COVID-19: Оправдано ли е завръщането в офиса, ако можем да работим дистанционно

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

В технологично отношение светът никога не е бил мястото, което е днес. Появиха се понятия като “дигитални номади”, “фрийлансъри”, “коуъркинги” - бързото развитие на събитията дори не позволяват естественото възникване на родни думи за тези явления.

Пандемията от COVID-19 не ни свари неподготвени в това отношение. Единствената бариера е психологическата и тя застана както пред работодателите, така и пред служителите, които винаги са работили в офис и са свикнали да приемат тази среда като единствено възможна за ефективно изпълнение на задълженията.

Но така ли е наистина и какви са предизвикателствата пред нас, ако решим да се върнем към предпандемичното си работно място? Струва ли си или светът осъзна реалните си възможности и алтернативи? Добрият служител остава ли такъв и в домашни условия или продуктивността му спада?

През 2014 г. Bloom и сътр. проведоха първото рандомизирано контролно изпитване [ref. 1] на тази управленска практика и отчете, че продуктивността на работещите в дома си се е увеличила с 13% в сравнение с представянето им в офиса.

В изследването са взели участие доброволци от голямата туристическа агенция Ctrip със седалище в Китай и 16 000 служителя към онзи момент. Участниците в експеримента били избрани на случаен принцип и работили от дома си в продължение на 9 месеца.

Резултатите - по-малко текучество сред работещите в кол-центъра, по-голямо удовлетворение от работата, два пъти по-малко умора, 13% по-висока продуктивност. Поради успеха на изследването, на служителите им била предоставена възможност да избират дали да продължат да работят от дома си или да се върнат в офиса, което повишило продуктивността с цели 22%.

Global Workplace Analytics изчислява, че ако 25% от работещите на пълен работен ден в САЩ, останат хоум офис 2-3 дни от работната седмица, то ще бъдат спестени 900 млрд долара годишно:

• 170 млрд долара ще бъдат спестени на бизнеса от разходите за недвижимо имущество;
• 466 млрд долара печалба, поради повишената продуктивност;
• до 7 000 долара спестени от служителите за разходи, свързани с работата (неща като транспорт и химическо чистене);
• 2-3 седмици повече свободно време, което иначе е загубено в пътуване от и до работа;
• 51 млн тона парникови газове ще бъдат спестени на природата, иначе произвеждани от автомобилите, с които хората пътуват.

Работата от дома има още много преимущества [ref. 2], но засега ще спрем до тук.

Носенето на маски предизвика негодуванието на мнозина, но поставянето ѝ, когато сме сред много хора, на закрито и в други необходими моменти, не представлява реално неудобство, нито пък е заплаха за здравето ни.

Но необходимостта да работим по цял ден, всеки ден с маска, може да предизвика значителен дискомфорт и по този начин да снижи продуктивността и мотивацията на служителите. Но да не се поставят в закрити помещения и при контакт с много други хора (представете си офисите тип open space), е немислимо в условията на пандемия от COVID-19 [ref. 6].

Ние сме социални същества и разчитаме в голяма степен на изражението на събеседника, за да разберем правилно посланието му. Закриването на половината от лицето може лесно да доведе до неразбирателство, объркване, конфликти и дори агресия [ref. 3]

Има и една група от хора, които може да са положително настроени относно носенето на маска. Това са тези, които страдат от състояния като социална тревожност. Някои от тях може дори да се почувстват по-малко уязвими, когато са на публично място и да бъдат по-спокойни, когато излизат, защото така са сякаш скрити от останалите - от източника си на тревожност.

Nielsen и сътр. са установили, че температурата на въздуха под маската повлиява значително топлинните усещания на цялото тяло. Meyer и сътр. пък съобщават, че приемливата продължителност на носенето на дихателни защитни устройства е около 1 час в работна среда с температура на въздуха средно 18°C и че усещането за комфорт намалява с повишаване на температурата на въздуха. [ref. 4]

Тези открития ясно показват, че носенето на защитно облекло оказва сериозен топлинен стрес върху тялото, което може да накара работниците да се уморяват по-лесно и да имат нужда от намаляване на работното си време.

Заповедта да се носят маски от служителите не е достатъчно условие за тяхната сигурност. Тези маски трябва да бъдат предоставяни от работодателя ежедневно, за всички, в нужното количество.

Добре е да се има предвид, че маските от подръчни платове и материали са много по-слабо ефективни от хирургическите маски [ref. 5]. А те е необходимо да бъдат сменяни на всеки 2 часа, тъй като се овлажняват. Сами може да изчислите колко маски на ден, на служител са необходими, за да има смисъл от мерките.

Но необходимите мерки далеч не се ограничават само с маските. 

Указанията на CDC [ref. 7] за повторно отваряне на работните места казват, че консумативи като сапун, дезинфектант за ръце с най-малко 60% алкохол, хартиени кърпи и кофи за боклук, които се отварят без докосване трябва да бъдат лесно достъпни и осигурени на служителите във всеки един момент.

В големи бизнес сгради е необходимо да бъде ограничен броят хора, които се качват едновременно в асансьора.

CDC препоръчва офисите да затворят помещенията за почивка или да ограничат достъпа, така че да има по-малко хора, които да се събират вътре наведнъж. От служителите ще зависи да избягват да се събират.

Същото важи и за тоалетните. Важно е да се избягва струпването на много хора вътре и да се спазва стриктна хигиена на ръцете, да се избягва докосване на повърхностите, които се пипат най-често.

Освен това не бива да се споделя храна (или кафемашини) с колегите в офиса.

Да седнем на маса с колега за обяд също е рисковано, защото сме склонни да докосваме често устата и лицата си, докато ядем.

Служителите в офиса трябва да продължат да използват маските си, когато си правят почивки и да поддържат дистанция във всяко споделено пространство. На местата, където колегите са свикнали да се социализират, има тенденция хората да се отпускат и да разхлабват мерките. Това са горещи точки за потенциално предаване на вируса между тях. [ref. 8]

Срещите лице в лице в конферентните зали също крият много голям риск и трябва да се избягват.

Работодателят трябва да осигури и контрол над това дали някой си позволява да идва болен на работа, тъй като преди пандемията голямата част от хората го правеха - ако не съм на легло, няма да взимам болничен. С възможността за работа от вкъщи, всеки би могъл да продължи да работи, ако желае и може.

За някои служители единственият начин за придвижване до офиса е градският транспорт, който е добра среда за предаване на вируса. Освен непосредственият риск за здравето, това може да представлява ежедневен стрес за служителя с всички последствия от това.

Лошата вентилация в затворени помещения е свързана с повишено предаване на респираторни инфекции. Знаем това със сигурност за грипа.

Има многобройни случаи на предаване на COVID-19, свързани със затворени пространства, включително с участието на хора, които към конкретния момент не са имали симптоми на заболяването и са били в пресимптоматичния стадий на заболяването.

Ролята на вентилацията за предотвратяване на предаването на COVID-19 още не е добре дефинирана. Смяташе се, че COVID-19 се предава главно чрез големи капки от дихателната система на заразените, но има все по-голям брой съобщения за огнища, вероятно възникнали чрез предаване на аерозоли, съдържащи вируса.

Аерозолите се състоят от малки капчици и капкови ядра, които остават във въздуха по-дълго от големите капки, което ги прави по-лесно преносими и опасни. [ref. 9]

Месеци наред СЗО настояваше, че SARS-CoV-2 се предава чрез капчици, когато хората кашлят или кихат. Капки, които не се задържат във въздуха, а попадат върху повърхности - затова миенето на ръцете беше определено като ключова превантивна мярка.

239 учени от 32 страни обаче изразиха несъгласие. Според тях има сериозни данни [ref. 12], че вирусът може да се разпространи и във въздуха, т.е. чрез много по-мънички частици, които се носят в пространството с часове, след като хората са говорили или дишали в помещението.

Сега СЗО призна, че има данни, които предполагат, че това е възможно в специфични условия, като затворени и претъпкани пространства.

Тези данни ще трябва да бъдат внимателно оценени, но ако бъдат потвърдени, съветите за предотвратяване на разпространението на вируса вероятно ще трябва да се променят. Това би довело до по-широко използване на маски и още по-строго дистанциране, особено в барове, ресторанти, и в обществения транспорт. [ref. 10]

Няколко доклада от разследвания на огнища показват, че предаването на COVID-19 може да бъде особено ефективно в претъпкани, затворени помещения като работни места (офиси, фабрики) и по време на закрити събития - например в ресторанти, събирания в ски курорти, партита, търговски центрове, работнически общежития, църкви, танцови класове, круизни кораби и превозни средства. [ref. 11]

Но да се върнем конкретно на вентилационните системи и потенциалната им роля за разпространение на коронавируса.

Пример за това е случаят с ресторанта [ref. 13] в южния китайски град Гуанджоу.

Предполагаемият човек, донесъл заразата, е бил посетител на ресторанта, дошъл от епицентъра на коронавируса в Ухан. Но осемте други клиенти, които по-късно са се оказали заразени, не седяли достатъчно близо до него, за да им се предаде вирусът по общоприетия начин - чрез капчици от кихане и кашляне. 

Екип от местни учени в крайна сметка стигна до заключението, че частиците, съдържащи вируса, са се понесли с въздушния поток, създаден от климатика на заведението.

Вентилационните системи и климатиците не могат да пренасят едрите капки, но като се има предвид и въздушното разпространение на вируса, чрез фини аерозоли, участието им в предаване на заразата изглежда все по-реално.

Едно американско проучване показва, че най-ефективно е проветряването чрез отваряне на прозорците, но това не е възможно в повечето бизнес сгради. [ref. 14]

Обществото е като един организъм - всеки от нас е отделна клетка. Групираме се в тъкани и органи и значимостта ни става все по-голяма. Както при рака всичко започва с една клетка, която е решила да тръгне в егоистична посока, така и всеки един от нас носи своята отговорност към другите. Нека не се превръщаме в тумори на обществото, а да запазим разсъдък и да се грижим един за друг в тези предизвикателни времена. :)

Ето какви са и препоръките на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) към бизнесите, които все пак възнамеряват да отворят и да върнат служителите си в офиса: COVID-19 Employer Information for Office Buildings.