Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa
Когато те навали и се намръзнеш, бързаш да се прибереш, да изядеш лъжица мед и да си вземеш горещ душ, за да пресечеш настинката. Но медът може да се използва поне по още 7 различни повода. Сладката течност, дело на медоносната пчела, е призната повсеместно за благотворното си действие върху организма. Още от древни времена в Индия, лотосовият мед се използва за лечение на очни инфекции. От тогава египтяни, гърци и китайци лекуват с него чревни заболявания (вкл. стомашни язви). Днес той е средство за повишаване на имунитета, лечение за кашлица, болки в гърлото, ушите и още много други.
Какво съдържа медът?
Медът е единствената храна, която няма срок на годност, но какво съдържа? След като се произведе той преминава през лаборатория, за да се окачестви (да се изясни точният му състав), но най-общо казано натуралният мед се състои от поне 181 съставки. Медът представлява свръхнаситен захарен разтвор, включващ:
-
80% въглехидрати - 38% фруктоза, 30% глюкоза, 12% други захари,
-
17% вода,
-
0,5% протеин, ензими, органични киселини, минерали, аминокиселини, витамини, феноли, ароматни съединения, полифони и други компоненти,
-
малки количества биоактивни компоненти - фенолна киселина, флавоноид и α-токоферол.
Медът е известен с антиоксидантната си активност. За това когато учените я изучават, измерват съдържанието на аскорбиновата киселина и различните ензими в него (като каталаза (CAT), глутатион пероксидаза (GPO), супероксид дисмутаза (SOD)) [ref. 1].
1. Лечение на рани
В алтернативните методи за лечение, медът е известен с това, че се използва за:
Някои го нанасят върху раната по няколко пъти на ден, като казват, че може да се усеща парене и щипене в началото, което се счита за нормално. Но дали наистина помага или това е само мит? Науката обяснява благотворното влияние с антимикробните му съставки и изследванията показват, че не е универсален лечител, но дава добри резултати при много широк спектър от видове рани. Заради това, може да се включва в разнообразни фармацевтични препарати под пречистена форма в определена концентрация. Медът помага в зарастването, като оказва положително влияние върху нишките, които се образуват при съсирването на кръвта и съответно водят до “затварянето” на раната.
Четете още в статиите:
2. Орално здраве
Оказва се, че медът е полезен в профилактика срещу много заболявания на устната кухина:
-
язви в устата - възпалението на лигавицата на устата (стоматит) може да предизвика зачервяване и подуване на тъканите, придружено с болезнени язви, където медът е много ефективен,
-
пародонтит - един от причинителите е Porphyromonas gingivalis, който представлява грам-отрицателна бактерия, податлива на антимикробната активност на меда.
Четете още в статията .
3. Фарингит и кашлица
Фарингитът, било преходен или хроничен, обикновено се характеризира със суха кашлица, зачервена фарингеална лигавица и със секрети по повърхността й. Причината може да е стрептококова, нестрептококова инфекция, всякакви сезонни вируси, бактерии, както и други дразнители (химични замърсители). Тук на помощ идва специфично медът от манука. Той се използва за лечение на болки в гърлото, тъй като има противовъзпалителни, антивирусни и противогъбични свойства. Със самия му прием, се покрива лигавицата на гърлото, с което то се успокоява и се унищожават вредните микроби.
Антиоксидантните и антимикробни свойства на меда помагат за успокояване на гърлото и при постоянната кашлица. Така се подобрява сънят и при деца, и при възрастни след приемa му. Не трябва да се прекалява - около 2,5 мл са достатъчни. Проведено е проучване, в което сравняват използването на различни натурални продукти като спомагаща терапия при лечение на пневмония. Извода е, че майките най-често използват мед + джинджифил.
Четете още в статията .
4. Стомашно-чревни проблеми
Медът съдържа ензими, които спомагат усвояването на захарите и нишестето. Както споменахме той е свръхнаситен захарен разтвор, при който захарта е под форма, която може лесно да се абсорбира от тялото. С консумацията му, ние си осигуряваме някои хранителни вещества като минерали, фитохимикали и флавоноиди, които подпомагат храносмилателните процеси в организма [ref.6].
Учените са изследвали антимикробният ефект на натурален чист мед върху бактериите, които причиняват диария (Escherichia coli, Campylobacter jejuni, Salmonella enterocolitis и Shigella dysenteriae) в югозападната част Нигерия. Оказало се е, че при всички освен при бактерията Campylobacter jejuni се е подтиснало развитието им. Така че натуралният мед може да се използва за лечение на бактериална диария, ако причинена от тези бактерии. Важно е да отбележим, че меда може и да раздразни допълнително червата, ако изначалният проблем на диарията е друг. За това - консултация с лекар!
Четете още в статията .
5. Гастроезофагеална рефлуксна болест
При много хора поне един път в месеца се случва киселините от стомаха да се върнат в хранопровода. Това връщане се нар. рефлукс, а състоянието се нар. Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Процесът е съпроводен от парещо усещане в гърдите или шията. При някои може да се прояви с кашлица и повръщане. Не е нормално храната да преминава от стомаха към хранопровода и обикновено това се възпрепятства от сфинктер между тези два “отдела”, който се затваря, след като храната един път постъпи в стомаха. ГЕРБ се получава, когато има повреда в този сфинктер и стомашните сокове може да изгорят долната част на хранопровода.
Консумацията на мед от манука помага и за това състояние, от една страна като помага при храносмилането и от друга - като стимулира възстановяването на тъканите на сфинктера, с което би се намалила вероятността за киселинния рефлукс. При всички положения, състоянието не трябва да се пренебрегва и е необходима най-вече консултация с личния лекар.
6. Диспепсия, гастрит и пептична язва
Диспепсията засяга 40% от хората [ref. 1] в някакъв момент от живота им и много често се прибягва и към билково лечение [ref. 2]. Гастритът представлява възпаление на лигавицата на стомашната стена и най-често се дължи на бактерията Helicobacter pylori, която колонизира в 50% от човечеството [ref. 3]. А пептичната язва, противно на всеобщото разбиране, че се дължи на стрес, в 90% от случаите отново е следствие от бактерията Helicobacter pylori [ref. 4].
И тук медът, при тази тройка заболявания, може да се приложи като придружаващо лечение, защото успешно потиска популацията на Хеликобактер пилори. Клиничните проучвания показват, че медът намалява секрецията на стомашна киселина, спомагайки храносмилането. Това са и причините да се приема като хранителна добавка при лечението.
Четете още в статията .
7. Метаболитно и сърдечно-съдово здраве
Приемът на мед показа значително намаляване на рисковете от метаболитни и сърдечно-съдови заболявания. Той помага за баланса на съдовата хомеостаза, като подобрява липидния й профил. Флавоноидите в меда подобряват коронарната вазодилатация, подтискат липопротеините с ниска плътност (т.нар. Лош холестерол), повишават липопротеините с висока плътност (т.нар. Добър холестерол) и подобряват ендотелните функции.
Метаболитния синдром е съвкупност от рискови фактори като:
-
хипертония,
-
коремно затлъстяване.
-
дислипидемия и др.
Изследване, проведено за сравняване на метаболитния отговор на меда, показва неговите положителни ефекти срещу метаболитния синдром. Полифенолите в меда намаляват атеросклеротичните лезии. Клинично проучване, проведено върху пациенти с хиперлипидемия, показва, че медът намалява общия холестерол [ref. 5].
Четете още в статията .
Бонус: Пчелната отрова като лекарство
Пчелната отрова се е използвала в продължение на повече от 5 000 години за лечението на различни заболявания. Днес тя спада към алтернативните методи за лечение на ревматоиден артрит, хронична болка, болестта на Алцхаймер, Паркинсон и други.
Идеята за използване на пчелната отрова в областта на медицината е породена от убеждението, че пчеларите почти не страдат от ревматизъм или проблеми със ставите.
Лечението и профилактиката на заболяванията с пчелни продукти се нарича апитерапия. Тя разчита на употребата на мед, цветен прашец, прополис, пчелно млечице и главно пчелна отрова, наричана още апитоксин.
Повече за свойствата на пчелната отрова четете в статията .
