Какво е болест на Крон и как се диагностицира

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Credit: Frank Flores on Unsplash

Болестта на Крон е хронично рецидивиращо възпаление на гастроинтестиналния тракт. Тя принадлежи към група от състояния, която се нарича възпалителни заболявания на червата [ref. 1]. Болестта може да засегне цялата храносмилателна система от устата до ануса и да предизвика появата на симптоми като диария, сериозна загуба на тегло, коремни болки, обща отпадналост и други. Клиничната картина е много сходна със заболяването улцерозен колит и това затруднява тяхното отдиференциране. И двете състояния могат да доведат до сериозни последици, ако не се лекуват уместно, и поради това тяхното своевременно диагностициране е много важно. Освен това за поставянето на правилна диагноза трябва първо да се разграничат и изключат други смущения на гастроинтестиналния тракт като бактериални инфекции.

Заболяването се развива с еднаква честота при мъже и жени като се появява най-често в късно юношество или в ранна зряла възраст, обикновено между 15- и 30-годишна възраст [ref. 2]. Въпреки това има и втори възрастов пик на заболели между 55- и 59-годишна възраст [ref. 3]. Болестта на Крон също така има фамилна обремененост и следователно съществува повишен риск от развиване на заболяването, ако наши роднини страдат от него.

Освен генетичната предразположеност, за други рискови фактори [ref. 4], предразполагащи за развиване на болестта, се смятат нарушения в чревната флора (дисбиоза), инфекции на храносмилателната система, употребата на антибиотици в ранна възраст, тютюнопушенето и др.

Болестта на Крон е хронично възпалително заболяване, което означава, че се редуват периоди на затишие (ремисия) с такива на обостряне, характеризиращи се със силно изразена симптоматика. За разлика от улцерозния колит, тя може да засегне различни части от целия храносмилателен тракт.

Photo by Paweł Czerwiński on Unsplash

Най-често това е тънкото или дебелото черво, но понякога може да бъдат засегнати дванадесетопръстникът или стомахът. Поради тази причина клиничната картина може да има персонални различия, но въпреки това има някои общи симптоми на стомашно-чревно възпаление, които могат да бъдат причинени и от болестта на Крон. Такива са:

• коремна болка

• диария или запек

• необяснимо повишаване на температурата

• обща отпадналост и умора

• загуба на тегло

• честа поява на афти

• забавено развитие и растеж при деца 

• кожни раздразнения и др.

При съмнение за болест на Крон или проява на някои от горните симптоми е необходима консултация с лекар, тъй като заболяването има сериозна прогноза и може да доведе до опасни усложнения.

Ако остане недиагностицирана или пък не се лекува своевременно и адекватно, болестта на Крон може да има сериозни последици. Пример за такива усложнения са:

• Обструкция на червото - този термин означава стесняване на отвора на червото, причинено от задебеляване на неговата стена. Може да доведе до запушване.

• Фистула - представлява абнормално каналче, което може да се образува между една част на червото и друга в следствие на възпаление. Премахва се оперативно.

• Фисура - разкъсване на най-повърхностния слой (лигавицата) на ануса, което е силно болезнено и често води до кървене или изтичане на друг секрет, примесен с гной. 

Пациентите, страдащи от болест на Крон, имат повишен риск от развитие на раково заболяване и е необходимо често наблюдение от лекар.

Credit: Andre Hunter on Unsplash

Както вече споменахме, болестта се диагностицира трудно, тъй като симптомите варират от човек до човек и освен това са много сходни с тези на редица други заболявания на храносмилателната система. 

Съществуват различни подходи за установяването на болестта и най-вероятно за поставянето на диагноза ще е необходимо да се проведе комбинация от тестове и изследвания, които да потвърдят наличието ѝ. Обикновено това включва съчетаване на общ физикален преглед с лабораторни изследвания, ендоскопия и/или образно-диагностични техники по преценка на лекуващия лекар гастроентеролог. 

• Кръвен тест - обикновено се проверява дали пациентът е анемичен или има възпаление. Добре е да се знае, че ако резултатите са отрицателни, това не изключва болест на Крон като евентуална диагноза.

• Фекален тест за установяване наличието на кръв.

Те се явяват златен стандарт в диагностицирането на болестта на Крон, защото позволяват детайлното оглеждане на части от стомашно-чревния тракт за патологични  изменения. За целта се използва малка камера, която се вкарва на върха на тънко маркуче. Ендоскопските изследвания биват:

• Гастроскопия - позволява оглед на горната част на храносмилателната система - хранопровод, стомах и дванадесетопръстник.

• Колоноскопия - позволява оглед на дебелото и долния край на тънкото черво.

• Капсулна ендоскопия [ref. 6] - позволява оглед на тънкото черво. Пациентът поглъща капсула, в която има малка камерка и по естествен път тя достига до тънкото черво, което не е достъпно чрез другите два описани ендоскопски метода.

Понякога при ендоскопско изследване се взима биопсия от някои части на храносмилателния тракт по преценка на лекаря. Цели се хистологично изследване на взетите тъкани за патологии.

Credit: Online Marketing on Unsplash

При по-тежки случаи, при които има усложнения, често се налага използването на диагностични образни методи. Такива са ядрено магнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография (КТ), както и ехографията. ЯМР и КТ могат да покажат тежестта на усложнения като фистули. За разлика от тях, ехографията се използва  основно при спешни състояния [ref. 7], когато е необходима бърза диагностика.

Лечението на заболяването зависи от неговата тежест, както и коя част на храносмилателната система засяга. Съществуват различни медикаментозни терапии, които облекчават симптомите и позволяват на пациентите да контролират заболяването, но за съжаление не е налично лечение, което да води до пълно оздравяване. Често се налага и хирургическа намеса за отстраняване на увредените части. При някои пациенти са необходими повече от една операции [ref. 8]. 

Лечението с хапчета цели да потисне възпалението. Това не само води до облекчаване на клиничната картина, но и позволява на засегнатите тъкани да се възстановят. Правилната терапия има за цел да се увеличат периодите на ремисия (затишие) на болестта за сметка на намаляване на острите фази.

Както при всички заболявания на храносмилателната система, важна част от контролирането на болестта е и спазването на подходящ хранителен режим. Добре е да се избягват дразнещи храни, които предизвикват усилване на симптомите и дискомфорт. Такива са храните, богати на фибри, овкусени със силни подправки или люти. Диетата, която трябва да се спазва, също е индивидуална и е добре да бъде изготвена от специалист. 

Причините за болестта на Крон са сложни. Това състояние е резултат от комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и начин на живот, много от които са неизвестни.

Много от основните гени, свързани с болестта на Крон, включително NOD2, ATG16L1, IL23R и IRGM, участват във функцията на имунната система. Протеините, произведени от тези гени, помагат на имунната система да разпознава и реагира по подходящ начин на бактериите върху лигавицата на храносмилателния тракт. Много от протеините играят роля в автофагията - процес, който клетките използват за унищожаване на бактерии и вируси. Вариациите в тези гени могат да нарушат автофагията или по друг начин да променят отговора на имунната система към бактериите в храносмилателната система. В комбинация с други генетични и фактори на околната среда, тези промени могат да доведат до хронично възпаление и да доведат до храносмилателни проблеми, характерни за болестта на Крон.

Изследователите са установили поне 200 генетични вариации, които влияят на риска от болест на Крон. Счита се, че по-голямата част от тези варианти действат чрез фина промяна на количеството, времето и местоположението на генната активност (експресия). Механизмът, по който много от вариантите влияят на риска от заболяване, е неизвестен, въпреки че вероятно променят функцията на имунната система по някакъв начин. Разгледани заедно, известните генетични вариации представляват само малък процент от общия риск от болест на Крон, който се дължи на генетични фактори.

Други гени, за които е известно, че имат значение за развитието на болестта на Крон, са: HLA-DRB1, IL10, IL12B, JAK2, LRRK2, MUC2, SLC22A4, SLC22A5, STAT3, TYK2. [ref. 9]

Съществуват малко на брой проучвания на ефектите на билките върху подобряване симптомите на болестта на Крон. Въпреки това се открояват няколко, които може да донесат облекчение както на страдащите в активния стадий на болестта, така и да подпомогнат задържането в етап на ремисия. [ref. 10]

За пациентите в активна форма на заболяването обещаващи са:

• екстракт Н5 от растението Босвелия (Boswellia serrata), от което се прави индийският тамян;
• дъвка мастикс от Мастиковото дърво (Pistacia lentiscus);
• Обикновен пелин (Artemisia absinthium);
• Лей гонг тенг (Tripterygium wilfordii) - билка от китайскта традиционна медицина

За поддържане на ремисията:

• екстракт от растението Босвелия (Boswellia serrata)
• Лей гонг тенг (Tripterygium wilfordii)

Разбира се, преди да приемате някоя от тези билки, непременно се консултирайте с лекуващия си лекар - всеки случай е индивидуален и трябва да бъде разглеждан от специалист!