Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Лошото храносмилане или на медицински език - диспепсия [ref. 1], се проявява като пареща или гризяща болка в горната половина на стомаха, която отшумява и пак се появява, но все пак през по-голямата част от времето се усеща. Състоянието засяга около 40% [ref. 2] от хората в един или друг момент от живота им.
Други симптоми са:
- Стомашни киселини
- Подуване
- Бързо засищане с малко храна
- Оригване
- Гадене
- Повръщане
Обикновено диспепсията не се смята за опасно състояние, но може да е признак за сериозно заболяване, като стомашната язва. Затова хората, които изпитват тези симптоми и са на възраст над 50 години, наскоро са загубили тегло по неясни причини, имат затруднено преглъщане, тежки пристъпи на повръщане, усещане за буца в стомаха и особено, ако забележат черни изпражнения (при кървяща язва), трябва непременно да потърсят лекарска помощ.
Какви са причините за появата на диспепсия
Както казахме, стомашната язва [ref. 3] може да бъде една от сериозните причини за поява на лошо храносмилане или диспепсия. Друга причина за поява на характерните симптоми може да са стомашните киселини или рефлуксът, тъй като при него част от стомашната киселина се “връща” в хранопровода, а това причинява пареща болка в гърдите.
Друга сериозна причина може да бъде заболяване на черния дроб или задстомашната жлеза (панкреаса) [ref. 4].
Photo by Michał Parzuchowski on Unsplash
Някои медикаменти също може да доведат до диспепсия, но в тези случаи тя е обратима, когато приемът на лекарството бъде преустановен. В тези случаи лекарят може да предпише друг аналогичен лекарствен препарат. Пример за медикаменти, които може да причинят диспепсия са някои противовъзпалителни болкоуспокояващи.
Как сами да облекчим симптомите на лошото храносмилане
Има няколко неща [ref. 5], които можем да направим, за да облекчим симптомите на диспепсията или лошото храносмилане, преди да сме прибегнали към медикаментозно лечение. Ето някои от тях:
- По възможност да намалим стреса в ежедневието си чрез техники за релаксация и достатъчно сън;
- Да спрем цигарите;
- Да избягваме храните, за които сме установили, че дразнят стомаха ни (например, пържените, силно преработени, мазни и пикантни храни);
- Да намалим алкохола, газираното, кофеина;
- Ако причината за диспепсия е стомашен рефлукс (киселини), е добре да не се храним непосредствено преди лягане, като може да повдигнем леглото откъм главата и да спим под лек наклон;
- Отслабването при хората с наднормено тегло, също може да помогне, тъй като излишните килограми оказват натиск върху корема и стомаха, което води до рефлукс;
- Ако се налага да приемаме по медицински причини противовъзпалителни болкоуспокояващи, то след консултация с лекар и по негова преценка може да се намали количеството им или да се избере друг медикамент. Лекарства, които водят до диспепсия са ибупрофен, аспирин, кетопрофен, напроксен. Добра алтернатива при болка е парацетамолът, защото не дразни стомаха.
- Да се храним по-малко и по-бавно, но по-често - 6 пъти на ден по малко, вместо 3 пъти;
- След консултация с лекар за правилните концентрации и съвместимост с други лекарства, които приемаме, може да се използват мента, кимион и женско биле.
Лечение на диспепсията
Photo by National Cancer Institute on Unsplash
В зависимост от причините за лошото храносмилане или диспепсията, лекарят може да подходи по различен начин към конкретния случай. Ако причината е инфекция с бактерията, причиняваща язва - Helicobacter pylori [ref. 6], може да се приложи антибиотично лечение и прием на антиациди (лекарства, които понижават киселинността). Това се случва под строг лекарски контрол и проследяване на състоянието. От изключителна важност е да приемаме медикаментите точно както са ни предписани, като антибиотикът в никакъв случай не бива да бъде спиран преждевременно, дори да се почувстваме по-добре. Това може да доведе до обезсмисляне на лечението, както и до развитие на антибиотична резистентност, която ще направи бактериите нелечими с антибиотика при следваща среща с него.
По преценка на лекаря, особено ако приемът на медикаменти не облекчава състоянието, може да бъде проведен ендоскопски преглед, при който в стомаха чрез тънка тръбичка се вкарва камера и лекарят може да огледа състоянието на лигавицата.
Може да се проследи и проходимостта на червата чрез рентген или компютърен томограф.
Роля на билките за облекчаване на симптомите на диспепсия
Съществуват няколко билки, които са били включени в клинични изпитвания за ефективност и са дали добри резултати [ref. 11] за облекчаване на симптомите на диспепсията и лошото храносмилане. Те са разгледани подробно в статията "7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията", а тук само ще ги споменем.
Тези билки са:
- босилек (Ocimum basilicum),
- женско биле (Glycyrrhiza glabra),
- алма (Phyllanthus emblica),
- черен кимион (Nigella sativa),
- змийско мляко (Chelidonium majus),
- джинджифил (Zingiber officinale),
- смолата от мастиково дърво (Pistacia lentiscus) - дъвка мастикс.
Какво е функционална диспепсия
За съжаление в голяма част от случаите не се открива видима причина за диспепсията и тогава тя се приема за “функционална диспепсия” [ref. 7]. Тя се среща по-често при жените. Други рискови фактори за появата на функционална диспепсия са физическият или сексуален тормоз в детска възраст, тревожността и депресията.
Няма научни доказателства за ефективността на алтернативните лечения на функционалната диспепсия, но под лекарски контрол някои билки може да се използват за облекчаване на симптомите. Такива са: ангелика, листа от мента, горчив иберис, медицинска лайка, кимион, женско биле, бял трън, змийско мляко, маточина [ref. 8].
Понижаването на стреса и прилагането на техники за отпускане е важно и за справянето с функционалната диспепсия, особено ако причината за нея е психологическа.
Някои изследвания [ref. 9, 10] откриват и генетично обяснение на функционалната диспепсия. Според тях, роля играе алелът* 825T на гена GNB3. Този ген участва в пренасянето на сигнала, а това влияе на сензорната и моторна функция на стомаха и дванадесетопръстника. Учените смятат, че този алел вероятно допринася за изменената сензорна и моторна функция, които се наблюдават при функционалната диспепсия. Следователно, хората, които носят този алел, вероятно са предразположени към появата и на функционална диспепсия.
*Генът определя изява на даден белег и може да има различни алелни състояния (например ген за цвят, алели за жълт и за зелен цвят).
Четете още: