Превод и адаптация: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Photo by David Matos on Unsplash
Информацията, че някои от пациентите с коронавирус губят обонянието и вкуса си, може би изглежда като незначително неудобство, в сравнение с другите щети, които патогенът може да нанесе на организма. Но е важно отбелязването на подобни необичайни симптоми, защото от една страна това може да бъде първи сигнал за заболелия, че трябва да се самоизолира и да наблюдава здравословното си състояние с повишено внимание, но без паника. От друга страна, тези симптоми може би подсказват, че SARS-CoV-2 успява да засегне и централната нервна система, което би предизвикало неврологични увреди и това да допринесе за смъртта на най-тежко болните.
За тези опасности пишат учените в обзор [ref. 1], публикуван на 13 март в научното списание ACS Chemical Neuroscience. Те са подкрепени от опасения, изразени в друга обзорна статия [ref. 2], публикувана от китайски учени в края на февруари. В нея е описано, че ако коронавирусът наистина инфектира нервните клетки и особено тези в областта от мозъка, която контролира работата на сърцето и белите дробове - продълговатия мозък, то причинената увреда може да допринесе за “острата дихателна недостатъчност при пациентите с COVID-19”.
Епидемиологичните доказателства [ref. 3] подкрепят хипотезата, че невроните в продълговатия мозък могат да се заразят с SARS-CoV-2 и да допринесат за проблеми с дишането на пациента и потенциална смърт. Авторите на едно от проучванията обясняват, че времето, необходимо за преминаване на COVID-19 от първите симптоми до появата на затруднено дишане, обикновено е пет дни. След това пациентите са приети в болницата приблизително два дни по-късно, а ден след това се нуждаят от интензивно лечение. „Латентният период е достатъчен, за да може вирусът да навлезе и унищожи невроните в продълговатия мозък“, пишат те.
Photo by Robina Weermeijer on Unsplash
Учените заключават, че всеки пациент, който прояви дори на пръв поглед леки неврологични симптоми, като загубата на обоняние и вкус, трябва да бъде разглеждан като човек, който е по-вероятно да развие тежки дихателни проблеми или да ги развие по-скоро. Това може да подпомогне решението на кои пациенти да се обърне по-голямо внимание и да се следят отблизо. Необходимо е неврологичните симптоми да бъдат отчетени както в началото на инфекцията, така и в края.
Някои изследователи са на мнение [ref. 4], че трябва да се правят аутопсии на починалите от коронавирус, като се обърне специално внимание не само на белите дробове, но и на мозъка. В момента такива почти не се правят поради опасността от зараза на патолозите и персонала, който е въвлечен, но те биха ни дали по-голяма яснота за пораженията, които новият вирус нанася на тялото.
