Резене - непознатата билка за плосък корем

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Резенето (Foeniculum vulgare), известно още с наименованията фенел, див копър, аптекарски копър, морач и лъжлив сминдух, е силно ароматно растение. Благодарение на множеството му лечебни свойства то има широко приложение в традиционната медицина. Освен това, вкусовите и хранителните му стойности го правят незаменима част и от кухнята на средиземноморските страни. 

Преди да преминем по същество, нека да споменем един любопитен факт, отнасящ се до древния близък родственик на резенето - изгубената билка силфиум. Днес тя не съществува, но е била много добре позната на древните римляни и гърци. Колкото и необичайно да звучи, историците отдавна знаят, че в античните времена преди широкото разпространяване на християнството, хората са практикували различни методи за контрацепция и един от тях изглежда е бил именно силфиумът. Бихме могли да го опишем като “гигантски фенел”, който се е използвал като изключително потентно средство за прекратяване на нежелана бременност [ref.1]. Както ще видим и по-надолу, съвременното резене също не бива да се употребява с лечебна цел от бременни жени. 

Фенелът е не чак толкова добре познат у нас представител на семейство Сенникоцветни, за разлика от копъра и морковите, например, които също спадат към него. Стъблото му достига до 2 м височина, в основата си е бяло на цвят, а издължената част е светло зелена.

Листата му визуално наподобяват силно тези на копъра. Вкусът му е анасонов, което се дължи на високото количество анетолово масло в него. То от своя страна е основна съставка на мастиката и на узото. 

Множество проучвания са изследвали фармакологичните свойства и активност на резенето. То е включено в известната книга на аюрведичните лекарства и се използва за лечението на множество разнообразни състояния. 

Изолиран е богат набор от активни компоненти като повечето от тези съединения могат да бъдат открити в етеричното масло на фенела, наречено анетолово масло. Именно на него се приписват повечето фармацевтични ефекти на резенето. От анетоловото масло са изолирани успешно 87 летливи съединения [ref.2] като в най-голямо количество е транс-анетолът. 

Други важни класове съединения, които могат да бъдат открити в резенето, са флавоноидите и фенолните съединения. Те имат антиоксидантни (предпазват от свободни радикали), хепатопротективни (подсилват устойчивостта на черния дроб), противовъзпалителни, лаксативни (разхлабващии) и други свойства [ref.3].

Едно от най-широките приложения на резенето се дължи на благоприятното му въздействие върху стомашно-чревния тракт. Етеричното масло повлиява гладката мускулатура на червата, като по този начин намалява спазмите и болката и в същото време има газогонно действие.

Използва се самостоятелно или в комбинация за облекчаване на симптомите, предизвикани от синдрома на раздразненото черво, от диспепсия или други заболявания на храносмилателната система.

Фенелът се смята за безопасен и се дава понякога под формата на чай на новородени за облекчаване на коликите [ref.4]. 

Както споменахме по-горе, основната активна съставка на анетоловото етерично масло във фенела е анетолът. Той, заедно с фенхона, евкалиптола и естрагола, спадат към т.нар. фитоестрогени.

Това означава, че химичната структура на тези съединения наподобява тази на хормона естроген. По тази причина се смята, че резенето има свойството да:

• облекчава симптомите на менопаузата,
• облекчава раждането,
• стимулира менструацията [ref.5]. 

Свойството да се стимулира секрецията на млечните жлези се нарича галактогонно и можем да го добавим и него в дългия списък с фармакологични активности на фенела. Поради тази причина екстракти от резенето се добавят към някои препарати, предназначени за стимулация на млечните жлези.

Докладвани са случаи в литературата на загуба на тегло и затруднено хранене при новородени, чиито майки са използвали прекомерна доза от фенелова отвара с цел увеличаване на кърмата [ref.6], така че неговата употреба трябва да бъде с повишено внимание и според препоръките на лекар или фармацевт. 

Различни проучвания показват, че екстракти от фенел могат да потиснат растежа на някои патогенни микроорганизми. Именно антисептичните му свойства определят и неговото локално приложение, например като вода за уста при проблеми с венците.

Резенето има доказано муколитично действие, т.е. спомага за втечняването на бронхиалните секрети. Ето защо се използва като отхрачващо средство. 

Позната е употребата му и като лек диуретик, защото активира бъбреците.

Има проучвания, според които екстракти от фенел имат противоракови, противовъзпалителни, хепатопротективни и други свойства. 

Както и със всяко друго нещо, трябва да сме внимателни, когато използваме резенето с лечебна цел, особено при употребата на добавки, където количеството на активните съединения е много голямо.

Тук е моментът отново да споменем, че не се препоръчва да се използва с лечебна цел от бременни жени поради естрогенния му ефект. Разбира се, те могат да го консумират като храна в умерени количества.

Трябва да споменем тук, че фенелът не бива да се консумира от хора, които са алергични към други представители на семейство сенникоцветни като моркови, кориандър, селъри, целина, магданоз, копър и др.

Отвари, екстракти и добавки с фенел могат да са несъвместими и с някои лекарствени продукти, така че консултация с лекар е силно препоръчителна преди употребата им.

Различни части на резенето се използват за храна като стъблото, листата и семената. Те всички са богати на нутриенти макар и да имат ниска калорийна стойност. Резенето е добър източник на важни минерали като [ref.2]:

• калий - съдържа около 414 мг калий на 100 гр. Той е изключително важен макроелемент, който има поддържаща роля за функциите на нервната и мускулната системи;
• калций - съдържа около 49 мг на 100 гр. Важен за костното развитие и множество други функции в организма;
• съдържа също магнезий, натрий, фосфор, цинк, желязо.

По отношение на витамините в най-голямо количество можем да си набавим витамин C от суровия зеленчук. Витамин C е необходим за имунната защита на организма, за зарастването на рани, за синтеза на колаген. Освен това е силен антиоксидант [ref.7].

Резенето може да се консумира както под формата на ароматни гозби, вдъхновени от средиземноморската кухня, така и под формата на различни тинктури, отвари, сиропи или етерично масло.

Отварата от резене най-често се приготвя от семената. Добавете 2 лъжици семена към 1 литър вода и оставете да ври 10 минути. Махнете от огъня и оставете да се охлади на стайна температура под капак, така че да се получи запарка. Консумирайте половин час след хранене.

Както споменахме по-нагоре, различните части на фенела могат да се използват за храна. Вкусът му е приятен и анасонов, но ако това не ви допада, лесен трик при приготвянето му е да го задушите с лук, чесън, прясна мащерка, сол, черен пипер и да добавите една чаша бяло вино. Гответе го на бавен огън и накрая прибавете малко сок от лимон. Вкусът има леко сладникава и разхлаждаща нотка, което го прави идеално предястие за топлите дни. 

Разбира се, мастиката и узото остават една от най-приятните форми за консумация, особено за горещите летни месеци. Малка чашка като дижестив съвсем не звучи лошо, нали?