Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Рекордът за най-отровна змия в света отново се държи от австралийски вид - континенталният тайпан (Oxyuranus microlepidotus). Нейната отрова е специализирана да убива именно бозайници, тъй като това е плячката на змията. Изчислено е, че едно нейно ухапване е достатъчно да убие поне 100 човека.
Може би не е изненадващо, че Австралия е родината на 10-те най-отровни змии в света.
Но змийската отрова съдържа огромно разнообразие от молекули, които имат фармакологично действие, а токсичността ѝ е свързана само с малък брой от тях.
Много от токсините може да бъдат използвани за медицински цели, поради специфичното им взаимодействие с организма. И в този случай дозата прави отровата. Разбира се, далеч сме от мисълта, че ухапването от отровна змия е здравословна практика.
Още в началото на 17. век се е знаело за антикоагулантното (противосъсирващо) действие на змийската отрова. А днес се произвеждат лекарства, основани на нея. Такива са Каптоприл (Captopril), Аграстат (Aggrastat) и Ептифибатид (Eptifibatide).
В природата има много отровни организми, освен змиите - скорпиони, паяци, насекоми, земноводни и конусовидни охлюви, чиито отрови могат да намерят приложение в биотехнологиите и фармацията.
Змийската отрова в древността и народната медицина
Змията е била считана за бог на медицината в древногръцкия свят и тя все още се използва в наши дни като символ на медицината и фармацията.
В Аюрведа отровата на кобрата се използва за лечение на болки в ставите, възпаление и артрит. Освен това тя се използва от векове в Китай за лечение на пристрастяване към опиум и от индианците, които пък я комбинират с опиум за облекчаване на болката.
Други телесни течности от змии, като кръв и жлъчка, също са широко използвани в традиционната китайска медицина. [ref.1]
Какво съдържа змийската отрова
Според някои проучвания в змийската отрова се откриват над 100 различни вещества, като около 95% от сухото вещество на отровата се състои от белтъци и пептиди.
Някои от са ензими, а други компоненти в змийската отрова са нуклеозиди, метални катиони, въглехидрати и много ниски нива на свободни аминокиселини и липиди с по-малка биологична активност.
Повечето змийски отрови съдържат протеолитични ензими. Тези ензими ускоряват разграждането на белтъците в тъканите до аминокиселини.
Друг вид ензими, които се откриват в почти всички змийски отрови са хиалуронидазите, които се считат за „разпространяващи фактори“, тъй като увреждат тъканта на мястото на ухапване. Това улеснява разпространението на другите токсини.
Натрият е най-разпространеният катион в змийската отрова, но неговата роля е неизвестна. Цинкът и калцият са необходими за активирането на специфични ензими.
Съставът на змийска отрова се различава между видове, подвидове или дори при един и същ вид змии. Тези разлики са свързани с много фактори, включително географско разпределение, възраст, пол и с какво се храни змията.
Какво влияние върху организма има змийската отрова
Биологично активните вещества в змийската отрова имат няколко основни ефекта:
- Невротоксичност (води до нервно-мускулна парализа),
- Миотоксичност (токсичност за мускулните клетки),
- Цитотоксичност (убива клетките, може да послужи при лечение на рак),
- Хемотоксичност - токсичност за кръвта: съсирване или пък блокиране на съсирването на кръвта, кръвоизливи или хемолиза, т.е. спукване на червените кръвни клетки;
- Антимикробна активност - срещу Грам-положителни Грам-отрицателни бактерии, вируси като вируса на ХИВ, хепатит С, жълтата треска, денга и морбили, някои микроскопични гъбички и паразитите, причиняващи малария, лайшманиоза и американската трипанозома.
Кои лекарства съдържат змийска отрова и за какво се използват
Съществуват поне 8 медикамента, съдържащи компоненти от змийска отрова. Повечето от тях се използват в практиката, докато други все още са на етап клинично изпитване. Ето кои са тези лекарства [ref.2]:
- Каптоприл (Captopril) - от силно отровната южноамериканска змия ярара (Bothrops jararaca), използва се против високо кръвно налягане (хипертензия);
- Аграстат или още Тирофибан (Aggrastat, Tirofiban) - от пясъчна усойница (Echis carinatus), при сърдечен инфаркт;
- Интегрилин или още Ептифибатид (Integrilin, Eptifibatide) - от отровния подвид на ямата Sistrurus miliarius barbouri, при остър коронарен синдром;
- Дефибраза, рептилаза или Батроксобин (Defibrase/Reptilase, Batroxobin) - от копиеглавата змия (Bothrops atrox и Bothrops moojeni), при инсулт, белодробна емболия, дълбока венозна тромбоза и миокарден инфаркт;
- Хемокоагулаза (Hemocoagulase) - от копиеглавата змия (Bothrops atrox), използва се в пластичната и коремна хирургия, както и при витректомия (вид операция на очите);
- Ексанта или Ксимелагатран (Exanta, Ximelagatran) - от кобра, при тромбоемболични усложнения и предсърдно мъждене (атриална фибрилация);
- Алфимепраза (Alfimeprase) - в етап на клинично проучване, от медноглава змия (Agkistrodon contortrix), при остра периферна артериална оклузия, известна още като периферна съдова болест;
- Випринекс или още Анкорд (Viprinex, Ancrod) - в етап на клинично проучване, от Малайска щитомуцунеста змия (Agkistrodon rhodostoma, syn. Calloselasma rhodostoma), при остър исхемичен инсулт.
Змийската отрова при лечението на рак
Противораковите свойства на змийската отрова били изследвани за първи път още през 30-те години, но без особен успех. През 1936 г отровата от кобра била използвана върху пациенти с рак с цел обезболяване. Около 30% от пациентите усетили значително облекчение на болката, 38% - съобщили за задоволителен обезболяващ ефект, а само при около 13% резултатите не били категорични. [ref.3]
Някои вещества в змийската отрова притежават две основни качества, поради които би могла да се използва в лечението на рак:
- Потиска ангиогенезата, т.е. създаването на нови кръвоносни съдове, така необходими за изхранването на нарастващия тумор и разпространението му в околните тъкани;
- Предизвиква апоптоза - програмирана клетъчна смърт.
Веществата, които са изолирани от отровата на различни видове змии и притежават способността да потискат ангиогенезата, са белтъци и се наричат дезинтегрини.
Веществата, които предизвикват апоптоза също са белтъци, които включват както дезинтегрини, така и оксидази на L-аминокиселините (видове ензими).
В момента учените работят над въпроса как да насочат действието на тези вещества от змийската отрова само към раковите клетки, без да засягат останалите и по какъв начин веществата да достигат до въпросните клетки, за да ги унищожат.
Потенциалът на змийската отрова е доказателство за богатството на природата и народната медицина като източник на нови открития, приложими в съвременната медицина, включително за лечението на едни от най-коварните заболявания - онкологичните.
