Превод и адаптация на текста: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Персийската империя е една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато – Мала Азия – Египет и Европа. Тя е предшественик на Иран. Великите царе на древноперсийското царство принадлежат към династията на Ахеменидите (648 - 330 пр.н.е.), а според митологията неин основател е Ахемен, който се счита за син на Персей.
Най-известният персийски лекар Абу Али Ал-Хюсеин Ибн Абдалах Ибн Сина, известен още като Авицена, е първият човек в медицинската история, който използва термина „епилепсия“, което означава “обладан от външна сила“ на латински.
Той е автор на 40 книги в областта на медицината, сред които и най-влиятелният за времето си труд - “Канон на медицината”. Тази медицинска енциклопедия събира и систематизира всички знания до онзи момент и се превръща в стандартен учебник по медицина за много университети в Азия и Европа. Използва се до средата на XVII век.
Настоящата статия се основава на научна публикация от 2014 г. [ref.1], в която са проучени и събрани най-значимите билки и лечебни растения, използвани в Древна Персия при страдащи от епилепсия. Търсят се пресечните точки и потенциалните приложения на тези растения в съвременната медицина, особено в качеството им на антиконвулсанти (потискат конвулсиите, характерни за заболяването).
Френска лавандула (Lavandula stoechas)
Изследвани са ефектите на водно-метаноловия екстракт от цветове на френска лавандула върху епилепсия и спазми при мишки. Резултатите показват, че при тези лабораторни животни той значително отлага появата на първите припадъци и намалява тежестта на конвулсиите. Възможни обяснения на тези резултати може да бъде ролята на растителния екстракт като блокер на калциевите канали. [ref.2]
Майорана (Origanum majorana)
Изследвани са антиепилептичните и седативни свойства на различни екстракти от надземните части на майорана при гризачи и е установено, че всички екстракти забавят началото и намаляват продължителността на припадъците. Идентифицирана е основното съединение, отговорно за активността на растението - урсолова киселина. [ref.3]
Кориандър (Coriandrum sativum)
Водните и етанолови екстракти от семена на кориандър са изследвани върху мишки и резултатите показват, че и двата екстракта имат антиконвулсантно действие. Учените предполагат, че ефектът може да е свързан отчасти със кумариновите съединения, изолирани от това растение. [ref.4]
Кукувича прежда, самодивска свила, кускута (Cuscuta epithymum)
Антиконвулсантната активност на водно-алкохолен екстракт от растението кукувича прежда е изследвана с помощта на PTZ тест при мишки. Резултатите показват, че при доза от 100 mg/kg, екстрактът значително увеличава латентността на припадъците и процента на оцеляване, но не се наблюдава значителен ефект върху продължителността на конвулсиите. [ref.5]
Обикновен божур (Paeonia officinalis)
Изследвани са ефектите на екстракт от корен на божур върху плъхове в лабораторни условия и е установено, че той силно потиска увреждането на невроните в хипокампуса на животните. Данните показват, че екстрактът от корен от божур има отлични защитни ефекти върху увредените неврони в допълнение към антиконвулсантното действие, когато се прилага през устата. [ref.6]
Бриония алба, Дива тиква, Луда тиква (Bryonia alba)
Спиртният екстракт от надземните части на растението показва умерен афинитет към бензодиазепиновия участък на GABA рецептора, а той е основната цел при лечението на епилепсия - целта е потискане на конвулсиите. Приложението на водните екстракти нямат същото действие. [ref.7]
Хималайски кедър (Cedrus deodara)
Изследван е ефектът от алкохолния екстракт от дървесина на хималайски кедър върху гризачи. Резултатите показват, че в определени концентрации екстрактът значително забавя началото и продължителността на припадъците и действа успокоително чрез модулиране на нивата на GABA в мозъка в зависимост от дозата. [ref.8]
Описаните изследвания са проведени върху лабораторни животни, но те дават надежда за бъдещо приложение и при пациентите, страдащи от епилепсия.
Тази информация представлява интересна илюстрация на мостовете, които съществуват между народната медицина и съвременната наука. В бъдеще на базата на тези растения и активните им вещества би могло да бъде разработено лечение на болестта, което да е по-щадящо от наличните в момента.