче искате да консумирате шипката за удоволствие, профилактика и превенция - чай и сироп са вашите варианти. Изследванията подкрепят традиционната консумация на шипка [ref.15]. При мармалад/сладко от шипки, обаче трябва да сте наясно, че може да се раздразнят и подуят стомахът и червата. При всички положения, не я консумирайте на гладно. Заради повишеното съдържание на аскорбинова киселина може да подразни целия стомашно-чревен тракт, особено, ако имате гастрит.
Четете още: