Да се ваксинираме ли в светлината на новия щам на SARS-CoV-2 – Омикрон?

Автор: Ивелина Янкова, бакалавър по биомедицински науки

На 9 ноември 2021 година в Южна Африка беше регистриран човек позитивен за SARS-CoV-2. „Нищо ново“ сигурно си казвате. На 25 ноември се установява, че всъщност този човек е бил заразен с нов щам на SARS-CoV-2 – B.1.1.529, наречен по-късно Омикрон. Този нов вариант е изолиран за пръв път в „Ботсвана Харвард H.I.V. Референтна лаборатория“ в Габороне. От тогава вирусът се е разпространил и продължава да се разпространява безспирно, малко по малко достигайки различни части на света. Само две-три седмици по-късно, на 26 ноември, Световната Здравна Организация (СЗО) обяви Омикрон за „вариант на загриженост“ – термин от най-сериозната категория, който СЗО използва, само когато вариантът в предвид има глобално значение за общественото здраве (1). 

Учените са открили над 30 мутации само в гена за „спайк протеин“ (S) и над 50 общо в генома на вируса (2). Мутациите в S протеина са най-притеснителни, защото това е средството на вируса, чрез което той успява да влезе в клетките ни. Веднъж влязъл, вирусът отнема репликационния контрол на клетките и ги принуждава да произвеждат негови копия. По този начин вирусът осигурява производството на достатъчно количество копия, които евентуално причиняват появата на симптоми у хората. Благодарение на големия брой мутации, се смята, че Омикрон ще е способен да влиза по-бързо в клетките и следователно да се размножава по-бързо.

Мутациите в S гена не са ново събитие, пред което се изправяме (други варианти като например „Делта“ също имат S-генни мутации) и те не са причината за изненадата в учените. Това, което е учудващо, е броят на мутациите. За да се съберат толкова много мутации на едно място трябва вирусът да е имал време да ги придобие. Поради това, учените вярват, че щамът се е родил в организма на човек с имунодефицитно заболяване, където имунните отряди за реакция са много малко и много слаби и са позволили на вирусът да си поиграе със своите гени преди да успеят да го убият. За това е много важно, хора с имунодефицитни заболявания да бъдат наблюдавани и тествани при нужда и да взимат правилни мерки за сигурност.

Въпреки големия брой мутации в специфичния ген на вируса, те не са достатъчни да провъзгласят Омикрон за „вариант на загриженост“. Това което е нужно и за жалост налично в този случай, е специфично място на мутация, което да направи вирусът по-опасен. В случая на Омикрон, учените смятат, че вирусът ще бъде по-лесно предаван от човек на човек. В комбинация с големия брой мутации в S гена, този щам може да е способен да избягва антителата, които някои вече имат изградени от преболедуване на друг щам или от ваксина. 

Всеки ден учени по цял свят работят към разбиране на епидемиологията, степента на заразност и опасност на Омикрон.

Начинът, по който антителата работят е чрез разпознаване на специфични частици на вируса. 

Когато вирусът влезе в нашия организъм за пръв път, той бива детектиран от специфични имунни клетки, които довеждат до разграждането на вируса до малки частици. Тези клетки, наречени дендритни клетки, награбват различни частици от разградения вирус (закачат ги за техните рецептори така че всички останали клетки да може да ги видят) и ги носят до лимфните възли. Там друг тип клетки (Т клетки) биват активирани и те след това отиват да активират Б клетките, които са отговорни за производството на антитела. Този процес е дълъг и отнема няколко дни до появата на антитела в организма след първоначална среща с инфекцията и обикновено човек до тогава е развил симптоми. 

Ако човек вече се е срещал с вируса, при повторна среща с него, паметните клетки (тези запаметяват данните на всяка една инфекция, която човек е имал) реагират веднага и антителата биват произведени много по-бързо, осигурявайки сигурност за здравето на човека. Работата на ваксината е да създаде тези антитела без нуждата от боледуване и при среща с вируса организмът да реагира все едно вече се е срещал с него, следователно изчиствайки нашественика бързо, преди да се стигне до разболяване. 

Въпреки съмненията, че Омикрон може да е способен да избягва ефекта на антителата, които някои от нас толкова усилено са изградили, учените съветват хората да се ваксинират. Ето защо:

• Все някои от антителата ще успеят да си свършат работата

Омикрон има много мутации в S гена, който дава информация за това как да е построен спайк протеина (този протеин представлява характерните шипчета по повърхността на вирусите от клас „коронавирус“). Когато вирусът влезе в нашият организъм той се свързва, чрез спайк протеина, за наши рецептори по повърхността на клетките ни и по този начин влиза в тях и започва да се размножава. 

По същия начин, антителата които сме изградили от ваксината се свързват със спайк протеина, за да го неутрализират. Тъй като механизмът на свързване на антителата и рецепторите с вируса е един и същ, ако антителата не могат да се свържат със спайк протеина на вируса, то тогава вирусът няма да може да се свързва с рецепторите на нашите клетки, за да си осигури достъп до вътрешността им. 

След като не се знае за друг път, по който SARS-CoV-2 си осигурява достъп до вътрешността на клетките ни, това предполага, че вирусът, дори съдържайки много мутации, успява да се свърже с рецепторите и да навлезе в клетките ни. Това показва, че той е променен, точно толкова, колкото да си осигури нови предимства пред старите щамове (по-бързо размножаване, по-бързо заразяване между хората), но запазвайки нужните гени за навлизане в клетките.

Следователно, антителата, които имаме, също ще бъдат способни да се свързват с вируса, водейки до неговото унищожаване. Това, което е възможно е някои от антителата да не успяват да се свързват със спайк протеина. Точно заради това е още по препоръчително да се ваксинираме - като си увеличим броя на антителата, ще увеличим и броя на тези антитела, които могат да се свързват с новия щам на вируса. 

• Клетките, които произвеждат антителата може да променят настройките си и да започнат да генерират различни антитела

Б клетките в кръвта са тези, които произвеждат антителата. Ако те произвеждат един вид антитела и в следващия момент Т клетките сигнализират за нашественик, който до сега не са виждали, тогава Б клетките могат веднага да променят настройките си и да започнат да генерират друг вид антитела, които са специфични за новият вирус. Тъй като, както е споменах по-рано, отнема няколко дни докато се произведат новите антитела, е добре човек да има от старите, които със сигурност ще забавят началното размножаване на вируса и по този начин ще осигурят по-кратък период на боледуване и по-леки симптоми.

Работата на ваксините е точно това – да създадат стерилизиращ имунитет. Това е, когато вирусът бива неутрализиран още преди той да има възможност да влезе в нашите клетки. Войниците, които се борят в вируса в извънклетъчното простанство, са антителата, които сме изградили благодарение на ваксините. Около 50-75 % от ваксините срещу КОВИД19  постигат този ефект, а с Омикрон, очакването е тези проценти да спаднат (3). Това е още една причина, поради която е препоръчително да се ваксинираме – да дадем възможност на повече антитела да се сборят с вируса и да го неутрализират своевременно преди да започне да се размножава – да дадем шанс на организма ни да създаде стерилизиращ имунитет.