Рецептите на Петър Димков Лечителя - научен прочит (част 1)

“Най-голямата сила е мисълта. Каквото и да мислим, ние изграждаме от невидима материя нещо, което привлича сили към нас самите, за да ни помогне или навреди, според естеството на нашите мисли. Следователно първата стъпка е да управляваме мислите си чрез разсъжденията си. И втората стъпка изисква от нас да развием навик за положително мислене. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата, тъй като те се елиминират от радостната мисъл.”

Това са много мъдри и проникновени думи, изречени от небезизвестния Петър Димков Лечителя [ref.1]. Би било много хубаво, ако можеше човек като него да е сред нас насред тежката пандемия от коронавирус, срещу която обединяват сили всички клонове на медицината. 

Петър Димков неслучайно притежава прозвището “Лечителя”. Той ни е оставил невероятно богатство под формата на хиляди рецепти за най-различни здравословни проблеми и ценни житейски уроци за вяра, емпатия и приемане на висшата промисъл. Той е черпел вдъхновение още от своята майка Екатерина Димкова, която дълго време е издирвала и записвала народни рецепти за лечение и предава завета на сина си. 

Каква е историята на Петър Димков, какво разкриват за него дъщеря му и книгите, които ни е оставил, ще ви разкажем в днешната тема.

Кой е Петър Димков

Роден през далечната 1886 г., в семейството на свещеник и билкар, Димков от малък е възпитан в патриотизъм и уважение към великата майка Природа. Само на 20 години е назначен за лейтенант в Драгоманския полк в Цариброд. 

През 1899 г. заминава за Санкт Петербург (Русия), заедно с по-големия си брат Димитър, за да учи със стипендия във военната академия. По същото време посещава лекции в медицинския университет, завършва курс по хомеопатия и също проявява интерес към лекции по традиционна тибетска медицина. По време на следването си Димков чете книгите на д-р Печели, бащата на иридологията, която по-късно ще се превърне в предпочитан диагностичен метод за лечителя.

Петър Димков също е бил участник в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като е бил многократно раняван. По време на службата си в армията е награден с всички ордени за храброст, които някога са били връчвани в България. Като действащ офицер в Карлово през 1933 г. той спасява дома на Левски и предотвратява разрушението му.

Как се сдобива с прозвището “Лечителя”

Още в детството си той е привлечен от лечебната сила на билките, следвайки семейните традиции  и насоките на майка си Екатерина. В своята книга “Българска народна медицина. Том 1” Димков споделя:

“През 1900 г., когато бях на четиринадесетгодишна възраст, тя ми предаде своите тетрадки със съвет да продължа издирването и записването на методите и средствата, с които се е лекувал нашият народ през вековете. Това аз правя вече 75 години”.

През 1936 г. поради републиканските си убеждения и костеливия си характер Димков е пенсиониран рано от армията. Следват години на мизерия за семейството му. Приятелят му, имигрант в САЩ, му предлага дом в Америка. Гордият българин обаче категорично отказва поради убеждението си, че „нашият народ е велик и земята е невероятна“.

В тези години на бедност и безнадеждност Димков очерта нов път пред себе си - билколечението. От Воин Димков се превръща постепенно в Лечител. [ref.2]

Димков пътува неуморно в страната и в чужбина. Той се среща с Петър Дънов и става негов пламенен последовател и ученик. Практикува традиционна медицина, ирисова диагностика (иридология) и билколечение (фитотерапия). Освен всичко това, Лечителят е голям привърженик на идеите на вегетарианството и на живота според законите на природата и космоса.

За това разказва по-късно и дъщеря му в интервю за Портал 12 - Димков и цялото му семейство са живели според каноните на християнството дори в размирните комунистически години и не е пестил силите си за прегледи на всякакви хора. Въпреки че те са го изтощавали сериозно както психически, така и физически, това по никакъв начин не го спирало да изпълни мисията, на която се посветил. А именно - да лекува хората съгласно народната медицина. Основните принципи, които извежда от нея и спазва в своите лечебни сесии с хората, които лекува неуморно, са:

• Лекуването да се случва с естествени природни средства. 
• Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна начина на хранене и на живот.
• Лечението да е индивидуално - според болестта, човека и състоянието му.
• Да се въздейства не само на засегнатия орган или система, но и на целия организъм (което е в основата на холистичната медицина).
• С помощта на внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за успешно оздравяване. Това потвърждава и дъщеря му - художничката Лили Димкова, като добавя, че както здравите, така и болните хора трябва да практикуват самовнушение, защото мисълта има силата да променя подсъзнанието.
• Отрича използването на апарати и машини, като вместо това изучава полезността на средства като компреси, лапи, бани, масажи, гладуване, суровоядство и други.

Рецептите на Петър Димков

Няма болест, която да не може да бъде излекувана, е единственото правило на Лечителя. И вероятно непоклатимата му вяра се корени в лечебната сила на това негово правило. А моралът, според Димков, е единствената гаранция за добро здраве. Той добавя: “Болестите са резултат от лъжата. Нарушаването на закона на истината води до болест. Истината носи здраве. Тя съживява, обновява, подмладява.”

В основите на народната медицина, която практикува Петър Димков, стоят рецептите за различни здравословни проблеми. В книгите му ще откриете рецепти за най-баналните неща като настинка и грип, както и за разнородни проблеми като мускулни спазми, изкривяване на гръбнака, остър ревматизъм, заекване и пелтечене, главоболие, менингит, репродуктивни проблеми, парализа на крайници и какво ли още не. 

Тези рецепти са помогнали на хиляди хора да оздравеят и на по-късен етап множество научни трудове установяват ефективността на използваните от Лечителя природни средства. Това е поредното доказателство, че фитотерапията в частност и народната медицина като цяло могат да помогнат при широк набор от здравословни проблеми и науката подкрепя полезността им.

Гмурвайки се в света на рецептите на Димков откриваме един неизчерпаем източник на знание, което се прилага не само за лечение на болния орган, но и за постигане на общоукрепващо въздействие върху целия организъм. 

Някои от най-известните му книги с рецепти са:

• “Хигиена и лекуване на душата”
• “Българска народна медицина: Природолечение и природосъобразен живот - том 1-3”
• “Да живеем сто години - Съвети и рецепти на народния лечител Петър Димков”
• “Съвети и рецепти на Петър Димков за лекуване с глад и лекуване с вода”
• “Живейте сто години” и други.

През 1944 г. издаденият “Наръчникъ по природно лекуване и живеене“ на Петър Димков е включен в списъка на книгите, забранени в България, и почти всичките му екземпляри са унищожени. В същото време властите официално му забраняват да лекува. Димков обаче продължава да го прави, разбира се - тайно и през следващите десетилетия спасява стотици животи. След 1989 г. и края на политическата цензура книгите и писанията на Петър Димков отново стават много популярни и хората започват живо да търсят неговите знания и умения да лекува.

Дванадесетте “златни билки на Петър Димков”

Чрез фитотерапията - лечение с билки, Лечителя открива и прилага свои уникални комбинации от билки, към които човек трябва да се отнася с особено внимание. Има някои златни правила, които Лечителя ни предава по отношение на събирането, съхраняването и приготвянето на лечебните билки, за да имат те най-добри запазени качества и полезно действие:

• Билките трябва да се берат пресни през ранната пролет, а за зимата трябва да се подготвят изсушени билки.
• Важен е моментът на бране според това кога концентрацията на лечебни активни съставки е най-висока. Например, корените се изравят в началото на пролетта или през есента. Плодовете пък се събират по време на зреенето им.
• Процедира се много внимателно със събирането и се избягва използването на найлонови пликове, които задушават билките.
• Берат се само видимо здрави и чисти растения, които не боледуват и нямат паразити по тях.

Ето и кои са тези билки и техните приложения в народната медицина на Петър Димков:

1. Агримония (Agrimonia eupatoria) - билка, която се използва при възпалено гърло, разстроен стомах, лека диария, синдром на раздразнените черва (IBS), диабет, нарушения на жлъчния мехур, задържане на течности. Петър Димков е измислил и специална рецепта за пречистване на кръвта, в която влизат всички 12 билки по 30 гр. Агримония в неговите рецепти се употребява и за сваляне на излишните килограми.
2. Борови връхчета (Pinus sylvestris L.) - съдържат ценно етерично масло, смолисти вещества, витамин С и други полезни компоненти. Срещат се в рецепти за бронхит, атеросклероза, прочистване на кръвта от токсини и за поддържане на нормално тегло.
3. Великденче (“главен изцерител”) (Veronica, семейство Plantaginaceae) - прилага се при кашлица, бронхит [ref. 6], диария, хронични екземи, лечебно действие против невроза предизвикана от психическо пренатоварване и други.
4. Копривен лист (Urtica Dioica) - копривата  има доказано диуретично, кръвоспиращо и укрепващо действие. Също така в научни публикации се доказват антиоксидантното, противоязвено и аналгетично свойство на копривата: Antioxidant, antimicrobial, antiulcer and analgesic activities of nettle (Urtica dioica L.). [ref.3]. Има данни за полезно действие и ефективност на копривата при артрит, които откриваме в Evidence for antirheumatic effectiveness of Herba Urticae dioicae in acute arthritis: A pilot study [ref.4]. Използва се още като средство против пролетната умора и анемия. В рецептите на Димков копривата се среща като част от настойки или козметични формули, в отвари за алкализиране на организма и ускоряване растежа на косата.
5. Жълт кантарион (Hypericum perforatum) - красивата жълта билка е полезна като тинктура при нервни смущения и нервни болести, като тези нейни ефекти са описани в не малък брой публикации [ref.5]. Билката може да се пие и като чай или да се правят бани на половината тяло. Жълт кантарион срещаме в рецепта за “Възпаление на легенчетата на бъбреците, на пикочния мехур” в книгата “Българска народна медицина: Природолечение и природосъобразен живот”.
6. Жълт равнец (Achillea clypeolata) - това многогодишно растение подпомага нормалното храносмилане, може да се прилага локално за облекчаване на кожни обриви и сърбежи [ref. 7, 8], облекчава симптомите на алергия, понижава високата температура, противодейства на менорагия (необичайно обилно или продължително менструално кръвотечение). В рецептите на Лечителя срещаме жълт равнец за лечение на прогресивна мускулна дистрофия, невродермит, псориазис, мускулни спазми и други.

Следват още шест невероятни златни билки, които ще ви представим в продължението на темата. А сега се насладете на величието и красотата на жълтия кантарион.