Приложение на обикновения кестен

Обикновен кестен, сладък кестен, испански кестен. Това са имена на един и същи вид дърво от семейство букови ( Fagaceae). Произхожда от Югоизточна Европа и Мала Азия, но е разпространен в много държави с умерен климат, включително и у нас.

Сладкият кестен е широколистно дърво, което на височина достига до 25-30 метра и живее около 700 години. Листата са прости, елипсовидни или яйцевидно - ланцетни и са ключов белег за различаване от конския кестен. Кората на обикновения кестен е сивкаво - лилава, а цветовете (също отличителен белег) са жълти и еднодомни - мъжките и женските цветове са на едно дърво. Цъфтят през юни/ юли. Плодът е кутийка, в която се намират семената - кестеновите ядки, които се използват. Плододаването става, когато дървото е на около 25 години.

Важно е да знаем, че има съществена разлика между конския кестен и обикновения кестен. Първият (Aesculus hippocastanum, конски кестен) е красиво дърво, което се среща често по паркове, градини, улици. Има лечебно действие и биологично активните вещества се намират в ядката, която също наричаме кестен. Не е ядлив, отровен е. Влиза в състава на много лекарствени форми за външно приложение при лечение на хемороиди, разширени вени и други. Така че като видите такъв кестен, колкото и да ви привлича с топлия си кафяв цвят и правилна форма, сложете няколко ядки в джобчето си за късмет или за декорация вкъщи, но не и за готвене.

Обикновеният кестен (Castanea sativa) също е често срещан у нас - в Пирин, Западна Стара планина, край Петрич и Берковица. Отново ядката се нарича кестен, но е ядлива, безопасна за консумация след топлинна обработка.

В Древна Гърция обикновеният кестен е бил посветен на Бог Зевс, а латинското наименование на дървото Castanea произхожда от град Кастонис, област Тесалия (Гърция), където то се е отглеждало заради ядките.

Castanea sativa е ценен източник на важни аминокиселини - триптофан, левцин, изолевцин, метионин, треонин, лизин, които участват във важни биохимични процеси в организма. В 100 грама сладък кестен се съдържат:

мед - 0.418 mg

магнезий - 0.336 mg

витамин C - 40.2 mg

витамин B6 - 0.352 mg

витамин B9 - 58 μg

витамин B1 - 0.144 mg 

въглехидрати - 44.17 g

• благотворен ефект върху костите и зъбите  - дължи се на съдържащите се в сладкия кестен минерали - калций, фосфор, магнезий, които участват в изграждането на костите и зъбите[ref.1.]
• адстрингентно (затягащо) действие - дължи се на танините, съдържащи се в кестена особено в кората на дървото. Намира приложение при диария като 3 супени лъжици от натрошената кора или еквивалентно на това количество кестени с обелките се варят за около 20 минути. Безопасно е да се пият по 2-3 чаши на ден от водата, в която са се варили кестените (или кората).
• антиоксидантно действие и имунобустер - това действие се дължи на високото съдържание на витамин C, както и на елаговата и галовата киселини, съдържащи се в обикновения кестен. Те обезвреждат вредните за организма кислородни радикали и по този начин възпрепятстват възникването на оксидативен стрес, който е ключов фактор за развитието на много заболявания.
• благоприятни ефекти върху сърдечно - съдовата система - това действие се дължи основно на съдържанието на есенциални мастни киселини в сладкия кестен - линоленова, палмитинова, олеинова. Те намаляват риска от възникване на атеросклероза, понижават нивата на липопротеините с ниска плътност, които пренасят т.нар. “лош холестерол” и повишават нивата на липопротеините, транспортиращи “добрия холестерол”. [ref.2.]
• превенция на диабет - обикновените кестените имат нисък гликемичен индекс и водят до бавно повишаване на кръвната захар след консумацията им, затова е полезно да бъдат включени в диетата на диабетно болни или такива, предразположени към това заболяване.
• подобряване на когнитивните функции - благодарение на високото съдържание на витамини от група B в сладкия кестен консумацията му води до благотворно влияние върху нервната система и подобряване на предаването на невро-мускулните импулси. Интересното е, че след като се обели обвивката, семето наподобява формата на мозък.

влияние върху функцията на щитовидната жлеза - елаговата киселина, съдържаща се в сладкия кестен, потиска отделянето на щитовидни хормони (Т3 и Т4) и така допринася за нормализиране на състоянието на щитовидната жлеза при хиперфункция [ref.3.]

Най-важното е, ако събирате кестените (а не ги купувате), да се уверите, че със сигурност са обикновени кестени, а не конски кестени. Следващата стъпка е отделяне на развалените кестени. Сладките кестени могат да се приготвят по много начини, най - лесните са варене и печене. Прави се плитък разрез под формата на “Х” върху обвивката на кестените от плоската страна на ядката и след това се преминава към топлинна обработка. Най-лесно се белят влажни и горещи. Ядат се топли.