Псориазис и псориатичен артрит - същност, причини и лечение

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Псориазисът е сложно заболяване, което засяга около 2-3% от населението на света. Първите симптоми обикновено се появяват на възраст между 15 и 25 години, но от псориазис можем да заболеем и извън този диапазон. Еднакво засегнати са мъже, жени и деца, както и всички раси.

Псориазисът е хронично автоимунно възпалително заболяване, което включва сложни взаимодействия между двете структури на кожата - дермата и епидермиса. Има няколко форми на псориазис, като най-често срещаният е псориазисът, който образува плаки върху кожата или т.нар. плакатен псориазис (наричан още psoriasis vulgaris, еритемно-сквамозен или червен и люспест псориазис). При внимателно изследване на плаките обикновено се наблюдават бели сребристи люспи.

Това се случва, защото свръхактивната имунна система ускорява растежа на кожните клетки. Нормалните кожни клетки кератиноцити нарастват и загиват (падат) за един месец. При псориазис кожните клетки правят това само за три или четири дни. Вместо да се отделят, кожните клетки се натрупват на повърхността на кожата под формата на плаки. Някои хора съобщават, че псориазисните плаки сърбят, парят и болят.

Други форми на заболяването са гутатен, пустулозен и еритродермичен псориазис.

Заболяването може да засегне не само кожата, но и ставите, което да доведе до псориатичен артрит. Псориазисът варира по тежест - от няколко малки плаки до засягане на цялата кожна повърхност. Той може значително да повлияе на качеството на живот. За развитието на заболяването са отговорни както генетични фактори, така и фактори на околната среда.

Диагнозата се основава на типичните еритематозни (зачервени), люспести кожни лезии (плаки), често с допълнителни прояви в ноктите и ставите, а понякога може да засегне и очите. Плаките се появяват най-често в областта на лактите, коленете, кръста (лумбосакралната област) и скалпа.

Очите биват засегнати в около 10% от пациентите, предимно жени. Почти винаги това е съпроводено от прояви на заболяването върху кожата и рядко засягането на очите е единственият признак. [ref. 1]

Псориазисът е свързан с няколко съпътстващи заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания, лимфом и депресия, поради влошеното качество на живот. 

Учените все още не знаят какво точно причинява псориазис, но имунната система и генетиката играят ключова роля. Генетиката на псориазиса е сложна и е възможно заболяването да се развие, дори ако нямате фамилна анамнеза за него.

Задействащото го събитие може да причини промяна в имунната система, което да доведе до появата на симптомите на псориазис. Честите причини за псориазис включват стрес, болести (особено стрептококови инфекции), нараняване на кожата и някои лекарства.

Факторите, които “отключват” заболяването, варират от човек на човек. Това, което може да влоши псориазиса при един, може да не окаже влияние върху някой друг. Най-често срещаните фактори са:

Стресът е един от най-честите фактори, за появата на псориазис. В същото време обострянето на състоянието само по себе си може да причини стрес. Това изглежда като безкраен цикъл от взаимосвързани събития, но техниките за релаксация и управлението на стреса могат да помогнат за предотвратяване на въздействието му върху състоянието.

Псориазисът може да се появи в области на кожата, които са наранени. Това е резултат от феномена на Кьобнер (Koebner), при който наранявания на кожата като драскотини, слънчеви изгаряния, ухапвания от насекоми, алергични реакции към ваксини, татуировки или дори лак или боя за коса, могат да предизвикат появата на нови плаки.

Всичко, което влияе на имунната система, може да предизвика и псориазис. Ето защо той може да се появи след инфекция на ушите, бронхит, тонзилит или респираторна инфекция. Има връзка между стрептококовата инфекция (стрептокок в гърлото) и гутатният псориазис - именно тази иинфекция често задейства първата поява на гутатен псориазис при децата.

Възможно е да има стрептокок в гърлото, без да се проявяват симптоми. Ако сте имали стрептокок в миналото, говорете с вашия лекар и си направете изследване за наличие на бактерията в гърлото при обостряне на състоянието.

Времето може да предизвика обостряне. Студеното време често може да влоши симптомите на псориазиса поради по-малкото слънчева светлина и влажност, нагретия и по-сух въздух на закрито, характерните за зимата заболявания. От друга страна, топлото време може да облекчи състоянието поради естествената слънчева светлина и по-високата влажност.

Въпреки че е по-рядко срещано, някои хора с псориазис подозират, че алергиите, определени храни, алкохол или фактори на околната среда задействат псориазиса им. Чудесен начин да научите за вашия личен набор от дразнители е да ги проследявате във времето. Воденето на записки на симптомите и причините може да ви помогне да предвидите и лекувате пристъпите си.

Псориазисът не е просто кожно заболяване, както някога се е смятало. Вече знаем, че засегнатата от псориазис кожа е признак на възникване на възпаление в организма. Дори хората, живеещи с лека форма на заболяването (когато плаките засягат по-малко от 3% от тялото), могат да имат значително възпаление в тялото. Данните показват, че хората с лек, умерен или тежък псориазис могат да получат псориатичен артрит и други съпътстващи заболявания.

Ето защо лечението на псориазис е толкова важно. Ефективното лечение на заболяването не само облекчава кожните симптоми, но ще помогне и за намаляване на възпалението в тялото, което иначе може да доведе до други заболявания. Тези други заболявания често се наричат ​​коморбидности.

Коморбидността е заболяване или състояние, което възниква поради или е свързано със здравословно състояние, което имаме, като псориазис. Общите коморбидности на псориазиса включват:

• псориатичен артрит,
• сърдечно-съдови (сърдечни) заболявания,
• метаболитен синдром,
• проблеми с психичното здраве.

Ако не наблюдаваме подобрение на симптомите си след три до шест месеца лечение, е нужно да обсъдим с дерматолога си други възможности за терапия или промени в текущото лечение. Целта е тежестта на заболяването да се намали, така че плаките да покриват само 1% или по-малко от тялото на човек в рамките на три месеца след започване на терапията. [ref. 6]

Лечението на псориазиса зависи от местоположението, вида и тежестта на заболяването. То включва широк спектър от локални медикаменти, включително катран, антралин (anthralin или още дитранол), локални кортикостероиди, аналози на витамин D, ретиноиди и препарати без рецепта. Фототерапията с UVВ и PUVA се използва за случаи, в които са засегнати по-обширни части от кожата.

Общите системни терапии включват метотрексат, ретиноиди, фумарати и циклоспорин. [ref. 2] Трябва да се има предвид, че тези лекарства може да имат тежки странични ефекти, например метотрексатът може да доведе до проблеми с черния дроб (хепатотоксичност).

Локалните терапии като кортикостероиди, аналози на витамин D и тазаротен (Tazarotene - вид ретиноид) са полезни за лечение на лек до умерен псориазис. По-тежкият псориазис може да се лекува с фототерапия или може да изисква системна терапия.

Биологичните терапии, включително инхибитори на тумор-некротизиращия фактор α (TNF-α), могат да бъдат ефективни при тежък псориазис и псориатичен артрит, но те проявяват значителни неблагоприятни ефекти и изискват редовно наблюдение.

Лечението на псориазис трябва да бъде индивидуализирано и може да включва комбинации от различни медикаменти и фототерапия. [ref. 3]

Използването на лекарствен катран за дерматологични проблеми датира още от древни времена. Въпреки че въглищният катран се използва по-често в съвременната дерматология, дървесният също намира широко приложение.

Катранът се използва главно за лечение на хроничен плакатен псориазис, псориазис на скалпа, атопичен дерматит и себореен дерматит, самостоятелно или в комбинация с други лекарства, фототерапия или и двете.

Създадени са много модификации на препаратите, съдържащи катран, за да се удовлетворят потребностите на пациентите, тъй като някои хора не харесват миризмата му, както и трудното му използване в непроменен вид, а не на последно място - оцветяването на дрехите.

Някои изследвания доказват канцерогенността на катрана, но епидемиологичните проучвания не потвърждават подобни резултати, когато веществото се използва локално върху кожата. [ref. 4]

Клиничният опит не дава окончателен отговор на въпроса дали всички или повечето катрани са ефективни при лечението на псориазис. Информацията поддържа и двете гледни точки. Но следните твърдения изглеждат верни:

• Катранът сам по себе си може да бъде полезен за подгрупа лица с лек до умерен псориазис. Тъй като по-голямата част от пациентите с псориазис имат по-лека форма на заболяването, тази група числено представлява по-голямата част от лекуваните пациенти. За тези пациенти, лечението с катран изглежда разумно решение при подходящи клинични обстоятелства.
• Суровият въглищен катран вероятно не е по-полезен от модифицирания катран или геловете с катран. Тези подобрени препарати се възприемат много по-добре от пациентите и те спазват по-усърдно предписаното лечение.
• Като цяло потенциалната тежест на нежеланите реакции от катрана е по-малка от тази на антралина и много по-малка от тази на локалните кортикостероиди.
• Клиничният опит потвърждава, че препаратите с катран могат да бъдат ефективни, когато други медикаменти не са или не могат да бъдат използвани поради неблагоприятно въздействие.
• Шампоаните с катран се считат за полезни терапевтични средства за активна почистваща терапия и за поддържане.
• Когато се комбинира със суберитогенна UVВ, катранът може да бъде полезен агент. Той има по-малко странични ефекти по отношение на парене и дразнене, отколкото само агресивната ултравиолетова терапия. 
• Практически погледнато, по-голямата част от пациентите не изискват или не са в състояние да се възползват от удобна контролирана амбулаторна терапия с ултравиолетова светлина. [ref. 5]

Според статия [ref. 8], публикувана в International Journal of Molecular Sciences през 2019 година, мета-анализът на клиничните проучвания показва, че алое вера, индиго натуралис (китайска билка, наречена още Qing dai), масло от кукуи (индийски орех, Aleurites moluccana), Орегонско грозде (Mahonia aquifolium) и капсаицин са най-ефективните медицински растения/вещества за локално приложение при лечение на псориазис.

Тези естествени продукти могат да облекчат псориатичните лезии чрез молекулни механизми, които са свързани с апоптозата (програмирана клетъчна смърт), инхибиране на ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове) и потискане на възпалението.

Антрахиноните, полизахаридите, витамините и салициловата киселина са активните съставки на алое вера, които проявяват облекчаващи сърбежа и противовъзпалителни активности. [ref. 9]

Мехлемът от индиго натуралис е ефективен за облекчаване на симптомите на пациенти с псориазис, поради противовъзпалителните и антипролиферативните активности на индирубина в този екстракт.

Маслото от индийския орех кукуи, което е богато на полиненаситени мастни киселини, особено олеинова киселина, линолова киселина и линоленова киселина, показва противовъзпалителен ефект. [ref. 10]

Екстрактът от Mahonia aquifolium, познато като Орегонско грозде, съдържа изохинолинов алкалоид, който потиска хиперпролиферацията (прекаленото нарастване и намножаване на кожните клетки) и възпалението при плакатен псориазис.

Капсаицинът може да облекчи зачервяването и сърбежа при пациенти с псориазис.

Псориатичният артрит (наричан още артропатичен псориазис или псориатична артропатия) засяга приблизително 24 души на 10 000.

Между 5 и 10% от хората с псориазис развиват псориатичен артрит, според повечето оценки. Някои проучвания предполагат, че честотата достига дори 30%.

Не е ясно как точно се унаследява състоянието, но около 40% от страдащите от псориатичен артрит имат близък роднина с псориазис.

Признаците и симптомите на псориатичен артрит включват сковани, болезнени стави със зачервяване, топлина и подуване в околните тъкани. Когато са засегнати ръцете и краката, това може да доведе до оток на пръстите (дактилит).

При повечето хора с псориатичен артрит псориазисът се появява преди да се развият ставни проблеми. Обикновено псориазисът започва през юношеството или в млада възраст, а псориатичният артрит най-често се появява на възраст между 30 и 50 години. И двете състояния обаче могат да се появят на всяка възраст. В малък брой случаи псориатичният артрит се развива при липса на забележими кожни промени.

Псориатичният артрит може да бъде трудно различим от другите форми на артрит, особено когато кожните промени са минимални или липсват. Промените в ноктите и дактилитът са двете особени характеристики на псориатичния артрит, въпреки че не се срещат във всички случаи.

Някои хора с псориатичен артрит страдат от спондилит, което е възпаление в ставите между прешлените в гръбначния стълб. Симптомите на тази форма на заболяването включват болка и скованост в гърба или шията и движението често се нарушава. Ставите в ръцете, краката и стъпалата също могат да участват.

Конкретната причина за появата на псориатичен артрит е неизвестна. Неговите признаци и симптоми са резултат от прекомерно възпаление в и около ставите. Възпалението възниква, когато имунната система изпраща сигнални молекули и бели кръвни клетки до място на нараняване или инфекция, за да се бори с микробните нашественици и да улесни възстановяването на тъканите.

При нормални условия, в даден момент тялото спира възпалителната реакция, за да предотврати увреждане на собствените си клетки и тъкани. Механичният стрес върху ставите, какъвто се проявява при движение, може да доведе до прекомерен възпалителен отговор при хора с псориатичен артрит. Причините за този прекомерен възпалителен отговор са неясни.

Изследователите са установили промени в няколко гена, които могат да повлияят на риска от развитие на псориатичен артрит. Най-добре проучените от тези гени принадлежат към семейство гени, наречено комплекс на човешкия левкоцитен антиген (HLA). HLA комплексът помага на имунната система да различава собствените протеини на организма от протеини, произведени от чужди нашественици (като вируси и бактерии).

Всеки HLA ген има много различни нормални вариации, което позволява на имунната система на всеки да реагира на широк спектър от чужди белтъци. Вариациите на няколко HLA гена изглежда влияят на риска от развитие на псориатичен артрит, както и вида, тежестта и прогресирането на състоянието.

Вариациите в няколко други гена също са свързани с псориатичен артрит. Смята се, че много от тези гени играят роля във функцията на имунната система. Отклоненията в тези гени вероятно дават само малък принос за общия риск от развитие на псориатичен артрит. Други генетични и фактори на околната среда също могат да повлияят на шансовете на човек да развие това заболяване.