Оказва ли ефект периодичното гладуване върху мозъка?

Периодичното гладуване е режим на хранене. Известни са няколко различни вида, но те са обобщени под една обща идея – човек да се храни само в един определен интервал от време. Независимо от различните форми, които този режим на хранене може да заеме, досега не се наблюдават значителни разлики между тях върху ефектите на организма. 

Този режим на хранене не е новоизмислен – всички същества са създадени с идеята да гладуват всеки ден. Този период на гладуване е времето в което спим. Инкорпорирайки периодичното гладуване в нашето ежедневие ние просто удължаваме този период от време. 

Има много клинични и предклинични изследвания, които са направени относно ефектите на този режим върху организма на хора и животни. Оказва се, че той не се промотира безпричинно - много полезни промени се случват в тялото, когато човек се подчини на този режим. Тези промени могат да бъдат метаболитни, имунологични, чревни, в циркадния ритъм на организма, водейки, в крайна сметка, до промени в мозъка.

Спазването на този режим оказва влияние върху някои от процесите на организма и има важни последици върху функцията на мозъка.

Периодично ограничавайки енергията на организма си ние предизвикваме метаболитно превключване – организма сменя ресурса си на енергия от въглехидрати към мазнини. Основният процес за генериране на енергия в организма е гликолизата, чрез който разграждаме въглехидратите. Той е основен, защото хаби най-малко енергия сравнение с другите процеси. 

Обикновено първите два-три дни от гладуването са съпроводени от друг процес за производство на енергия, която се извлича от аминокиселини, но няма да се впускаме в подробности тук. 

При периодично гладуване организма превключва към липолиза – той започва да използва складираните мазнини за да генерира енергия, защото няма снабдяване с въглехидрати – не му остава друг избор, а трябва да произведе енергия и заедно с това да запази мускулната си маса. 

Липолизата като процес е дълъг и стъпаловиден, в който участват различни ензими, но целта му е мазнините да се превърнат в кетони. Обикновено в организма кетоните са основен източнк на енергия за сърцето и част от бъбреците. Но, когато той стане основен източник на енергия за всички части на тялото тогава се наблюдават интересни промени, които имат основен принос за функцията на мозъка:

• Кетоните имат индиректен ефект върху гените и водят до стимулиране на автофагията – процес, при който тялото разчиства отпадните материали, които често се образуват в мозъка при невродегенеративни заболявания, като например при Алцхаймер [реф. 1];

• Намаляване нивата на моноцити (тип имунни клетки) в кръвта и следователно намаляване на възпалителните процеси. При състояния на епилептичен шок, например, се стимулира появата на моноцитни клетки в мозъка, което възбужда възпалителния процес и нарушава целостта на нервните клетки. При блокиране достъпа на моноцитите до мозъка се забелязва запазване на невроните, което показва, че възпалението е основен причинител на увредените неврони [реф. 2]; 

• Противовъзпалително действие има също и подтискане действието на mTOR протеина, което е една от промените при метаболитното превключване. Чрез подтискане на неговото действие съответно се подтискат анаболитните процеси (процеси на синтез) в организма и се стимулират катаболитните (процеси на разграждане). При това се наблюдават активиране на автофагия и антиоксидантните процеси в организма, които вече знаем, че са жизнено важни за разчистване вредните вещества както в мозъка, така и в цялото тяло; 

• В допълнение, подтискането на mTOR води до активирането на мозъчен невротрофичен фактор (BDNF), което подпомага синаптичната пластичност и  устойчивостта на невроните към стрес [реф. 3];

• В резултат на метаболитното превключване се намалят нивата на глюкоза и следователно нивата на инсулин. Ниските нива на инсулин в кръвта стимулират невропластичност и защита срещу метаболитен и оксидативен стрес.

Циркаден ритъм е процеса на регулиране на жизненоважни физиологични процеси (генна транскрипция, секреция на хормони и протеини) в 24-часов период според това дали навън е тъмно или светло. Има специална област в мозъка, която е отдадена на регулиране на този вътрешен часовник чрез приемане на светлина и тъмнина, наречена супрахиазматично ядро (SCN).

Освен това, имаме вторични циркадни колебания, които се влияят от начина ни на живот – кога ядем, кога спим и т.н. В най-оптималния случай двата циркадни часовника работят едновременно, за да подготвят тялото за почивка или за активност. Всички знаем, че е почти невъзможно да се спазва идеален режим на здравословен живот и често се случва периферният циркаден часовник да не е синхронизиран с основния ни вътрешен часовник. Когато това се случва постоянно, се нарушава правилната функция на някои процеси, водейки до непълноценен живот. 

Периодичното гладуване помага със синхронизирането на двата часовника. Например, ако гладуваме сутрин, когато нормално нивата на инсулин са в пика си, ние не позволяваме допълнително повишаване на инсулина, което би станало, ако закусваме. 

При практикуване на този вид периодично гладуване се намалят нивата на инсулин за целия ден и съответно се увеличава инсулиновата чувствителност на организма (т.е. организмът може да метаболизира глюкоза без проблем) [реф. 4]. Във връзка със здравето на мозъка, това е от полза, защото трудното метаболизиране на глюкоза е свързано с Алцхаймер, дори преди появата на болестта [реф. 5]. Периодичното гладуване е от полза тук, поради подобряване метаболизирането на глюкоза чрез подобряване чувствителността на инсулин.

Микробиота наричаме популацията от бактерии, които живеят в нашия стомашно-чревен тракт. В последните години, темата за това как микриобиотата е жизнено важна за нашето физиологично и психично здраве става все по-заинтригуваща. Все повече доказателства има, че чревната флора директно влияе на мозъка чрез така наречената ос микробиота-черво-мозък. Това действие се изявява по няколко начина:

• Някои структурни компоненти на бактериите стимулират имунната система. При засилено стимулиране, например поради бактериална дисбиоза, свръхрастеж на бактерии в тънките черва или повишена чревна пропускливост, може да се получи системно възпаление или възпаление на централната нервна система (ЦНС). Чрез периодично гладуване може да се намали активността на имунната система, което би предотвратило системно и ЦНС възпаление, запазвайки здравето на мозъка [реф. 6];

• Микроорганизмите изпращат сигнали към мозъка по блуждаещия нерв, който свързва чревната нервна система с централната нервна система; 

• Те произвеждат метаболити, които нормално се включват в метаболитните процеси.

Практикуването на периодично гладуване показва увеличение в броя на чревните бактерии и на разнообразието им, и на нивата на бутират в чревния тракт, който е важен за поддържане целостта на лигавицата на червата и за предотвратяване на чревна пропускливост. Тези ефекти помагат за нормалната функция на микриобиотата и на оста микробиота-черво-мозък, осигурявайки здраво тяло и здрав ум.