Сърцето говори чрез опиянения ум - или не точно
“Алкохолът разкрива истинския ни Аз” е поговорка, често приписвана на френския философ от Просвещението Жан-Жак Русо, самият той голям привърженик на спиртните напитки. Идеята е, че когато сме пияни, ние губим задръжките си и си позволяваме да изразим истинските си мисли и чувства, изваждайки истинските си личностни черти и желания наяве. Трезвите мисли се превръщат в пиянски мисли, а тогава те се превръщат в пиянски действия.
Много хора смятат, че това е вярно. Всъщност в китайската бизнес култура това се възприема толкова насериозно, че потенциалните бизнес партньори са принудени да се напият заедно, преди да се осъществят големи сделки.
Много приятелства са били унищожени и много връзки са разрушени поради нещо, казано в пияно състояние. Но дали е вярна поговорката? Трябва ли да приемаме пиянското поведение на хората като доказателство за истинския им характер и намерения? Подобно на историята на д-р Джекил и мистър Хайд, понякога оставаме да се питаме коя страна на човек е неговата „истинска страна“.
Пиянски изречените думи НЕ са нашите трезви мисли
Дори когато сме пияни, ние все пак сме себе си и не можем да избягаме от това. Все пак има неща, които сме склонни да правим или казваме, докато сме пияни, и има неща, които обикновено не бихме казали/направили в нито едно от двете състояния. Отключването на грешната врата на съседите, обаждането на бивш съпруг/съпруга, поръчването на неща по интернет и проиграването на пари на хазартни игри са сред най-честите провинения на пияните хора. Е, случва се и да се сбием с някого, особено ако сме от мъжки пол, но това може да стане и без да сме се напили до козирката - стресът в ежедневието ни е сериозен.
Според научните данни изглежда, че алкохолът не ограничава нашия самоконтрол, като ни предава на нашите егоистични и потиснати импулси. По-скоро действа срещу самоконтрола по по-измамни начини, създавайки само ситуации с негативна развръзка.
Неврологията потвърждава, че пиянски изречените думи НЕ са нашите трезви мисли
Нормално е при прием на алкохол да почувстваме драматична промяна във възприятията и емоциите, като ефектът е още по-голям при големи количества. Но както установява екип от учени от университета в Мисури, трезвите наблюдатели на пияни хора не съобщават за такава промяна. [ [реф. 1]
Как консумацията на алкохол влияе на личността е предмет на ново проучване, ръководено от Рейчъл Уиноград, асистент-професор в Института по психично здраве в Университет Сейнт Луис, Мисури. Учените заключават, че общото ни убеждение, че интоксикацията причинява промяна на личността, е по-вероятно резултат от „забележителни, социално разпространени примери“ - например културни стереотипи, произлезли от филми като “Поредният ергенски запой”.
Има причина, поради която науката и законът утвърждават забрана за пияните хора да не могат да дават информирано съгласие. Начинът, по който алкохолът влияе на мозъка, е сложен и разбираем от науката в изключително малък процент.
Това, което знаем със сигурност е, че алкохолът засяга хипокампуса (центъра на паметта), поради което може да ни причернее. [реф. 2] Също алкохолът влияе на двигателната кора, поради което може да се спъваме и залитаме. [реф. 3] Не на последно място, алкохолът нарушава работата на префронталната кора. Това е частта от мозъка, която е натоварена с функциите на разсъждението и преценката, както и за всички други неща, в които Хомо сапиенс е особено добър.
Факт е, че пиянството не е пасивен процес. Той не просто премахва нашите задръжки и освобождава някакви потиснати желания. Това е активен химичен процес, който противоречи на интуицията на определенията за „стимулант“ и „депресант“. Алкохолът действително променя почти всяка част от нашия мозък и то в негативна посока. Тъй като нашият мозък е това, което сме, алкохолът не просто освобождава нашата истинска, непроменена същност. Променя това кои сме ние и какво мислим, което може да е същото, което мислим в трезво състояние, или да бъде по-различно.
