Може ли ваксината БЦЖ срещу туберкулоза да ни помогне в борбата с коронавируса

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by CDC on Unsplash

В Австралия и Европа започват клинични изпитвания, чиято цел е да установят дали ваксината срещу туберкулоза, наречена БЦЖ (Bacillus Calmette-Guerin, BCG [ref. 1]) и създадена преди 100 години, може да ни помогне да се справим с COVID-19, докато очакваме създаването на ваксина срещу самия вирус. В клиничното изпитване ще вземат участие най-рисковите групи - хора в напреднала възраст, лекари и медицински сестри. Изследванията ще се проведат в четири страни.

Надеждата се основава на наблюдението, че страните, в които тази ваксина все още се прилага (включително България и много държави от Източна Европа), изглежда са по-слабо засегнати от заразата с коронавирус, както и на някои проучвания [ref. 2], според които БЦЖ ваксината може би активира и вродения имунитет, като по този начин помага на организма да се бори с широк спектър от бактериални и вирусни инфекции, а не само с причинителя на туберкулозата.

БЦЖ ваксината съдържа жив, но отслабен щам на туберкулозна бактерия - по-конкретно, тя съдържа бактерията Mycobacterium bovis, който е роднина на истинския причинител на туберкулоза при човека - Mycobacterium tuberculosis. При поставяне на ваксината, бактерията в него провокира организма да изработи антитела, за да атакува причинителя на заболяването. Това се нарича адаптивен имунен отговор - след среща със специфичен болестотворен микроорганизъм или патоген, организмът изработва защита срещу него. Повечето ваксини [ref. 3] създават адаптивен имунен отговор към един конкретен патоген.

Как става това? Когато патогенът навлезе в тялото, белите кръвни клетки на вродената част от имунната система го атакуват първи - това са макрофагите, неутрофилите и NK-клетките. Те могат да се справят с до 99% от инфекциите. Но ако тези клетки не се справят, те сигнализират на адаптивната имунна система и Т-клетките и В-клетките, произвеждащи антитела, започват да се делят, за да се присъединят към битката. Ключово за това е, че определени Т-клетки или антитела са специфични за патогена - тяхното присъствие се увеличава най-осезаемо. След като патогенът се елиминира, малка част от тези специфични за патогена клетки се трансформират в клетки на паметта, които ускоряват производството на Т клетки и В клетки следващия път, когато същия патоген ни атакува. Ваксините се основават именно на този механизъм на изграждане на имунитет.

За разлика от други ваксини, има данни, че БЦЖ ваксината може също да повиши активността на клетките и на вродената имунна защита, която бързо унищожава навлезлите в тялото различни патогени и предотвратява развитието на инфекция, причинена от тях. Това е установил екипът на д-р Михай Нетеа. Учените установили, че Mycobacterium bovis от ваксината остава жив под кожата в продължение на няколко месеца и не просто активира B-клетките на паметта и Т-клетките, но стимулира и клетките на вродения имунитет в продължение на дълъг период от време. Те наричат явлението “трениран имунитет” [ref. 4].

Според различни проучвания [ref. 5, 6], смъртността при деца, ваксинирани с БЦЖ, е значително по-ниска, отколкото при деца, които не са получили тази ваксина. В някои случаи е установено, че това е много по-голям спад в смъртността, отколкото може да се обясни просто с намаляването на случаите на туберкулоза. Според Ройтерс [ref. 7], някои проучвания са открили подобно понижение на честотата на респираторните инфекции сред тийнейджърите и възрастните хора.

Ваксината се поставя още през първата година от живота ни, а през няколко години след това се проверява дали все още имаме имунитет, чрез подкожното поставяне на т.нар. манту и измерване на реакцията след няколко дни. За съжаление ваксината не е много ефективна и осигурява средно около 60% защита срещу заболяване от туберкулоза. За съжаление, България е една от страните, в които тази болест все още е широко разпространена в обществото, като се заразяват хора от всички социални групи, не само бедните.

През 2018 г. екипът на д-р Нетеа публикува резултатите от рандомизирано плацебо-контролирано проучване [ref. 8] върху ефекта на БЦЖ ваксината при експериментално инфектиране с отслабен вирус на жълтата треска, който се използва за ваксина. Те установили, че БЦЖ има защитен ефект срещу вируса.

Още преди пандемията, д-р Нетеа се е свързал със свой колега от Университета на Атина и са изработили план за клинично изпитване, чиято цел е да установи дали ваксинирането с БЦЖ има цялостен защитен ефект срещу инфекции при хората в напреднала възраст. 

Скоро той възнамерява да започне същото изследване и в Холандия. Същевременно д-р Нетеа се е свързал и с епидемиолога и микробиолог Марк Бонтен от Утрехт, където ще се проведе изпитването върху медицинския персонал. [ref. 9] 

Изследователска група в Университета в Мелбърн също ще проведе изследване сред здравните работници, използвайки точно същия протокол. Друга изследователска група в Университета в Ексетер ще направи подобно проучване при възрастни хора. А екип от Института по инфекциозна биология на Макс Планк обяви миналата седмица, че са вдъхновени от работата на Нетеа и ще започнат подобно изпитване при възрастни хора и здравни работници с VPM1002 - генетично модифицирана версия на БЦЖ, която все още не е одобрена за употреба срещу туберкулоза.

Краткият отговор е “Не!”. Това е така, защото все още не е доказано, че БЦЖ има защитен ефект срещу COVID-19, ще минат месеци, преди резултатите да са налице. Обичайно ваксината се поставя при деца и не се знае как възрастният организъм ще я понесе. Освен това, за изграждане на имунитета са необходими няколко месеца, а и ваксинацията може да бъде много опасна при хора, които вече са заразени с вируса. И не на последно място, изразходването на ваксината от притеснени граждани ще доведе до недостиг за децата и те ще останат без защитата, на която имат право.

Затова нека търпеливо изчакаме резултатите от клиничните изпитвания и да се надяваме, че те ще бъдат в наша полза.