Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa
През последните години образът на Левски се споменава все по-често в България по една или друга причина - от патриотични цитати в интернет пространството, през татуировки с неговия лик и име, до филма Дякон Левски, който се смята за скандален. Редом с това се оказва, че името му се асоциира и с билката Котешка стъпка, която се твърди, че е използвал по времето, когато е бил свещеник (1859-1861 година). Смята се, че е лекувал с нея най-разнообразни заболявания, като проучването ми достигна до конкретиката на словосъчетанието “кожни рани”.
Билката Котешка стъпка
Билката Clinopodium vulgare L. се нарича още черновръх или Див босилек (Wild Basil) и е от семейство Lamiaceae. Представлява до около 45 см високо изправено растение с розово-лилави цветове покрити с нежен мъх. От там идва и наименованието им Котешка стъпка. Листата му са овални с назъбени краища. Тя е многогодишно растение с над двугодишен жизнен цикъл, цъфти през юни, юли, август и септември.
Смята се, че местообитанията й са северните части, но тъй когато се въвежда в Европа, става силно разпространено и в южните такива. Намира се още в Западна Азия, Северна Африка и Канада. Расте добре на сухи тревисти местности. У нас може да се намери в красивите кътчета на Родопите, Стара планина и Средна гора по пасища, сенчести ливади, крайпътни местности и храсталаци.
Изсушените листа се използват за подправка, макар да са по-меки от класическия силно разпространен босилек [ref. 1]. Оказва се, че има немалко обещаващи изследвания, според които това е билка лекуваща заболявания като рак, мазоли, екземи и др. При консумацията й трябва да се имат предвид и противопоказанията, които ще разгледаме в статията.
Четете още:
3 ползи от Котешката стъпка
В състава на Дивия босилек влизат около 40 съединения, в които влиза етерично масло (основно гермакрен-D, β-кариофилен и β-кариофилен оксид), тимол, с-терпинен и р-цимен [ref. 2].
Историите от недалечното минало сочат, че Clinopodium vulgare L. е едно от лечебните растения, използвани в българската народна медицина, предимно по време на боеве, с цел лекуване на нараняванията. Тази информация до някаква степен кореспондира с “кожните рани”, които се смята, че е лекувал Васил Левски.
Изследване публикувано през 1999 година наблюдава антибактериалната активност на растението въз основа на неговите фитохимични характеристики. Екстрактите от Clinopodium vulgare L. в етанол и пропилен гликол показват, че растението показва силно потискащо въздействие върху бактерии. Ефектите му се проявяват както върху грам-положителни, така и върху грам-отрицателни микроорганизми. Тези резултати са продукт на българска научна работна група и са ключови за по-нататъшни изследвания в търсене на възможности за използване на антибактериалните свойства във фармацията [ref.3].
Друг научен труд от 2012 година, отново на български изследовател, разглежда видове, които не са проучвани за антиоксидантни свойства преди това, но са таксономично свързани с такива, при които такива са документирани.
Методът на оценка измерва активността на екстрактите им при редуциране на свободни радикали. Резултатите показват положителни антиоксидантни свойства при някои от растенията и едното от тях е билката Котешката стъпка. Това е една добра отправна точка за бъдещи изследвания [ref. 4].
Оказва се, че водният екстракт на Clinopodium vulgare L. показва сериозна антитуморна активност in vitro върху човешки метастатичен меланом, епидермоиден карцином при ларинкса на човек и при миши лимфом. Проучването от 2002 година твърди, че след 6 часа започва лизис и то необратимо. Българският научен екип наблюдава две групи активни вещества, като първият съдържаща гликозиди, вероятно повлияващи адхезията, а вторият предизвиква масивна клетъчна вакуолизация [ref. 5]. За съжаление моето проучване не намери следващи изследвания по темата.
Четете още:
Противопоказания за приема на билката на Левски
Макар Clinopodium vulgare L. (Lamiaceae) да е известна с това, че се използва в традиционната българска медицина за лечение на рани, диабет и стомашни язви, се провеждат изследвания и по отношение на вредата, която би оказала. Проучване 2018 година показват, че пероралният прием не би трябвало да причинява хематологични, биохимични и хистопатологични промени, които биха навредили [ref. 6].
Според етнофармакологичните данни обаче приемът й е съпроводен с противопоказания, които не трябва да се пренебрегват. Билката не трябва да се приема от хора, които страдат от алергии, имат сърдечни проблеми, както и от бременни и кърмачки. Възможността от усложнения прави задължителна предварителната консултация с лекуващият медицински специалист.
Четете още: