Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог
В продължение на хиляди години растенията са били използвани като източник на здраве. Свикнали сме да възприемаме единствено билките като лечебно средство, но учените не пропускат да потърсят такива свойства и в растенията, които консумираме под формата на храна или подправки. Включително в борбата с рака [ref. 1] — към момента има над 860 научни публикации [ref. 2], които свързват апигенина и лечението на рак.
Едно от тях е магданозът, а в него — активното вещество апигенин. В тази статия ще се опитаме да разгледаме подробно източниците и свойствата на апигенина, като в детайли ще се спрем на механизмите, които стоят зад установеното противораково действие на веществото. Ще разберем можем ли да наречем магданоза и целината билки против рак.
В статията ще прочетете:
- Кои са източниците на апигенин в менюто ни - билки и храни
- Какво точно е апигенинът
- Върху кои видове рак има влияние апигенинът
- Какви са механизмите зад ефективността на апигенина
- Потенциалът на апигенина да стане част от лечението на рак
- Недостатъци на апигенина
- Рецепта за смути с магданоз и целина
Кои са източниците на апигенин в менюто ни - билки и храни
Освен в магданоза, апигенин се открива още и в чая от лайка (Matricaria), целината (Apium graveolens, Celery), селърито [ref. 3] (или така наречената дръжкова целина, добила популярност у нас едва през последните години), ябълките, червеното вино и гроздето. Той е една от активните съставки в китайската традиционна медицина, но противораковата му ефективност е установена от учените чак през 1986 година [ref. 4].
Други добри източници на апигенин са грейпфрут, лук, портокали и също така се открива в по-високи нива (в сравнение с други храни) в някои билки:
- бял равнец (Achillea millefolium),
- естрагон (Artemisia dracunculus),
- кориандър (Coriandrum sativum),
- женско биле (Glycyrrhiza glabra),
- ленено семе (Linum usitatissimum),
- пасифлора (Passiflora),
- мента (Mentha spicata),
- босилек (Ocimum bassilicum),
- риган (Origanum vulgare).
Той се намира и в бирата и е активна съставка на Гинко билоба.
Приблизително 0,8–1,2% от теглото на лайката се полага на апигенина и това я прави един от най-значимите източници на веществото.
Това означава, че ние несъзнателно приемаме апигенин с храната си, ако тези растения и напитки са част от нашето меню.
Какво точно е апигенинът
Апигенинът се обозначава с химичното наименование 4′,5,7-трихидроксифлавон и спада към групата на флавоноидите [ref. 5] — това са малки молекули с растителен произход, за които има доказан антиоксидантен, противовъзпалителен и противораков ефект.
Всичко това, наред с ниската токсичност [ref. 6] на апигенина и неспособността му да предизвиква мутации, е насочило интереса на изследователите да проучат потенциала му за лечение за рак.
Апигенинът не се разтваря добре във вода, но е установено, че се елиминира от организма сравнително бавно [ref. 7] (поне при плъхове), което дава надежди, че веществото може да се акумулира и така да оказва терапевтичния си ефект.
Това вещество има още противовирусно и антибактериално действие и понижава кръвното налягане [ref. 8].
Върху кои видове рак има влияние апигенинът
Установено е, че апигенинът потиска развитието на различни видове рак при човека — както ин витро (в лабораторни условия), така и ин виво (в живия организъм).
Сред онкологичните заболявания, срещу които веществото е показало активност, са ракът на гърдата [ref. 9], простатата, белия дроб [ref. 10], дебелото черво [ref. 11] (още наричан колоректален), на черния дроб, меланома [ref. 12] (рак на кожата), остеосаркома (рак на костите), рак на панкреаса [ref. 13] и други.
Изследванията продължават върху различни видове онкологични заболявания и резултатите са обещаващи.
Важно е да се отбележи, че апигенинът се разглежда като подпомагащо вещество — в комбинация с химио- или лъчетерапия резултатите са най-добри. Тъй като се наблюдава развитие на устойчивост (резистентност) на раковите клетки към широко използваните химиотерапевтици, се търсят нови молекули и активни вещества, които да ги заместят или допълнят.
Какви са механизмите зад ефективността на апигенина
Важно е да познаваме навиците на врага, за да го победим. Така е и с рака, затова тук ще се задълбочим малко повече в механизмите, по които апигенинът действа върху раковите клетки, за да ги потисне.
Характерно за раковите клетки е, че за разлика от нормалните клетки, изграждащи тялото ни, те не спират да се делят. В жизнения цикъл [ref. 14] на една обикновена клетка има контролни пунктове, проверки и знаци “Стоп” — правила, с които тя се “съобразява”. Но за раковите клетки правилата не важат и те се размножават неконтролируемо — процесът на намножаване се нарича пролиферация [ref. 15]
Когато клетката не е ракова и в нея се появи опасна мутация, генетичният ѝ материал подлежи на поправка (репарация) или пък клетката тръгва по пътя на програмираната клетъчна смърт или апоптозата [ref. 16] — тя се самоубива, за да предпази организма от възникването на раково заболяване. Но поведението на раковите клетки се различава — те не се самоубиват.
Друга особеност на клетките, тръгнали по лош път, е че те напускат мястото, в което са възникнали и се разпространяват из различни части на организма — така туморът метастазира и се образуват разсейки.
Апигенинът се намесва във всички тези процеси. Установено е, че той потиска пролиферацията на раковите клетки, като предизвиква апоптоза — така броят на увредените клетки намалява. Веществото предизвиква и процес, наречен автофагия [ref. 17] или “самоизяждане” на раковите клетки.
Друг механизъм, по който апигенинът ограничава развитието на ракови клетки, е като модулира жизнения им цикъл, по начин, който да спре деленето [ref. 18]. Ограничава подвижността им и потиска тяхната миграция към други органи и тъкани — това понижава опасността от възникването на разсейки.
Установен е и още един механизъм на действие, който включва стимулация на имунния отговор [ref. 19] на тялото.
Ако трябва да навлезем още по-дълбоко в процесите на вътреклетъчно ниво, ще стигнем до много и различни сигнални пътища, върху които влияе апигенинът. Тук само ще ги споменем за най-любопитните: PI3K/AKT, MAPK/ERK [ref. 20], JAK/STAT, NF-κB и Wnt/β-катенин.
Удивително е, че това вещество действа едновременно върху няколко различни процеса в борбата срещу рака - например, може едновременно да предизвика апоптоза и автофагия или пък апоптоза и задържане на раковата клетка в определен етап от клетъчния цикъл, което спира размножаването ѝ.
Потенциалът на апигенина да стане част от лечението на рак
Апигенинът се изучава като подпомагащо средство, което да се комбинира с химиотерапевтиците с цел преодоляване на резистентността към тях, но може да намери и приложение като хранителна добавка за облекчаване на техните тежки странични ефекти.
Към момента, стратегиите, които се разработват за борба с рака, включват един от следните механизми: предизвикване на автофагия или апоптоза, потискане на способността на раковите клетки да се придвижват до други органи и тъкани, регулация на жизнения цикъл на клетките или имуностимулация.
Както описахме по-горе, апигенинът притежава всички тези активности едновременно и това е демонстрирано при много различни видове рак.
Апигенинът предизвиква апоптоза, автофагия и имунен отговор и потиска жизнения цикъл на раковите клетки, както и тяхната миграция и инвазия в други тъкани, като влияе на различни сигнални пътища в клетката. Стрелката ↙ показва предизвикване, а знакът ⊥ показва блокиране на ефектите. Стрелката ↑ показва стимулиране, а ↓ показва потискане на сигналния път. Credit: Xiaohui Yan et al. [ref. 1]
В допълнение към това, апигенинът проявява силна селективна цитотоксичност - това означава, че засяга само раковите клетки, без да причинява вреда на нормалните. Този феномен засяга и клетките, които са в основата на рецидивите при онкологичните заболявания, метастазите и резистентността - раковите стволови клетки [ref. 21].
Все още не се знае какви механизми стоят зад това свойство на апигенина и са нужни още изследвания по темата.
За съжаление, самостоятелната противоракова активност на апигенина, макар и впечатляваща, остава недостатъчна при прилагане на физиологични концентрации при човека.
Проучванията показват, че висока ефективност се постига при едновременното прилагане на апигенин и химиотерапевтици като паклитаксел или цисплатин. Така тяхното действие взаимно се подсилва - апигенинът допълва тяхното действие, като влияе на различни сигнални пътища и ракът бива атакуван от няколко страни едновременно.
Освен това, в няколко проучвания е показан протективен ефект на апигенина - например, приложението му заедно с цисплатин в изследване при мишки ги предпазва от токсичния ефект [ref. 22] на химиотерапевтика върху бъбреците (нефротоксичен ефект).
Недостатъци на апигенина
Апигенинът е слабо разтворим и лесно преминава през чревната стена - той спада към клас II в Биофармацевтичната класификационна система. Затова неговата бионаличност се определя от степента на разтворимост - а в случая тя ограничава преминаването на веществото в кръвта. Това означава, че апигенинът остава в голяма степен недостъпен за организма, когато се приема през устата.
Това е причината през последните години да се търсят начини [ref. 23] да модифициране на апигенина по начин, който да повиши разтворимостта му и с това - неговата бионаличност и терапевтичен ефект.
Рецепта за смути с магданоз и целина
За финал на тази статия сме избрали една лесна рецепта за смути от магданоз или целина (по-скоро селъри).
Нужен ни е блендер, в който да поставим ядково мляко - бадемово, соево, кокосово или друго, според вкуса. Към него се прибавя магданозът или селърито, банани за придаване на кремообразна текстура и други плодове за сладост и по-приятен вкус.
Експериментирайте, докато намерите комбинацията, която ви допада.
Във видеото ще откриете още една идея за зелено смути.
Пишете ни с въпроси по темата или предложения за нови теми на rossy@bioseek.eu. Вашето мнение е важно за нас! :)
Статиите в bioseek.eu са на английски, но може да се преведат на всеки език чрез бутона Translate!