В първата част на интервюто д-р Ненчева ни разказва какви въпроси се задават по време на катастрофа, какво да очакаме, пациентите склонни ли са да лъжат, когато подават сигнал в Центъра за спешна помощ и как това възпрепятства работата и респективно застрашава живота на други пациенти в същия момент. Тя е специалист по Спешна медицина и Детски болести, в момента работи в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в малък областен град. Към днешна дата е лекар с 32 години трудов стаж.
Защо избрахте работа в спешен център?
За много хора работата в спешен център не се възприема за престижна. Хората си представят лекарят да има кабинет, да стои на бюро, да има сестра, а отпред да има опашка. В това няма нищо лошо, просто аз си го представях по друг начин. Когато има спешни случаи, е много важно да се реагира бързо, навреме да може да се постави диагноза и да се помогне. Да се спази т.нар. златен час. Това ме привлече в тази работа.
Какво означава “златен час"?
След като има някакъв проблем най-лесно, най-бързо и най-пълно може да се помогне в първия час след като са се развили симптомите. Това е т.нар. златен час. Така че е много важно хората да са наясно какво им се е случило и да мога да го обяснят максимално спокойно. Така ще им бъдат изпратени нужните лекари и ще могат да дойдат навреме, за да им бъде помогнато адекватно. При най-спешните адреси се стремим да бъдем до петата минута. Това е в идеалния случай. Но имаме само няколко екипа за града и околните села. По-точно 4 екипа.
Какъв е протоколът на действие, когато ви сигнализират за катастрофа?
Първо, когато ни звъннат е много важно да попитаме в какво се е блъснала колата. Дали е дърво, преметнала ли се е няколко пъти извън пътя, дали ударът е челен или страничен. Ако например се е блъснала в дърво, това е високоенергийна травма, т.е. ние очакваме хората, които са там да са в тежко състояние.
След това искаме информация колко са хората, успели ли са да излязат сами. Ако могат да излязат сами значи тяхното състояние е значително по-добро и прогностично е по-леко, отколкото при хора, които не могат да излязат сами от колата.
Това са елементарни въпроси, но когато ги задаваме се смятат за излишни. А ние трябва да знаем и колко са хората. Например, ако има един излязъл и един останал в колата, ще тръгнат поне две коли като едната е реанимобил.
Каква е разликата между линейка и реанимобил?
В линейката има обикновен екип, състоящ се от един лекар или фелдшер и шофьор. А реанимобилът е с лекар, сестра и шофьора съответно. И двете коли са много добре екипирани, но при най-тежките състояния четири ръце вършат много по-добра работа. Освен това, лекарят, който е в екипа на реанимобила, е в готовност за реанимация изначално.
Еднакво снабдени ли са и двете коли?
Да, еднакво са снабдени всички линейки и са готови за почти всичко.
А лъжат ли хората, за да изглежда случаят по-спешен и да пристигнете по-бързо?
Да, за съжаление лъжат. Много често ни казват, че човекът е припаднал и бързаме, защото не знаем този припадък на какво се дължи. Дали е от ниско кръвно, гърч или нещо друго. Когато се губи съзнание означава, че има нещо, някакъв процес, който е много бърз, много рисков и състоянието е тежко. Отиваш и се оказва, че той не е загубил съзнание и когато го разпиташ, се оказва, че му е причерняло и другите са решили, че е припаднал. Но между прилошаване и припадане има голяма разлика. Ако човекът е чувал какво си говорят, значи му е прилошало.
Значи има хора, които много често лъжат без да искат.
Да, лъжат без да искат. За това е много важно да са наясно кои симптоми и кое действително е опасно.
Във втората част на интервюто д-р Ненчева разказва кои случаи са спешни, какво да имате предвид, ако ваш близък има проблем, какви въпроси да очаквате и как да сте максимално информативни, когато се обадите на телефон 112. Как да се подготвите, ако сте диабетик или имате алергия, и паднете на улицата.
