Защо пандемия като COVID-19 няма да е последна

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

Според Суреш Кучипуди (Suresh V Kuchipudi) [ref. 1] коронавирусното заболяване, известно като COVID-19, е пример за непосредствената глобална заплаха от страна на нововъзникващи инфекциозни заболявания. Въпреки че епидемии е имало през цялата човешка история, в момента изглежда те набират сили. Само за последните 20 години коронавирусите са причинили три големи епидемии в световен мащаб. Още по-тревожно е, че интервала между тези три пандемии е малък. Суреш Кучипуди (Suresh V Kuchipudi) е вирусолог и помощник-директор на лабораторията по диагностика на животните в Университета Пен Стейт (PennState University), която изучава зоонотични вируси. Зоонотичното заболяване е това, което може да се предаде от домашни любимци на хора. Той наблюда, че повечето от пандемиите имат нещо общо, а именно, че винаги започват от Азия или Африка, а ние не си даваме сметка за причините, които ги предизвикват. С тази материал ще разгледаме анализа на вирусолога.

Пренаселването в тези райони води до промяна в градската среда, което се оказва една от причините да възникват повече заболявания в Азия и Африка. В Азия и Тихоокеанските региони, където живее 60% от населението на света, урбанизацията е изключително бърза. По данни на Световната банка почти 200 милиона души са се преместили в градските райони в Източна Азия през първото десетилетие на 21-ви век.

Миграция от този мащаб означава унищожение на горите за сметка създаването на жилищни зони. В резултат, дивите животни са принудени да се приближат към градовете, където попадат на домашни животни и хора. Както знаем, дивите животни често пренасят вируси, с които хората не са “свикнали”. Така вирусите имат възможност да прескачат от вид на вид, от където вероятността да се зарази човека драстично се повишава.

Урбанизацията по тези райони се превръща в опасна верига: повече хора - повече обезлесяване - повече градове - загуба на местообитания на дивите животни - избиване на хищниците - повишаване популацията на гризачите, които иначе са храна на хищниците. Данните за Африка показват, че това повишава риска от зоонотична болест. От друга страна основната част от населението на Източна Азия все още живее в селските райони. Там урбанизацията се очаква да продължи десетилетия.

Тропическите региони, богати на биоразнообразие, притежават голям набор от патогени, което значително увеличава шанса да се появи нов такъв. Земеделската организация на дейностите в Африка и Азия определено не помагат за намаляване на този проблем. И на двата континента издръжката на много семейства зависи от отглеждането на добитък. Контролът на заболяванията, храната и условията на отглеждане на тези животни са изключително неблагоприятни. Говеда, пилета и прасета, които могат да са източник на ендемични заболявания, често са в близък контакт помежду си, както е близък и контакта им с различни диви животни и хора. Това не се случва само във фермите: животинските пазари са често срещани в Азия и Африка. Сформира се една удобна среда за появата и разпространението на нов патоген.

Друг риск е ловът на диви животни, което е особено широко разпространено в Африка. Тези дейности, тъй като заплашват популациите на животинските видове, променят безвъзвратно екосистемите. Този вид лов е основен път за предаване на зоонотични заболявания.

Така е и с традиционната китайска медицина, която лекува множество състояния като артрит, епилепсия и еректилна дисфункция. Въпреки че няма научни доказателства в подкрепа на повечето твърдения, Азия е огромен потребител на продукти от традиционната китайска медицина. Тигрите, мечките, носорозите, панголините и други животински видове се убиват, за да се смесват части от тях с тези съмнителни лекарства. Това също допринася съществено за засилването на взаимодействията между животни и хора. Нещо повече, вероятно е и търсенето да нарасне, тъй като онлайн маркетингът нараства заедно с безмилостния икономически растеж в Азия.

Вирусите продължават да се развиват. Само въпрос на време е да възникне друго голямо огнище в тези региони. Трудно е да се предвиди точно коя верига от събития ще причини пандемията, но едно е сигурно: тези рискове могат да бъдат намалени чрез разработване на стратегии за минимизиране на човешките ефекти, които допринасят за екологичните смущения.

Както показва настоящата епидемия, това е инфекциозна болест, която започва в една част на света и се разпространява в глобален мащаб почти за нула време. Има спешна нужда от конструктивни стратегии, за да се предотврати обезлесяването и да се намали взаимодействието между животните и човека. Цялостна глобална система за наблюдение и контрол липсва, а би била незаменим инструмент, който ни помогне да се борим с тези епидемии, които възникват [ref.2].