Змийско мляко (Chelidonium majus) - растение с красиви цветове и ползи за храносмилателния тракт

Противно на очакванията, змийското мляко, наричано още “жълтениче”, няма много общо със студенокръвните влечеуги, които всяват страх у много хора. Змийското мляко (Chelidonium majus) е крехко, тревисто двугодишно растение, което достига 30-80 сантиметра височина. Стъблата му са оребрени и разклонени. Когато клоните или листата са счупени, може да се види как се отделя жълтеникаво-оранжев сок, който малко наподобява змийска отрова. В по-големи количества този сок може да бъде отровен, а токсичността намалява значително при сушене на растението. По този въпрос ще включим отделен параграф в края на материала.

1. majus е родом от Европа, като се среща и в западната и централна част на Азия и Северна Африка. Среща се от Португалия на запад, също в Централна, Източна и Северна Европа. Азиатският ареал обхваща Турция, Иран, Казахстан, Монголия, Кавказ и Сибир. В Северна Америка е интродуцирано растение.
2. majus е известен като лечебен вид още от древността. Лечебните свойства на C. majus са описани от Диоскорид и Плиний Стари през първи век след Христа. Основната медицинска употреба на жълтеничето, описана от древни времена до шестнадесети век, е лечението на зрителни увреждания и очни заболявания с помощта на билков сок.  [реф. 1] Змийското мляко е било използвано като лечебно растение през Средновековието най-вече за лечение на очни заболявания, за прочистване на гърлото, лечение на язви и кожни екземи, както и срещу колики и жълтеница. 
3. majus е едно от най-известните средства в народната медицина за лечение на жълтеница и чернодробни заболявания, като възпаления, спастични състояния и камъни в жлъчката. В Полша запарката от млади листа от жълтениче се използвала като жлъчегонно средство и за регулиране на действието на храносмилателния тракт. В някои части на Европа се приема като билкова настойка за облекчаване на чернодробни проблеми  [реф. 2] 
   

Интересно предположение е, че химикалите в жълтеничето могат да забавят растежа на раковите клетки, но също така могат да бъдат вредни за нормалните клетки. Предварителните изследвания показват, че по-голямото количество змийско мляко може да увеличи потока на жлъчката. Има данни и за предполагаеми болкоуспокояващи свойства на змийското мляко.

Хората използват змийско мляко за проблеми с храносмилателния тракт, нарушения на черния дроб и жлъчния мехур. Други възможни области на приложение включват детоксикация, облекчаване на менструални спазми, кашлица, болка в гърдите (ангина) и подобни. Въпреки широката употреба в народната медицина и в официалната фитотерапия, както в Европа, така и в традиционната китайска медицина, змийското мляко не се присъединява към най-популярните билкови лекарства като лайка, валериана, жълт кантарион или женшен. Вписан е във фармакопеите и е достъпен в аптеките, но научните доказателства за положителните ефекти на Chelidonium majus все още са ограничени. 

За терапевтични цели се използва изсушена билка от C. majus (Европейска фармакопея). В някои региони (Централна и Източна Европа) корените също се експлоатират. 

Фармакологично значимите вещества на C. majus са изохинолинови алкалоиди. Това са компонентите на латекса, произведени във всички части на растенията, с изключение на цветовете. Като цяло, пет групи алкалоиди са открити в C. majus. Това са производните на фенантридин (3,4-бензоизохинолин), протоберберин, протопин, хинолизидин, апорфин. 

В надземните части на C. majus са открити няколко флавоноида в ниски количества. Четири дигликозида и пет моногликозида са идентифицирани като производни на кемпферол, кверцетин и изорамнетин. Органични киселини, съставки на етерично масло, Биогенни амини като хистамин, сапонини, витамини А, С, никотинова киселина са част от другите активни съединения в змийското мляко.

До момента по-голямата част от изследваните фармакологични свойства на C. majus се отнасят до сложната смес или отделни алкалоиди, съдържащи се в него. Разностранните фармакологични действия на коптизин, една от основните съставки на C. majus, както и по-малките количества берберин, са широко описани в литературата, но обикновено като съединения, получени от други източници, като Coptis (Ranunculaceae).  [реф. 3] 

От нарастващите доказателства, получени както in vitro, така и in vivo, с няколко примера за ex vivo изследвания върху изолирани органи, става ясно, че преобладават четири вида лечебни свойства: антимикробни и антивирусни, чернодробни и стомашни, противовъзпалителни и накрая противоракови:

• Антибактериално и противогъбично - Антимикробната активност на C. majus се приписва най-вече на алкалоидите и флавоноидите, които оказват инхибиторен ефект срещу S. aureus, S. epidermidis, P. aeruginosa, E. coli, Klebsiella pneumoniae, Salmonella gallinarum и други бактерии. Екстракти на растението са тествани за противогъбичния ефект срещу голям брой патогенни гъбички за хора и растения, т.е. Aspergillus fumigatus, A. niger, Candida sp. Cladosporium herbarum и други.  [реф. 4] 
  
• Антивирусно действие - Глюкозаминогликанът, присъстващ в латекса, инхибира вътреклетъчния човешки имунодефицитен вирус на HIV вирусната миграция и блокира обратната транскриптаза.  Освен това, индивидуално тествани пет алкалоида на C. majus: хелидонин, хелеритрин, сангвинарин, коптизин и берберин, са в състояние да инхибират развитието на HIV-1.  [реф. 5] 
  
• Противопаразитни свойства - Екстракти от билки и вода от корени, както и сангвинарин (2–4 μg/ml), са високоефективни при лечението на трихомониаза, причинена от Trichomonas vaginalis. 
• Черен дроб и жлъчни пътища - Едно от най-разпространените и многократно споменавани индикации за C. majus, както в европейската/средиземноморската, така и в източноазиатската традиционна медицина, е за различни чернодробни оплаквания. Някои от хепатопротективните и жлъчегонните активности биха могли да се обяснят с наличието на естери на хидроксиканелена (кафеинова) киселина.  [реф. 6]  Необходими са повече и по-задълбочени изследвания за действието на змийското мляко в подкрепа на чернодробна и жлъчна функция. 
• Антипролиферативна, проапоптотична и цитотоксичност към ракови клетъчни линии - За разлика от хепатопротективните свойства, този вид свойства са доста добре документирани в голям брой проучвания. Най-вече се предполага, че някои от основните алкалоиди да могат да причинят клетъчна смърт или да спрат пролиферацията на ракови клетки. Това се основава на способността на берберин, хелеритрин, сангвинарин и други алкалоиди в растението.  [реф. 7] 
  
• Противовъзпалително и имуномодулиращо действие - Способността за инхибиране на възпалението или, в някои случаи, за стимулиране на имунния отговор и смекчаване на прекомерната реактивност, може да допринесе за постулираните противоракови свойства и да подобри симптомите на стомашни разстройства. Тествани са предимно общите екстракти или изолираните алкалоиди, но според учените има други компоненти, като хидроксиканелови производни, флавоноиди и хелидонова киселина, предполагаемо със значителен принос.

Предвид това, че една от основните сфери на приложение на растението е за нарушения на черния дроб и жлъчните пътища, то трябва да се подчертае токсичността му в по-високи дози. При хората са документирани множество съобщения от 90-те години на миналия век. Основните симптоми включват холестаза и леки до тежки чернодробни увреждания с доста добре документирана причинно-следствена връзка в повечето случаи. Общо са съобщени над 50 такива случая от Европа, предимно от Германия. 

Въпреки това, нито една определена съставка не е пряко свързана с токсичността на билката. Напротив, предполага се, че лекарствените взаимодействия, а не присъщата токсичност, са отговорни за докладваните случаи. Освен това трябва да се има предвид индивидуалната свръхчувствителност или алергия на човека към дадено съединение.