Силимаринът - позната билка от древността - за ползите при човека и животните

Силимаринът е екстракт от семената на растението бял трън  (Silybum marianum, лат.) и биологично активното вещество в него се нарича силибин или силибинин. Белият трън се среща в средиземноморието и е част от семейство Asteraceae, към което също спадат слънчогледа и маргаритките. Лечебните свойства на растението са описани още през 40-90 г. сл. Хр. от Диоскорид – гръцки лекар и ботаник. Следващо признание белият трън е получил през 1597 г. от Джон Джерард, който е отбелязал неговите успокоителни свойства [ref. 1]. С течение на времето ползите от силимарина са се доказвали все повече и в днешно време той се счита повече за лекарство отколкото за хранителна добавка. 

Смята се, че начинът, по който силимарина изявява своите лечебни свойства, се дели на четири:

1. Антиоксидант – При болести е характерно нивата на свободни радикали в клетките да се покачат. Това са кислород-съдържащи силно реактивни молекули, които могат да причинят верижни химични реакции в организма. Свободни радикали се образуват непрестанно, но организмът е изградил баланс между тяхната продукция и продукцията на антиоксиданти. Когато този баланс се наруши по една или друга причина, се възбуждат инфламаторните процеси и важни клетъчни структури като клетъчната обвивка, различни протеини и дори гените могат да бъдат повредени. Този процес, наричан оксидативен стрес, може да доведе до редица болести и дори смърт, ако не бъде овладян. Смята се, че силимаринът стимулира продукцията на глутатион и действието на ензима супероксид дисмутаза, които са основни играчи в детоксикиращата система на организма. Освен това той има роля в поддържане на структурата на клетъчната обвивка, което е важно за запазване на цялостта на клетката.
2. Противовъзпалително – подтискането на продукцията на проинфламаторното вещество левкотриен B4 е друго основно свойство на силимарина [ref. 2]. Освен това той подтиска и действието на NF-кB и FOXO, протеинови комплекси, които може да бъдат оприличени на лоши братя, които предизвикват малките си братчета да правят лоши неща, водещи до възникването на възпалителни процеси. 
3. Имуномодулиращо действие – документирано е, че при ниски дози приемът на силимарин инхибира функцията на Т-лимфоцити имунни клетки, а при високи дози може да стимулира възпалителните процеси в организма. 
4. Стимулира образуването на рибозоми- органели, които са известни като „фабрики за производство на белтъци“.

Въпреки че има противоречиви резултати в научните изследвания, силимаринът е препоръчителен при болести на черния дроб като цироза или хепатит. За да има ефективен резултат от приема му се счита, че трябва да започне да се приема в по-ранни стадии на заболяването докато регенеративните способности на черния дроб все още са добри и антиоксидантните свойства на силимарина биха били най-полезни.

При чернодробна фиброза е препоръчителен приемът на екстракта, защото се смята, че възпрепятства трансформацията на клетките миофибробласти в чернодробни звездовидни клетки. Тези клетки заменят тъканта с тъкан, наподобяваща белези, богата на колаген, протеогликани и гликопротеини. Когато балансът между синтез и разграждане на тези вещества бива нарушен, тогава настъпва състояние на фиброза. Екстрактът от бял трън помага за поддържане на този баланс и здравето на черния дроб чрез антиоксидантните и противовъзпалителните си свойства [ref. 3]. 

По-малко известно е използването на силимарин за предотвратяване и лечение на диабет. Едно от нещата, които оксидативният стрес директно поврежда, е нормалната функция на бета-клетките на панкреаса. Тези клетки произвеждат инсулин, който е отговорен за изнасянето на глюкозата от кръвотечението към клетките. Когато тази функция е нарушена се покачват нивата на кръвна захар поради това, че няма инсулин, който да я транспортира. Това може да бъде причина за възникване на диабет. Благодарение на антиоксидантните свойства на силимарина може да се избегне заболяването по тази причина [ref. 4, 5].

При диабет тип 2 тялото изгражда резистентност към инсулин. Научни проучвания показват, че приемът на силимарин подобрява инсулиновата резистентност чрез стимулиране на липолизата (разграждането на мазнини) и подтискане на глюконеогенезата (процес, при който вещества, които не са карбохидрати (захари), биват трансформирани до глюкоза) [ref. 6].

Екстрактът от силимарин се доказва като достойно средство за лечение на различни видове рак в доста научни проучвания, като най-добри резултати се наблюдават при комбиниран прием на силимарин с химиотерапия [ref. 7, 8]. 

Един от начините, по които тази билка помага, е чрез потискане действието на потенциално токсични CYP-медиирани реакции и потенцииране активността на вещества, наречени конюгати, включени в детоксикиращите процеси на организма [ref.9]. Пример за това действие е изследване, направено върху плъхове, третирани с химиотерапевтичното лекарство доксорубицин, което има кардиотоксични свойства. Доксорубицин стимулира действието на група ензими, наречени цитохром Р450 участващи в CYP-медиираните реакции. Тези ензими понижават нивата на кардиопротективните молекули, наречени епоксиеикозатриенови киселини или EET’s [ref. 10]. Приемът на силимарин инхибира действието на цитохром Р450, което намалява токсичността на химиотерапевтичното лекарство [ref. 9].

Ако сте любители на гъбите, може да сте срещали гъбата от вид Amanita phalloides, наричана още „смъртната шапка“, а в България известна като зелена мухоморка. Тази гъба е класифицирана като една от най-смъртоносните гъби в света. Токсинът алфа-аманитин, който тя съдържа, може да доведе до чернодробна и бъбречна недостатъчност, и дори смърт, ако не се предприемат мерки бързо. Доказано е, че силибининът предотвратява усвояването на токсина от хепатоцитите (чернодрбните клетки) като по този начин се защитават здравите клетки.

С течение на времето, оксидативният стрес в организма се увеличава. Това е една причина тялото ни да остарява. Алцхаймер е болест на възрастните и една от причините, считана за  водеща за възникването на болестта, е оксидативният стрес. Екстрактът от силимарин се използва за лечението на тази болест още от древността, въпреки че тогава най-вероятно не са имали научни доказателства за неговия ефект [ref. 11]. В днешно време, обаче, има проучвания, които са доказали полезните свойства от силимарина за здравето на мозъка. Смята се, че чрез своите противовъзпалителни и антиоксидантни свойства екстрактът може да защити невроните от оксидативния стрес [ref. 12] и да понижи образуването на амилоидни плаки в мозъка [ref. 13, 14], чието наличие е типичен признак на Алцхаймер.

Характерно е жените в менопауза да развият заболяването остеопороза, което е съпроводено с прогресивна загуба на костна маса. Когато менопаузата настъпи, нивата на естроген се понижават значително. Една от функциите на естрогена е да поддържа баланса между образуването и резорбцията на костите. Когато нивата му спаднат, балансът се нарушава и костите стават по-слаби и по-лесно чупливи. Ако преди менопаузата костите на жената са били слаби, много често след менопаузата тя развива остеопороза. Силимаринът има потенциал да стимулира костната минерализация и да отложи във времето или дори да предотврати остеопороза при тези жени [ref. 15].

Благодарение на антиоксидантните и противовъзпалителни свойства се смята, че екстрактът от силимарин има позитивни свойства при лечението на акне [ref. 16].

Има малко проучвания по въпроса, но силимаринът може да има действие върху продукцията на кърма при жените [ref. 17].

По същия начин, както при хората, е документирано действието на силибинин при овцете при отравяне. Известна беда за добитъка е отравянето с ларви на листна оса. Токсинът, лофиротомин, който причинява отравянето, има подобна структура като този на зелената мухоморка. Следователно лекуването с екстракт от бял трън се е доказало също толкова ефективно за детоксикиране на органите на заразеният добитък [ref. 18].

Добавянето на силимарин към храната на бройлери намалява токсичността на афлатоксин B1 (AFB1), който се среща често в храната на тези животни.  Токсинът намалява люпимостта, теглото на люпенето, скоростта на растеж, производството на месо и яйца и качеството на месото и яйцата. Забелязано е, че вследствие на приема на силимарин заедно с храната има подобрение в тези фактори при бройлерите [ref. 19].

При кучето също е забелязана ползата от силимарин, при даване след прием на метронидазол, който обикновено вреди на черния дроб [ref. 20]. 

При раждане черният дроб на кравите започва да се омазнява, заболяване известно като чернодробна стеатоза. При индивиди в напреднало състояние това може да доведе до по-сериозни здравословни проблеми както и да влоши продукцията на мляко. Доказано е, че при прием на силимарин ензимната активност на черния дроб както и продукцията на мляко се подобряват при кравите [ref.21, 22]. В друго изследване, билката, в комбинация с други билки, е използвана  като заместител на антибиотик в храната на прасета. Резултатите са показни по вида на прасето и на месото – добитъкът, приемал билките, развил най-малко мазнини около органите и гърба, дал най-много добитък с месо, което било по-крехко и сочно, в сравнение с месото от другите групи прасета, които не приемали билките [ref.23].  Тези ефекти най-вероятно се проявяват благодарение на това, че силимаринът стимулира липолизата и подтиска глюконеогенезата, както е документирано в някои изследвания [ref.6].