Анасонът - древната билка с летен вкус

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Анасонът e съставна част на толкова много традиционни напитки, че е много вероятно вече да сте сблъсквали с него било то в нашенската мастика, гръцкото узо, италианската самбука, турското раки (интересното е, че подобно на името си тази напитка се получава по сходен начин на гроздовата ракия, но се добавя и анасон при ферментацията на плодовете) или просто при завършека на някоя тежка вечер с високоалкохолния абсент. Но за последното съвсем спокойно може и да не си спомняте съвсем добре. 

Разбира се, освен популярността на билката за направата на алкохолни изделия, тя заслужава много голямо внимание и поради лечебните си свойства, заради което е и обект на тази статия. Анасонът и неговите приложения са сред най-отдавна познатите в традиционната медицина на много култури. В древен Рим, например, билката се използвала основно като средство, подпомагащо храносмилането, а пък древните гърци са я препоръчвали при лечение на кашлица. В текста ще се запознаем по-подробно с произхода, биологичните особености, химичния състав и приложенията на анасона.

Най-популярната разновидност на анасона, която се използва за лечебни цели, е растението с латинско наименование Pimpinella anisum. То принадлежи на семейство Сенникоцветни, също като близкия си родственик фенел.

Повече четете в статията Резене - непознатата билка за плосък корем.

Известни представители на това семейство също са копърът, магданозът, морковите, целината и др. Не бива да се бърка със звездовидния анасон (Illicium verum), който представлява вечнозелен храст или дърво и е познат като една от ароматните подправки за греяно вино. Въпреки сходното име и вкус, звездовидният анасон спада към друго растително семейство. 

Анасонът е тревисто растение, достигащо височина между 30 и 50 см, с бели цветове и дребни жълтеникави семена. Днес анасонът е разпространен по Средиземноморието, в Испания, Близкия Изток, Египет, Мексико и се култивира предимно заради неговите семена. 

Семената на анасона са много богати на етерично масло като основната му съставна част представлява транс-анетолът, но също така в него има дианетол, анизова киселина, анизалдехид и др [ref.1]. 

Лабораторни изследвания показват, че водният и метаноловият екстракт от анасонови семена имат антибактериално действие и потискат растежа на няколко щама бактерии -  Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, Escherchia coli, and Klebsiella pneumoniae [ref.2]. Има и други проучвания, които пък изследват и показват този ефект и върху други бактериални видове.

Освен антибактериалното действие, в научната литература има описани данни и за противогъбично такова [ref.3]. Потискащ растежа на гъбичката Candida albicans е водният екстракт от анасонови семена, докато етеричното масло има по-силен ефект срещу гъбичките от рода dermatophytes. Последните причиняват повърхностни възпаления на кожата, косата и ноктите. 

Колкото и невероятно да звучи, още Питагор е бил убеден, че анасонът лекува епилепсия и го е предписвал срещу такива припадъци, а днес вече има научни изследвания по темата. Например, през 1999 г. е направено проучване, изучаващо способността на анасоновото етерично масло, приложено в различна доза върху мишки, да блокира изкуствено стимулирани конвулсии [ref.4]. През 2008 Джанахмади и колектив предлагат механизъм на действие, според който анасоновото масло повлиява начина на предаване на нервните импулси [ref.5]. 

Едно от най-известните свойства на анасона е неговото действие върху гастроинтестиналната система. Освен благотворното си въздействие върху храносмилането, той има превъзходен вкус и е предпочитан за подправяне на риба и морски дарове по Средиземноморието, както и за направата на някои сладкиши. 

Някои проучвания сочат, че водният анасонов екстракт значително намалява пораженията върху стомашната лигавица при експериментални плъхове, на които чрез химични вещества е стимулирано получаването на язва [ref.6]. 

Освен това се смята, че анасонът благоприятно повлиява констипацията (запека), както и подуването на корема, предизвикано от излишни газове. Поради тази причина анасоновите напитки често се причисляват към така наречените диджестиви, подпомагащи храносмилателните процеси. 

Друго добре познато действие на билката е миорелаксантното (отпуска мускулите). Изследване, публикувано през 2007 г., показва спазмолитичния ефект на водно-алкохолния разтвор от анасон върху гладка мускулатура на лабораторни плъхове [ref.7] и обосновава тази употреба в народната медицина. 

Анасонът от древността се използва при заболявания на дихателната система. Причината е, че билката има отхрачващо действие, което се дължи на рефлекторно увеличаване на бронхиалната секреция. Освен това тя стимулира дихателния център и по този начин подпомага дишането.

Сред другите приложения на анасона са:

• стимулира секрецията на млечните жлези
• облекчава симптомите на менопаузата
•  намалява менструалните болки
• антиоксидантно действие
• инсектициден ефект
• противовирусен ефект

Освен като диджестив, можем да си направим и отвара от семената на анасона:

За целта се запарва една чаена лъжица стрити или счукани анасонови семена и се запарват за 15 минути във вряща вода. 

Друго приложение на анасона е в кулинарията. Той е чудесна подправка за много ястия като риба, месо, салата или пък за сладкиши, хлябове и питки. Добре се комбинира с индийско орехче, канела, черен пипер, джинджифил и др.

При бременност консумацията трябва да бъде ограничена до нормалните количества в диетата. Приема на добавки и отвари, обаче, не се препоръчва.

При хормонално зависими заболявания като рак на гърдата, на яйчниците или на матката, ендометриоза и други, е противопоказно да се приема анасон.

Някои съставки на анасона са потенциално алергенни. Не го консумирайте, ако имате алергия към други растения от същото семейство като копър и магданоз.