Следродилната депресия - какви са симптомите, колко време продължава и как да излезем от нея

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

Да станат родители е мечта на всяка двойка, достигнала до този сериозен етап в отношенията си. Но създаването на първото дете често е обвито в романтична розова мъгла и нереалистични очаквания. А бебето, като всеки жив организъм, има своите неизменни нужди. То изисква денонощни грижи, внимание, тревоги… При сблъсъка между представи и реалност, на гости може да ни дойде следродилната депресия, чиито симптоми е важно да познаваме, за да потърсим и намерим начин да излезем от нея.

В статията ще прочетете:

• Какви са симптомите на следродилната депресия
• Какви са причините за следродилната депресия
• Генетични фактори, които предразполагат към следродилна депресия
• Кога се появява и колко време продължава следродилната депресия
• Следродилна депресия при бащата
• Лечение на следродилната депресия - да потърсим ли психолог

При повечето родилки (около 80%) се наблюдава състояние, наречено следродилна тревожност [ref. 1] или следродилна тъга (на английски “baby blues”), което е нормално и не е причина за тревога, тъй като отшумява само. Това не е истинска следродилна депресия.

Обичайно то започва на втория или третия ден след раждането на бебето и продължава от един час, до две седмици, но не повече.

Характеризира се със следните симптоми:

• Влошен сън;
• Променливи настроения;
• Тревожност;
• Раздразнителност;
• Проблеми с апетита;
• Тъга и плач, без кой знае каква причина;

Тези симптоми са относително леки и краткосрочни. За разлика от следродилната тревожност, симптомите на  депресията са сходни, но много силно изразени - до степен, в която може да влошат качеството на живот [ref. 2] на страдащата майка, да я направят неспособна да се грижи за бебето и за себе си, да се справя с ежедневните си задължения. Възможно е да се стигне дори за страшни мисли, като самонараняване, нараняване на бебето или дори самоубийство [ref. 3].

Затова е от изключителна важност, ако заподозрем, че с нас се случва нещо странно, да го признаем първо пред себе си, а после пред най-близките ни и да потърсим адекватна помощ от психолог или психиатър.

Ето какви са характерните симптоми за следродилната депресия:

• Затруднения в привързването към детето;
• Потиснатост и резки промени в настроението;
• Безсъние или твърде много сън;
• Чувство за безнадеждност, срам, вина;
• Натрапчиви мисли, че не съм добра майка;
• Загуба на апетит или необичайно преяждане;
• Гняв и силно раздразнение;
• Изтощение;
• Загуба на интерес към занимания, които са ни доставяли удоволствие преди;
• Много силна тревожност, паник-атаки;
• Мисли за насилие и смърт.

Около 15% от всички родилки [ref. 4] са засегнати от следродилна депресия. Причините за появата ѝ са сложни и многообразни. Те включват както психо-емоционални фактори, така и физиологични промени, над които нямаме контрол.

Непосредствено след раждането, нивата на женските полови хормони естроген и прогестерон драстично се понижават. Този спад води до промени и в синтеза на хормона серотонин, който е свързан с чувството за щастие и удовлетвореност.

Променят се и нивата на хормони, синтезирани от щитовидната жлеза, което може да ни накара да се чувстваме непрестанно изморени и отпаднали, а това в комбинация с хроничното недоспиване допринася за развитието на депресивни симптоми.

Освен тези физиологични промени, не по-малко значение имат психологическите фактори. Поради бременността, тялото на жената се променя и това може да я кара да се чувства непривлекателна [ref. 5], сякаш е загубила нещо, което ѝ принадлежи. Грижите за новороденото може да бъдат изтощителни. Те сякаш отнемат цялото време на родителите, особено на майката, и това поражда усещане за загуба на контрол на собствения живот, за загуба на свобода.

Различни философски размисли за бъдещето на детето, за способността ни да се справим с отглеждането и възпитанието на новия човек, за финансовата страна на нещата, може да допринесат към физиологичните неразположения за развитието на следродилна депресия.

Но трябва да се има предвид, че колкото и страшно да изглежда, щом детето е дошло на този свят обичано и желано, ние, като родители, със сигурност ще намерим най-добрия начин да се справим с предстоящите предизвикателства. Нормално е да изпитваме известни съмнения, но те не бива да придобиват патологични измерения.

През последните години се провеждат редица проучвания на потенциалните генетични фактори, които може да играят роля при развитието на следродилна депресия. Дълго се е смятало, че състоянието се дължи на резкия спад в нивото на женския хормон естроген след раждането, но това се случва при всяка майка, но само някои отключват депресия.

През 2013 г. учени от Джонс Хопкинс [ref. 12] провели изследване при 52 бременни жени и установили, че някои от тях изглежда са по-чувствителни към хормона, което се изразява в по-силни епигенетични промени при два гена: TTC9B и HP1BP3. При тези родилки се проявявала и следродилна депресия, а промените в TTC9B и HP1BP3 са давали прогноза с 85% тоност за това кои жени ще се случи.

Ръководителят на проучването, Захари Камински (Zachary Kaminsky, PhD), казва, че въпросните гени може да имат нещо общо със създаването на нови клетки в хипокампуса и способността на мозъка да се реорганизира и адаптира в условията на нова среда - два елемента, важни за настроението. По някакъв начин, според него, естрогенът може да се държи като антидепресант, така че, когато се понижи, това влияе неблагоприятно на настроението.

Според обзор [ref. 13] на генетичните причини за следродилна депресия: "5HTT и 5HTTLPR са най-изследваният ген и полиморфизъм [ref. 14], съответно. 5HTTLPR е свързан със следродилна депресия в повечето статии, но и епигенетиката трябва да се има предвид. Полиморфизмите на гените TPH1 и TPH2 също са свързани със следродилната депресия. Полиморфизмите COMT и MAOA също са посочвани като рискови фактори за състоянието. Само в контекста на епигенетични промени е възможна връзка на полиморфизма BDNF. MTHFR, CYP2D6 и PER2 полиморфизмите не са свързани със следродилната депресия. Полиморфизмите на гени, свързани с окситоцин, стероиди и естроген са положително свързани със състоянието."

Следродилната депресия може да се появи по всяко време [ref. 6] след раждането, а в някои случаи дори още преди това. Но обичайно симптомите започват между седмица и месец след самото раждане.

Когато става въпрос не за депресия, а за нормалната следродилна тревожност, всичко отшумява в рамките на не повече от две седмици. Но истинската следродилна депресия може да продължи месеци и дори години, ако не бъдат взети мерки. Това би довело до неспособност на майката да се грижи за себе си и за бебето и може да го засегне пряко [ref. 7] - след време е възможно да се появят проблеми с храненето, съня, поведението и интелектуалното развитие на детето.

Нелекуваната следродилна депресия може да прерасне в хронична обща депресия.

Тема, която силно се пренебрегва от обществото, е следродилната депресия при бащата [ref. 8]. Сякаш цялото внимание са насочва към майката, въпреки че родителите са двама и еднакво силно преживяват появата на дете в живота си.

Симптомите при мъжете са същите, както при жените, а рискови фактори са:

• Склонност към депресия или предишни моменти от живота, в които мъжът се е борил с депресивни симптоми;
• Възраст - по-младите мъже са по-склонни да изпаднат в това състояние;
• Финансови затруднения - в обществото е прието, че мъжът е този, който трябва да изкарва прехраната на семейството и трудностите в това отношение слагат допълнително бреме върху плещите на бащата;
• Лоши взаимоотношения в семейството.

Следродилната депресия при мъжете [ref. 9] е явление, от което не трябва да се срамуваме и не бива да пренебрегваме. Тя може да се отрази също толкова негативно на развитието на детето и на средата в дома, колкото и следродилната депресия при жената.

Понякога появата на следродилна депресия у майката предизвиква появата ѝ и у бащата, защото семейството е система от скачени съдове и когато един страда, другите също не остават незасегнати.

Въпреки че мъжете, особено у нас, са възпитавани да потискат чувствата си и да не говорят за тях, това може само да доведе до излишни усложнения и задълбочаване на проблем, който е решим.

Ако в продължение на повече от две седмици след раждането се чувстваме нещастни, силно изнервени и тревожни, имаме усещането за безнадеждност, е много добра идея да потърсим медицинска или психологическа помощ от специалист [ref. 10].

В някои случаи терапията при психолог е достатъчна, за да помогне на страдащите от следродилна депресия майка или баща. В други случаи може да бъде предписано медикаментозно лечение, което да регулира нивата на хормоните или да са необходими антидепресанти. Разбира се, това лечение се назначава само и единствено от лекар, като се вземе предвид и това дали жената кърми или не, тъй като някои лекарства не са съвместими с кърменето и може да застрашат здравето на бебето.

В допълнение към това, добра терапевтична подкрепа [ref. 11] оказва споделянето на проблема, особено с други родители, които са засегнати от него. Разбирането, че не сме сами в това положение, действа успокояващо и дава надежда, че ще се измъкнем от състоянието на депресия. 

Добре е да се има предвид и фактът, че родилката е възможно да не осъзнава, че е в депресия. Тук близките играят роля в разпознаването на симптомите, търсенето и предлагането на помощ по деликатен начин.

Както при решаването на всеки подобен проблем, първата стъпка е да го признаем, след това да споделим и да потърсим подкрепа. Близките на майката или бащата, страдащи от следродилна депресия, е важно да бъдат наясно със същността на състоянието и да подхождат с любов и разбиране, а не с упреци и обвинения, които само биха влошили нещата.

Следродилната депресия ще отмине бързо, ако предприемем необходимите мерки и потърсим помощ навреме. Така ще осъзнаем какво прекрасно чудо се е случило в живота ни и ще го прегърнем с радост и любов.