Лечебните свойства на змийската отрова от древността до съвременното лечение на рак

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Рекордът за най-отровна змия в света отново се държи от австралийски вид - континенталният тайпан (Oxyuranus microlepidotus). Нейната отрова е специализирана да убива именно бозайници, тъй като това е плячката на змията. Изчислено е, че едно нейно ухапване е достатъчно да убие поне 100 човека.

Може би не е изненадващо, че Австралия е родината на 10-те най-отровни змии в света.

Но змийската отрова съдържа огромно разнообразие от молекули, които имат фармакологично действие, а токсичността ѝ е свързана само с малък брой от тях.

Много от токсините може да бъдат използвани за медицински цели, поради специфичното им взаимодействие с организма. И в този случай дозата прави отровата. Разбира се, далеч сме от мисълта, че ухапването от отровна змия е здравословна практика.

Още в началото на 17. век се е знаело за антикоагулантното (противосъсирващо) действие на змийската отрова. А днес се произвеждат лекарства, основани на нея. Такива са Каптоприл (Captopril), Аграстат (Aggrastat) и Ептифибатид (Eptifibatide).

В природата има много отровни организми, освен змиите - скорпиони, паяци, насекоми, земноводни и конусовидни охлюви, чиито отрови могат да намерят приложение в биотехнологиите и фармацията.

Змията е била считана за бог на медицината в древногръцкия свят и тя все още се използва в наши дни като символ на медицината и фармацията.

В Аюрведа отровата на кобрата се използва за лечение на болки в ставите, възпаление и артрит. Освен това тя се използва от векове в Китай за лечение на пристрастяване към опиум и от индианците, които пък я комбинират с опиум за облекчаване на болката.

Други телесни течности от змии, като кръв и жлъчка, също са широко използвани в традиционната китайска медицина. [ref.1]

Според някои проучвания в змийската отрова се откриват над 100 различни вещества, като около 95% от сухото вещество на отровата се състои от белтъци и пептиди. 

Някои от са ензими, а други компоненти в змийската отрова са нуклеозиди, метални катиони, въглехидрати и много ниски нива на свободни аминокиселини и липиди с по-малка биологична активност.

Повечето змийски отрови съдържат протеолитични ензими. Тези ензими ускоряват разграждането на белтъците в тъканите до аминокиселини. 

Друг вид ензими, които се откриват в почти всички змийски отрови са хиалуронидазите, които се считат за „разпространяващи фактори“, тъй като увреждат тъканта на мястото на ухапване. Това улеснява разпространението на другите токсини.

Натрият е най-разпространеният катион в змийската отрова, но неговата роля е неизвестна. Цинкът и калцият са необходими за активирането на специфични ензими.

Съставът на змийска отрова се различава между видове, подвидове или дори при един и същ вид змии. Тези разлики са свързани с много фактори, включително географско разпределение, възраст, пол и с какво се храни змията.

Биологично активните вещества в змийската отрова имат няколко основни ефекта:

• Невротоксичност (води до нервно-мускулна парализа),
• Миотоксичност (токсичност за мускулните клетки),
• Цитотоксичност (убива клетките, може да послужи при лечение на рак),
• Хемотоксичност - токсичност за кръвта: съсирване или пък блокиране на съсирването на кръвта, кръвоизливи или хемолиза, т.е. спукване на червените кръвни клетки;
• Антимикробна активност - срещу Грам-положителни Грам-отрицателни бактерии, вируси като вируса на ХИВ, хепатит С, жълтата треска, денга и морбили, някои микроскопични гъбички и паразитите, причиняващи малария, лайшманиоза и американската трипанозома.

Съществуват поне 8 медикамента, съдържащи компоненти от змийска отрова. Повечето от тях се използват в практиката, докато други все още са на етап клинично изпитване. Ето кои са тези лекарства [ref.2]:

• Каптоприл (Captopril) - от силно отровната южноамериканска змия ярара (Bothrops jararaca), използва се против високо кръвно налягане (хипертензия);
• Аграстат или още Тирофибан (Aggrastat, Tirofiban) - от пясъчна усойница (Echis carinatus), при сърдечен инфаркт;
• Интегрилин или още Ептифибатид (Integrilin, Eptifibatide) - от отровния подвид на ямата Sistrurus miliarius barbouri, при остър коронарен синдром;
• Дефибраза, рептилаза или Батроксобин (Defibrase/Reptilase, Batroxobin) - от копиеглавата змия (Bothrops atrox и Bothrops moojeni), при инсулт, белодробна емболия, дълбока венозна тромбоза и миокарден инфаркт;
• Хемокоагулаза (Hemocoagulase) - от копиеглавата змия (Bothrops atrox), използва се в пластичната и коремна хирургия, както и при витректомия (вид операция на очите);
• Ексанта или Ксимелагатран (Exanta, Ximelagatran) - от кобра, при тромбоемболични усложнения и предсърдно мъждене (атриална фибрилация);
• Алфимепраза (Alfimeprase) - в етап на клинично проучване, от медноглава змия (Agkistrodon contortrix), при остра периферна артериална оклузия, известна още като периферна съдова болест;
• Випринекс или още Анкорд (Viprinex, Ancrod) - в етап на клинично проучване, от Малайска щитомуцунеста змия (Agkistrodon rhodostoma, syn. Calloselasma rhodostoma), при остър исхемичен инсулт.

Противораковите свойства на змийската отрова били изследвани за първи път още през 30-те години, но без особен успех. През 1936 г отровата от кобра била използвана върху пациенти с рак с цел обезболяване. Около 30% от пациентите усетили значително облекчение на болката, 38% - съобщили за задоволителен обезболяващ ефект, а само при около 13% резултатите не били категорични. [ref.3]

Някои вещества в змийската отрова притежават две основни качества, поради които би могла да се използва в лечението на рак:

• Потиска ангиогенезата, т.е. създаването на нови кръвоносни съдове, така необходими за изхранването на нарастващия тумор и разпространението му в околните тъкани;
• Предизвиква апоптоза - програмирана клетъчна смърт.

Веществата, които са изолирани от отровата на различни видове змии и притежават способността да потискат ангиогенезата, са белтъци и се наричат дезинтегрини.

Веществата, които предизвикват апоптоза също са белтъци, които включват както дезинтегрини, така и оксидази на L-аминокиселините (видове ензими).

В момента учените работят над въпроса как да насочат действието на тези вещества от змийската отрова само към раковите клетки, без да засягат останалите и по какъв начин веществата да достигат до въпросните клетки, за да ги унищожат.

Потенциалът на змийската отрова е доказателство за богатството на природата и народната медицина като източник на нови открития, приложими в съвременната медицина, включително за лечението на едни от най-коварните заболявания - онкологичните.