Интервю с физиотерапевта Георги Пешев
(Снимката е използвана от sportal.bg)
В първата част на интервюто с физиотерапевта Георги Пешев, поговорихме за това какви столове и матраци са подходящи за баланса на нашето тяло и какви са полезните профилактични практики. От 2008 година той се занимава професионално със спортна физиотерапия. Провежда диагностика, превенция и лечение на широка гама функционални увреди на опорно двигателния апарат.
Как се отразява на гръбначният стълб продължителното ходене, което стана доста модерно и за голяма част от хората е най-добрият спорт? Стелките помагат ли?
За да отговоря на въпроса, ще трябва да погледнем проблема в по-голяма дълбочина.
Аз нямам намерение да ангажирам цялата гилдия професионалисти с изказването си, но разглеждам гръбначния стълб и таза като една къща. Таза е основата, а прешлените на гръбнака са тухлите, построени върху основата на къщата т.е. когато има проблем с нашия гръбнак, почти винаги тазът е въвлечен пряко или косвено с този проблем. Таза е основата на нашата къща и когато основата не е наред, следователно вероятността къщата да се деформира е неминуема.
Има много специфични неща, които може да се случат с един таз - да е завъртян навътре, навън, едното крило да се отваря, а другото да се затваря и множество други вариации. Когато е на лице някоя от тези вариации, това води до блокаж на “тухлите” нагоре. За това трябва да съобразяваме, какво се случва с нашия таз. Един дисбаланс/блокаж в таза може да доведе до мускулен дисбаланс и скъсяване на единия крак с няколко милиметра и болки в гърба, краката и ходилата на човека и той да не разбере, че това е функционален проблем, който може да се коригира. Естествено хората не са специалисти и най-първосигналното е да си направят стелки.
Има апарати, които според центъра на тежестта правят цялостен анализ на ходилата и изготвят индивидуални стелки. Ако проблемът обаче не е в ходилата, а е в таза, стелките вместо да коригират проблема ще го задълбочат. И вместо да се оправиш, след 10 години например ще имаш дегенеративни изменения в тазобедрената става, защото стелката е засилила дисбаланса.
Изключително важно е да се анализира цялото тяло. И това може да го извърши само човек, който има необходимото образование и опит и може да прецени реално от какво естество е проблема.
Каква е разликата между функционален и структурен проблем?
Обикновено в много голям процент от случаите проблемът в началото е функционален. Функционалният проблем е този при който е нарушена функцията на дадена структура поради някаква причина. Обикновено в следствие на неправилна поза или прекалено дълго повтарящо се неправилно движение. Функционалният проблем е обратим и се коригира по-лесно отколкото, структурния. При структурният проблем е нарушена, увредена целостта на структурата. Той не винаги е обратим. Структурен проблем е напр. дисковата херния, защото е нарушена целостта на структурата на диска в междупрешленното пространство.
Най-добрият и най-лесният вариант е превенцията на нещо, което още не се е случило.
Дисковата херния обратим процес ли е?
Дисковата херния представлява спукване на междупрешленния диск. Вътре има течност която прилича на желе, която излиза и притиска коренчето на съответния нерв, който се намира в близост. Тя е необратим процес.
А какво може да се направи за дисковата херния?
Последните проучвания показват, че около 70% от хората на възраст около 30-40 години имат херния, която не им създава дискомфорт и макар да е нещо необратимо, може да се работи консервативно в посока да не се обостря. Предложението на конвенционалната медицина, доста често обаче е хирургическа интервенция с очакването, че всичко ще се коригира и всичко ще бъде наред. Някои пациенти се съгласяват, операцията и възстановяването са успешни и уж проблемът е решен. Но човека продължава със своето нормално ежедневие, което е било първопричината за тази херния и най-често след известен период от време се получава херния на съседно на оперираното ниво.
Операцията сама по себе си не е решението. Тя трябва да се съчетае с коригиране на стойката, да се стабилизира мускулатурата, която поддържа съответната зона да бъде в тонус и то с подходящите упражнения под контрола на специалист.
А след колко време може да се придобие нова мускулна памет? Ако днес реша, че ще правя упражнения всеки ден по 1 час, след колко време ще стоя изправена без да се подсещам?
Това е строго индивидуално за всеки човек, защото всичко е много относително спрямо вашето ежедневие. Ако вие стоите осем часа в седнала позиция и работите на компютър или сте шофьор и работите зад волана.
За повечето хора един час упражнения на ден е нещо, което се смята за сериозна тренировка. Обаче като вземам съотношението осем към едно и през този един час тренировка като изключим почивките между сериите и упражненията, реално е около 30-40 минути, то според вас за колко време ще се балансира тялото? Не казвам, че е лошо. По-добре един час, отколкото нищо, но реално ако искаме нещата да са в наша полза трябва през деня да имаме някакъв набор от различни кратки движения, които периодично да използваме, а не се опитваме да се фокусираме върху един час тренировка и да си мислим че това е достатъчно.
В обобщение мога да кажа, че е хубаво всеки човек да обръща внимание на позата си и да се опитва да работи в посока, да държи къщичката си изправена, за да не се стига до дискомфорт, болка или по-сериозни повреди.
Позата е нещо, което се възпитава и не е даденост така че всеки може да започне да балансира тялото си без значение от възрастта, в която се намира. Има много хора, които смятат, че като са към средна или напреднала възраст няма какво да направят по въпроса. Това не е вярно.
Винаги можеш да коригираш до известна степен дисбаланса. Да, в напреднала възраст се случва по-трудно, но не е невъзможно да се случи. В различните видове спорт има достатъчно възрастни хора, които се дават като пример как изглеждат изправени, стегнати, в много добра кондиция и тонус. Това е възможно в следствие на ежедневна работа и постоянство, така че щом едни могат да го постигнат, защо да не могат да го постигнат и други.
