Как действат природните антибиотици
Антибиотиците под формата на лекарствени медикаменти спасяват животи, откакто пеницилинът е открит за първи път през 40-те години на миналия век.
Но преди това антибиотичните вещества са съществували в естествена форма.
Сега, когато резистентността към конвенционални антибиотици е сериозен глобален проблем, има смисъл да се изследват възможностите и ползите от използването на естествени антимикробни агенти за определени видове бактериални инфекции. Въпросът е до колко можем да разчитаме на природните антибиотици и в кои случаи.
Някои растителни екстракти, етерични масла и дори храни имат антибиотични свойства. Например, някои хранителни и зеленчукови екстракти могат да предотвратят растежа на бактерии в храната. [реф. 1]
Понякога тези свойства се простират отвъд храната и могат да помогнат в личната грижа за здравето и хигиената. Екстрактът от червена боровинка например съдържа както антибактериални, така и антиоксидантни съединения, което го прави ефективно природно средство за лечение на уринанри инфекции. [реф. 2]
Билките също могат да бъдат антибиотици и едни от най-полезните дарове на природата. В едно изследване на проби от 58 китайски растения е установено, че 23 от тях имат антибактериални свойства, а 15 имат противогъбични свойства. [реф. 3]
Различни растителни вещества, известни като фитохимикали, могат да имат потенциално антибиотично действие, например:
- Феноли
- Полифеноли
- Терпеноиди
- Етерични масла
- Алкалоиди
- Лектини
- Полипептиди
Нека видим в кои храни, билки и други натурални продукти могат да се съдържат и какви са доказателствата за положителните им ефекти.
Пчелен мед
Медът за пръв път е станал известен със своите лечебни свойства около 400 г. пр.н.е. Използвал се като локален крем за заздравяване на рани, лечение на инфекции и успокояване на изгаряния.
Въпреки че днес може да не използваме меда точно по този начин, някои изследвания действително доказват, че използването на мед в превръзки за хирургически рани може да насърчи по-доброто заздравяване на рани и да намали появата на белези.
По отношение на вътрешна употреба, свойствата на меда, които осигуряват лечебни ползи, включват:
- Водороден пероксид, който може да предотврати развитието на бактерии;
- Ниски нива на pH, които могат да предотвратят бактериалната репликация, която може да причини инфекция;
- Широкоспектърно антибактериално действие, способност да предотврати растежа на най-малко 60 различни щама, включително MRSA - Метицилин-резистентен Staphylococcus aureus.
Моля, имайте предвид обаче, че на деца под 1-годишна възраст никога не трябва да се дава мед. Продуктът съдържа токсини, които могат да предизвикат развитието на ботулизъм, животозастрашаващо заболяване.
Чесън
Изследванията са доказали свойства на чесъна (Allium Sativum) [реф. 4] , които могат да бъдат както антибактериални, така и да помогнат за предотвратяване на инфекции.
Показано е, че концентратът от чесън може да унищожи бактериите в in vitro проучвания и дори е ефективен срещу MRSA и C. albicans. Това са два патогена, които стават все по-устойчиви на конвенционалните фармацевтични средства за лечение.
Доказано е също, че чесънът успешно лекува бактериални инфекции, причинени от Salmonella и E. coli, които често могат да причинят инфекции на пикочните пътища. [реф. 5]
Множество съвременни изследвания потвърждават, че чесънът има определени антибиотични свойства и е ефективен срещу широк спектър от бактерии, гъбички и вируси. [реф. 6] В допълнение, антимикробната активност на чесъна е свързана с наличието на някои биоактивни съединения, сред които диалил сулфид и диалил дисулфиди. [реф. 7]
Смирна
Много хора са запознати със смирната (Commiphora myrrha), но нейната способност да предпазва от вредни микроби не е толкова широко известна. [реф. 8]
Изследователи в няколко проучвания са устнаовили, че екстракт от смирна може да убие няколко ежедневни патогени, в това число:
- E. coli
- Стафилококус ауреус
- Pseudomonas aeruginosa
- Candida albicans
Етеричното масло е в състояние да убие повече от 99,9% от тези видове бактерии в лабораторни изследвания.
Клиничните употреби на екстракт от смирна включват добавяне към формули като вода за уста, локални кремове и други.
Смирната обикновено се понася добре, но поглъщането ѝ може да причини диария. Ако нанесете смирна върху кожата, е възможно да получите малък кожен обривк, затова се препоръчва смесването ѝ с базово масло. Ако се консумира в големи дози, смирната може да причини сърдечни проблеми.
Ехинацея
Ехинацеята (Echinacea) е растение, което расте естествено в Северна Америка, култивирано от стотици години от местните хора заради лечебните си свойства. [реф. 9] Ехинацеята може да се използва както локално, така и вътрешно.
Въпреки че ехинацеята може да помогне за някои видове вирусни инфекции, лабораторни изследвания показват, че тя може да бъде ефективна срещу S. pyogenes, бактериите, които могат да причинят стрептокок в гърлото и синдром на токсичен шок.
Може също така да бъде ефективно средство за насърчаване на локално заздравяване на рани, подобряване на общия имунитет и справяне с бактериални респираторни инфекции.
Куркума
Ярко оранжевата подправка куркума, свързана с много видове ястия от източната кухня, има мощна активна съставка: куркумин.
Установено, че куркуминът има противовъзпалително действие и поддържа балансирана имунна система. За куркумина също е доказано, че е ефективен срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии в лабораторни проби. Куркуминът може дори да бъде ефективен срещу бактериите, които причиняват MRSA, както и E. coli. [реф. 10]
Освен това има антибактериално действие срещу патогенни бактерии, открити при пародонтални инфекции и инфекции на зъбите. [реф. 11]
