Помага ли инхалацията с физиологичен разтвор при пневмония

Превод и адаптация на текста: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

В смутни времена като настоящите, се обръщаме към натрупаното през годините познание, в търсене на отговор дали има потенциално ефективни и безопасни методи да подобрим здравословното си състояние.

Настоящата статия се базира на пасажи от научната публикация от 2015 г. “Inhaled therapeutics for prevention and treatment of pneumonia” с автори д-р Amar Safdar, Samuel A. Shelburne, Scott E. Evans, Burton F. Dickey. [ref. 1]

Внимание! Важно е да се отбележи, че пневмонията при Ковид-19 има своите особености, различаващи я от други типове пневмония и сега, повече от всякога, е важно да съгласуваме всяко свое действие с лекар, за да не навредим на здравето си, в стремежа да си помогнем! Ако сте с пневмония, причинена от коронавирус, непременно попитайте Вашия лекар дали написаното тук е подходящо за приложение във Вашия случай. Някои лични лекари не препоръчват правенето на инхалации при пациенти с коронавирус, които не са с пневмония, поради опасност от евентуално пренасяне на вируса от носоглътката заедно с па́рите в белия дроб.

Както сред здравите, така и при имуносупресираните хора, пневмонията остава водеща причина за преждевременна смърт в света. Податливостта на белите дробове към инфекция произтича от архитектурните изисквания на газообмена и честото вдишване на инфекциозни агенти.

За да се осъществява дишането, хората непрекъснато излагат 100 кв м от белодробната си повърхност на външната среда. Тъй като 5 - 10 литра околен въздух се вдишват и издишват всяка минута, други частици, капчици и патогени също навлизат в белия дроб. Установено е, че дори при здрави доброволци през нощта се наблюдава вдишване на микроскопични количества съдържание от устата и стомаха, а пациентите с неврологични, анатомични или други пречки за защита на дихателните пътища, са особено податливи на вдишване на такъв заразен материал.

За разлика от повърхността на тялото, покрита с непропусклива кожа, стомаха с киселинната си среда или долната част на стомашно-чревния тракт, защитен с дебел слой слуз, голямата повърхност на белите дробове е съвсем слабо защитена от околната среда. Белодробната бариера не може да бъде по-голяма, тъй като обменът на кислород и въглероден диоксид (дишането) изисква тъканта да бъде нежна като капилярите.

И все пак, въпреки тази структурна уязвимост, белите дробове се защитават успешно срещу повечето инфекциозни предизвикателства чрез различни механизми. Повечето вдишани патогени не успяват да достигнат периферните дихателни пътища, тъй като засядат в подвижен слой слузести секрети, покриващи горните дихателни пътища, а това е последвано от изхвърляне чрез мукоцилиарно очистване (отделянето на секрети и движенията на ресничките на респираторния епител, които връщат попадналите патогени и замърсители обратно навън - представете си кашлицата и хремата).

Присъствието на антимикробни пептиди и антитела в течността на лигавицата на дихателните пътища ограничава растежа на болестотворните микроорганизми, които успяват да проникнат в малките дихателни пътища. Алвеоларните макрофаги (вид клетки, които почистват белия дроб) поглъщат микроорганизми, които достигат до най-отдалечените въздушни пространства.

Когато базовите защитни сили са претоварени, белодробният епител реагира чрез увеличаване на своите преки антимикробни способности и сигнализира за набирането на левкоцити (клетки на имунната система) от кръвообращението.

Белите дробове са най-често срещаното място на сериозна инфекция поради голямата си повърхност, изложена на външната среда и минималната бариерна защита. Тази архитектура обаче прави белите дробове лесно достъпни и за локална терапия.

Терапевтичните аерозоли имат няколко функции:

• насочени са към подобряване на изчистването на патогените (вируси и бактерии) чрез т.нар. мукоцилиарно очистване;
• стимулиране на вродените съпротивителни сили срещу микробни инфекции;
• цитокинова стимулация на имунната функция;
• доставяне на антибиотици.

Основната причина да се изследват ефектите на инхалациите с физиологичен разтвор (на практика той представлява вода и сол - натриев хлорид) са пациентите с муковисцидоза - заболяване, при което има намален обем на течността по повърхността на дихателните пътища. Това предотвратява ефективното движение на ресничките и причинява дехидратация на слузта, което нарушава мукоцилиарното очистване и води до колонизация на дихателните пътища с бактерии и гъбички, предизвиквайки допълнително възпаление и увреждане.

Ранните проучвания през 90-те години показват, че нарастващите концентрации на аерозолизирани разтвори на натриев хлорид (инхалация с физиологичен разтвор) водят до увеличаване на скоростта на мукоцилиарното очистване. Въз основа на тези резултати, инхалациите с воден разтвор на сол са били изследвани при краткосрочно лечение на пациенти с муковисцидоза и е установено, че те подобряват белодробната функция [ref. 2].

През 2006 г. две големи проучвания, използващи 4 ml 7% физиологичен разтвор, аерозолиран два пъти дневно, демонстрират подобрена белодробна функция и намалени нива на обостряне при пациенти с муковисцидоза [ref. 3, ref. 4].

Има няколко причини да мислим, че инхалациите с висока концентрация на сол биха имали полза и за другите пациенти, освен тези с муковисцидоза.

• Първо, скоростта на мукоцилиарното очистване се ускорява чрез повишена хидратация дори при тези, които не страдат от понижено количество течност по повърхността на дихателните пътища. Това е наблюдавано при пациенти, които страдат от вродено намалена абсорбцията на натрий и при нормални пациенти чрез използването на аерозоли на физиологичен разтвор [ref. 5].
• Второ, запушването на малките дихателни пътища със слуз се появява и при други белодробни заболявания, освен при муковизсцидозата, като астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и инфекции на дихателните пътища с вирусни, гъбични и микобактериални патогени.
• Трето, изчерпването на течността по повърхността на дихателните пътища се появява и при някои други видове възпаления и инфекции на дихателните пътища.

Авторите на статията препоръчват приложението на инхалации със 7% натриев хлорид (готварска сол) при пациенти с прекомерно количество слуз в дихателните пътища и/или персистираща инфекция, като в зависимост от случая тази терапия е съпроводена и от съответното лечение. [ref. 6] Но заключват, че биха били ценни допълнителни изследвания, които да измерят полезността и оптималните техники на инхалациите с висока концентрация на сол при заболявания, различни от муковисцидозата.