Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Известно е, че децата, които живеят в модерните общества и в градска среда страдат по-често от автоимунни заболявания, астма, алергии, атопичен дерматит, отколкото децата, които живеят по-близо до природата. Причините за това са много, но една от тях изглежда е тясно свързана с микробиома и ролята му за функциите и съзряването на имунната система. Микробиомът това е съвкупността от микроорганизмите, обитаващи нашето тяло, но предимно кожата и чревния ни тракт.
Повече за него може да научите от статиите Чревният микробиом и нашето здраве и Чревният микробиом е изключително важен за нас и нашето бебе.
Разбира се, не би било възможно всички семейства с деца да напуснат градовете, за да заживеят на село, но има какво да направим, за да осигурим на децата си по-добро здраве.
Тази есен в списанието Science Advances [ref.1] беше публикувано проучване на шведски учени от Университета на Хелзинки, които решили да проведат първото по рода си изследване с участието на хора, в което биологичното разнообразие на градската среда е променено и са изследвани ефектите от това върху микробиома и имунорегулацията при децата.
Експериментът продължил 28 дни, като учените проследили как ще се промени видовият състав на микроорганизмите, обитаващи кожата и червата на децата и какво ще стане с някои имунологични маркери в кръвта им.
В изследването взели участие 75 деца на възраст между 3 и 5 години от три различни вида детски градини - стандартни заведения от “градски” тип, такива ориентирани към природата и стандартни, но изменени в “природен” тип специално за проучването.
Детските центрове, взели участие в експеримента били общо 10 на брой, като 4 от тях трансформирали детските си площадки в нещо, наподобяващо биоразнообразието на горските местности - с типичните за горите почва и треви. Три от другите по начало били устроени така, а останалите три - в модерен градски стил.
Само след месец учените установили, че микробиомът на децата от първата група се е доближил по състав до този на децата, които обичайно посещавали детски градини от природен тип. Нещо повече, съотношението между противовъзпалителните и провъзпалителните маркери в кръвта на децата се изменило по начин, който показва подобрена имунна функция.
В заключение изследователите пишат: “Нашите открития предполагат, че намесата в биологичното разнообразие подобрява имунорегулаторните пътища и дава стимул за бъдещи профилактични подходи за намаляване на риска от имуно-медиирани заболявания в градските общества.”
Факторите, които влияят върху микробиома ни са много - храна, начин на живот, прекомерна употреба на дезинфектанти в дома, средата, в която живеем. Изглежда болестите на “модерния човек” вървят ръка за ръка с бедния му микробиом. А той оказва влияние не само върху функциите на имунната ни система, но дори върху тези на нервната, а може би и върху някои страни от характера и личността ни [ref.2], които никога не бихме приписали на невидимите с просто око, но вечни наши спътници - бактериите.
Появяват се все повече изследвания, които показват връзката между състава на микробиома и психологически проблеми като тревожност, депресия, агресия [ref.3]. Учените дори предлагат хипотези за това по какъв механизъм се случва това, като едно от предположенията е, че роля играе хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос [ref.4] - част от невро-ендокринната система, която регулира различни процеси, свързани с действието на хормоните.
Но да се върнем на практическото приложение на тези знания. Как да осигурим здравословен микробиом на децата си и на себе си, освен чрез прекарване на повече време и игри сред природата:
- Чрез храна богата на фибри - бактериите в дебелото черво ги разграждат чрез ферментация и отделяне на късоверижни мастни киселини, което понижава локалното pH, а това от своя страна потиска някои болестотворни бактерии и благоприятства развитието на други - полезни. [ref.5]
- Чрез прием на ферментирали храни - кисело мляко, кефир, кисело зеле, туршия, получена чрез естествена ферментация (не чрез добавяне на оцет или други вещества). Тези храни обогатяват микробиома ни по благотворен начин. Четете повече в статията Ферментиралите храни - природни пробиотици за крепко здраве.
- Кърмене в продължение на поне 6 месеца - микробиомът на бебетата и малките деца до 2-годишна възраст се различава в зависимост от това дали са кърмени или не. При кърмените деца има по-голямо количество полезни бактерии, наречени бифидобактерии, които подпомагат разграждането на въглехидратите в млякото. Установено е още, че децата, които не са били кърмени, са изложени на по-голям риск от затлъстяване, диабет, левкемия, алергии, а рискове има и за жените, които не са кърмили [ref.6]. Възможно е поне част от тези състояния при децата да са свързани с неоптималния микробиом.
И така, ако не можем да се преместим да живеем сред природата, то можем да се опитаме да преместим природата при себе си. Както за всяко хубаво нещо, така и за здравето ни и това на нашите деца се изискват усилия, но те ще бъдат възнаградени.