Грижата за очното здраве е отборна игра

Интервю с оптометриста Константин Савов

Интервюиращ: Яна Ненчева

Казвам се Константин Савов и съм Оптометрист в Оптика Вю в гр. София. Член съм на Българския Съюз на Оптометристите от 2019 г., когато ми бе присъдена магистърска степен по Оптометрия в СУ “Св. Климент Охридски”.

Професионалните ми интереси в Оптометрията са свързани с всичко, което касае очното здраве на човека.

За да обоснова това твърдение, добре би било да споделя как виждам ролята на Оптометриста като здравен работник:

Моята задача като оптометрист е да изследвам зрителния статус, a ако има нарушения в зрението, да разбера дали са причинени от рефрактивна грешка (несъвършенство в оптиката на окото), или от патология (болестен процес в организма). В първия случай трябва да препоръчам оптична корекция, адекватна за състоянието и ежедневието на пациента. Във втория, трябва да го насоча към специалист Офталмолог.
Добрият професионалист трябва да балансира интересите си между физиката и физиологията на окото, техниките за изследване и технологиите, които позволяват различните изследвания да се случат, да бъде и отчасти психолог, защото правилната комуникация с пациента и колегите е важна за разрешаването на отделния случай.

Стана така, че всяка среща с пациент в кабинета или клиент в оптиката, първо се аранжираше по телефона - да се разбере доколко е спешна дадена ситуация и да се вземат необходимите мерки. Май открихме истинското предназначение на видеоразговорите (смее се).

Почти всеки си даде сметка, че това преди всичко е здравна сфера и че най-важно е опазването на здравето на пациентите и нашето собствено, за да можем да се грижим за тях и след това.

Добре е веднъж на година или две да се проверява актуалното състояние на зрението. Това е при стандартния случай, когато няма оплаквания, когато няма нещо специфично и всичко е наред. Така човек има актуална информация за зрителния си статус.

Най-общо честотата за провеждане на профилактика на очното здраве може да се сведе до три случая:

• При възрастните е хубаво веднъж на една или две години да се прави диагностика на зрението.
• При децата, ако родителите нямат съмнения относно очното здраве на детето си, първата среща с Офталмопедиатър трябва да се случи най-късно около 3 годишна възраст. Следващата - преди започване на училище. По мое мнение и с оглед на това, че все повече се работи на близки разстояния, е важно всяка година родителите да срещат децата си с детския офталмолог.
• Що се отнася до пациентите, които носят контактни лещи, срещите с очния специалист трябва да бъдат поне на 6 месеца.

От моите наблюдения, смятам, че хората асоциират диагностиката на зрението с разширение на зениците (капане на капки). А такива манипулации често пъти са неприятни и възпрепятстват нормалното протичане на един или два дни от живота. Понякога се ангажира и друг човек. Така прегледът започва да се отлага. Трябва да ги успокоим за това, че първо фармацията работи за това капките да бъдат възможно най-щадящи, така че ефектът да преминава максимално бързо (за няколко часа) и второ има методи за целите на профилактичния преглед, които въобще не налагат капки. Говоря за т.нар. Метод на замъгляването.

Ако за профилактичен се смята прегледът на очите при личния лекар - да, той приключва с таблицата с оптотипи. Няма как да изискваме и повече от личния лекар, като оборудване... Има едно лъжливо чувство, насаждано у хората, че съществува една локация, на която могат да намерят всичко - да решат всичките си проблеми.
Препоръчвам винаги, когато това чувство се появи, човек да си зададе въпроса: “А, дали бих си купил яке за ски от плод-зеленчука?” (смее се)

Зрението е сложен процес, който дава на човека около 90% от информацията за заобикалящия го свят, а зрителната система е достатъчно комплексна, за да бъде сведена диагностиката ѝ само до таблицата с оптотипи.
От моя гледна точка, една изчерпателна диагностика, естествено, съобразена и с анамнезата на отделния пациент, трябва да включва още изследване на:

• роговицата и слъзният филм (това е най-предната част на окото);
• вътреочната леща, която с времето губи прозрачността си и това води до т.нар. Перде или на научен език - Катаракта;
• очните дъна (ретините), защото те представляват екрана, на който се проектира картинката, идваща отвън (представете си монитор с изгорели пиксели)...

Всеки би трябвало да има подобни изследвания преди да е усетил проблем, за да е спокоен, че зрителният апарат работи добре.

Що се касае до вътреочното налягане, мога да споделя интересен факт - Измерването му масово се извършва с т.нар. въздушни безконтактни тонометри. При тях обаче се прояви един сериозен проблем: има доказателства, че когато се издухва въздушна струя към повърхността на окото, част от въздуха достигнал очната повърхност се връща към апарата. Това означава, че този апарат вече е изложен на микрофлората на пациента и могат да се предадат патогени на следващия пациент. Добрата новина е, че методите се развиват, така че има и по-нови апарати, при които върнатата струя въздух се избягва.

Неглижирането.
Проблемът е, че в масовия случай човек търси помощ, когато усети намалено зрение или друг дискомфорт - зачервяване, подуване, болка. Съществуват достатъчен брой заболявания, обаче, при които тези симптоми се проявяват на късен етап от развитието на заболяването. Някои болестни процеси все още не могат да бъдат лекувани, да се възстанови изцяло зрението, а само да се забавят или спрат във времето.

Решението е хората да посещават специалист веднъж в годината или на 2 години, обстойно да се огледат всички сегменти на окото и да спазват препоръките на специалиста по очно здраве - Оптометрист или Офталмолог.

Други чести грешки, които допуска пациента по един или друг начин са свързани със самата поддържа на очилата и контактните лещи. А е важно тези пособия да са чисти и здрави. Все пак, доста често ги пипаме.

На този въпрос най-добре биха отговорили колегите Оптици. Това което мога да кажа от собствения ми опит е:

1. Махане и слагане с две ръце - за да се пази рамката;
2. Да се поставят така, че лещите да не се опират в повърхността - за да се пазят стъклата, очилата да не се носят просто така пуснати в джоба.
3. Почистване с хладка вода и сапун, и подсушаване, както и съхранение в калъф - за да се спазва хигиена.

Ние сме странен народ. Онзи ден, когато премахнаха задължителното носене на маски, някой отбеляза: “Днес навън всички са с маски. Вчера бяха само половината.” Опаки сме.

Българският пациент пренебрегва зрителната проблеми, докато не станат наистина проблеми. Докато не се случи нещо драматично - изведнъж да спре да вижда или да усети болка, сърбеж, прекомерно сълзене и т.н. И в случая това, което е за яд на Оптометриста или Офталмолога е, че болестта е можело да бъде хваната и лекувана много по-навреме. Ако пациентът не беше ходил за последно, например преди 10 години на консултация, а редовно.

Допускам, че причината за това е на две места:

• От една страна, при посещението очният специалист, не е обяснил достатъчно разбираемо състоянието, не е образовал пациента, така да се каже;
• А от друга страна е ролята на самия пациент, който не чува какво казва човекът, на когото е поверил очите си;

Тук си позволявам едно пожелание: Към колегите, да си дават сметка, че срещу тях стоят хора, които не са специалисти в тази област. Към пациентите, да си дават сметка, че човекът срещу тях е този, който ще им помогне да преодолеят проблема, и това ще стане най-добре с тяхно съдействие.

Занимавам се от скоро с тази професия, но ми се е случвало вече неведнъж да дойде някой в оптиката просто, за да си сменя очилата и да се окаже, че не вижда заради патология. Веднага го препращам към офталмолог и следя случая. Търсеният резултат е пациентът да вижда и да може да води нормален начин на живот.

Грижата за очното здраве е отборна игра.