Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Значимостта на билките за лечението на различни заболявания - от дълбока древност до днес, личи от разнообразните научни дисциплини, които са се формирали около тях [ref. 1]:
- Клиничната употреба на медицински растения се нарича фитотерапия;
- Историческите аспекти на употребата на лечебни растения в различни общества по света са обединени в науките етноботаника и етнофармакология;
- Под традиционна медицина пък се разбира ролята на растенията в различни популярни „ненаучни“ медицински системи, опит, който се предава през поколенията, но не е доказан от науката (често това се дължи на факта, че просто не са изследвани механизмите на действие на конкретните билки или комбинации);
- Фармакогнозия е науката за биогенни или получени от природата фармацевтични продукти и отрови. Тя се занимава с всички лечебни растения, включително сложните смеси, които се използват под формата на сурови билки (раздробена билкова субстанция) или екстракти (фитотерапия), чисти съединения като морфин и храни, които имат допълнителни ползи за здравето само в контекста на превантивни ефекти (нутрицевтици - чесън, джинджифил, куркума, какао, червено вино, храни, съдържащи флавоноиди, антоцианини и каротеноиди). Фармакогнозията включва идентификация, физикохимична характеристика, култивиране, екстракция, подготовка, контрол на качеството и биологична оценка на лекарствата.
Какво е мястото на билките в медицината
Изчислено е, че повече от 25% от лекарствените продукти, отпускани с рецепта, съдържат растителни съставки, но само малък процент от растенията в света са оценени за потенциална фармацевтична употреба. [ref. 6]
През последните години се наблюдава засилен интерес към изследванията на растенията като източник на нови лекарства. Това увеличи и броя на новооткритите биоактивни съединения с растителен произход и много програми ще продължат да допринасят за това в близко бъдеще.
Важна роля в развитието на използваните в момента фармацевтични продукти, играе Китай с приблизително 30 000 вида растения, много от които с дълга история на употреба в традиционната медицина.
Четете още по темата:
Китайският опит при лечение на COVID-19
9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)
Според Американското дружество по фармакогнозия, тя представлява „изследването на физичните, химичните, биохимичните и биологичните свойства на лекарствата, лекарствените вещества или потенциалните лекарства и лекарствените вещества с естествен произход, както и търсенето на нови лекарства от природни източници”.
Често лекарствените вещества с естествен произход не могат да се произвеждат масово, така че се налага те да бъдат проучени, за да се разработят синтетични биологично подобни продукти.
Производството на тези съединения по синтетичен начин позволява да се правят модификации за повишаване на бионаличността, промяна на фармакокинетиката и повишаване на ефикасността. Тези модификации могат да трансформират суровия неактивен растителен екстракт в мощно лекарство, както се наблюдава при някои противоракови лекарства. По този начин естествените съединения представляват отлични модели за производство на нови лекарства. [ref. 7]
Фармакогнозията е призната като жизненоважна част от процесите на разработване на лекарства и фармацевтичното образование, но напоследък е пренебрегната, поради появата на ефективни лекарства, които могат да бъдат синтезирани в лабораторията.
Въпреки това, много учени признават, че народните познания за лекарственото приложение на различните растения никога не трябва да се губят, тъй като те предоставят много добра отправна точка за разработването на нови лекарства. Пример за това е артемизининът от сладкия пелин Artemisia annua, който е признато древно китайско лекарство против малария.
Уважението към древната мъдрост е отразено във фитотерапията (билколечението) и фитофармацевтиците. Използването на растителни продукти за лечение на болести е добре известно в страните от Южна Америка, Китай и Индия, където милиарди долари се харчат за изследвания за идентифициране и предлагане на пазара на природни лекарствени продукти.
Значението на лечебните растения трябва да се проучи и в други страни, за да се борим с нелечими в момента или животозастрашаващи заболявания като Алцхаймер, ХИВ, хронична болка и малария. В България с подобни проучвания се занимава Институтът по органична химия с център по фитохимия към БАН и по-специално Лаборатория "Химия на природните вещества". [ref. 8]
Къде са скрити лечебните свойства на билките
В качеството си на лекарства могат да бъдат използвани определени части от растението (цвят, листа, стъбла, корени, плодове) или да се извлече конкретно активно вещество от него, което да бъде вложено в таблетка, капсула, сироп.
Утвърдени в медицинската практика примери за първия начин на приложение, са: жълтият кантарион (Hypericum perforatum) за лечение на лека до средна по тежест депресия; гинко билоба (Gingko biloba), чиито листа се използват за подобряване на паметта и при безпокойство; цвят от лайка (Chamomilla recutita) за облекчаване на леки стомашно-чревни неразположения и като противовъзпалително средство; листа и шушулки от сенна (Cassia spp.) против констипация (запек); екстракт от глог, мента и валериан за успокояване; отвара от смрадлика (тетра, Cotinus coggygria) за външно приложение, поради антисептичните ѝ свойства и много други.
Някои от тях са приети в редиците на класическата или конвенционална медицина, докато други все още са част от така наречената алтернативна медицина [ref. 2] и се използват като поддържащи, допълнителни медицински средства.
Поради богатството си на активни вещества, билките не бива да бъдат приемани с лека ръка като нещо, което “ако не помогне, поне няма да ни навреди”. Някои от тези съставки са изключително потентни, други могат да окажат въздействие (благоприятно или не) при продължителна употреба. Нека не забравяме, че повечето отрови също имат природен произход.
Някои билки имат хепатотоксичен ефект (токсични са за черния дроб), други може да предизвикат фоточувствителност и при приема им не бива да се излагаме на слънце (такъв е случаят с жълтия кантарион), трети може да взаимодействат с други лекарства, които приемаме, което да намали или усили нежелано действието им. Затова е необходимо лечението с билки винаги да се назначава и проследява от специалист. За съжаление не всеки лекар или фармацевт е добре запознат с характеристиките на билките и билковите препарати, а има и много самозвани “лечители”.
Когато говорим за активни съставки, това са чисти химически вещества, често използвани под формата на лицензирани лекарства. Понякога се произвеждат синтетично, но първоначално са открити в растения. Примерите за такива вещества са [ref. 1]:
- морфин от опиумен мак (Papaver somniferum), използван като аналгетик (обезболяващо);
- дигоксин и други гликозиди от растението напръстник (Digitalis spp.), използвани за лечение на сърдечна недостатъчност;
- таксол, от тихоокеанския тис (Taxus brevifolia), използван като противораково средство [ref. 10];
- хинин, от кората на хининовото дърво (Cinchona spp.), използван за лечение на малария;
- галантамин от видове кокичета, използван за лечение на когнитивни разстройства.
Каква е разликата между билковите лекарства и хомеопатията
За съжаление все още много хора не правят разлика между хомеопатия и билколечение, като неправилно наричат билковите препарати хомеопатични. Затова е нужно да направим разграничение между двете.
Общото между лечението с билки и хомеопатията е, че и двете влизат в графата “алтернативно лечение”, както и в това, че в съдържанието на някои хомеопатични препарати са изброени билки и други растения.
Билколечението е използването на растения, лишеи, водорасли и гъби за лечебно или терапевтично въздействие върху тялото. Най-ранните сведения, че билките са били използвани за лечение, са открити върху глинени плочки, създадени около 3000 г. пр.н.е. от шумерите в древна Месопотамия (днешен Ирак).
Основите на китайската традиционна медицина вероятно са положени между 200 и 250 г. сл. Хр., като в същото време се полагат основите и на Аюрведа в днешен Пакистан. Няколко века по-късно, през 1500 г. пр.н.е., древните египтяни писали за използването на растения с лечебни цели върху свитъци, наречени Папирус на Еберс (Ebers Papyrus). [ref. 9]
При билколечението се използват различни препарати, като тинктури, чайове, прахове, етерични масла, мелс (мед, напоен с билки), билкови оцети, еликсири и множество локални форми. Основната характеристика, споделяна от всички тях, е, че те съдържат физиологично активни вещества от билките, използвани за производството им.
От своя страна, хомеопатията е разработена в края на 18-ти век в Германия от д-р Самуел Ханеман. Тя се основава на принципа “подобното лекува подобното” - коренът на думата хомеопатия, като „хомео“ означава „подобно“, а „патос“ означава „болест“.
Какво означава това? Хомеопатичните препарати обикновено съдържат пренебрежимо малки дози от вещества, за които се смята, че ако се приемат във физиологична доза, биха създали същите симптоми като заболяването. Хомеопатията се основава на философията „по-малкото е повече“, според която колкото по-разредено е лекарството, толкова по-силен е неговият ефект. Дори и днес хомеопатията използва силно разредени вещества от естествен произход за своите медикаменти. [ref. 3]
Хомеопатичните препарати използват билки като арника (Arnica montana) и отровен бръшлян (Toxicodendron radicans), но също така минерали като фосфор и животински продукти като змийска отрова (Lachesis mutus). Препаратите се правят в безкрайно малки разреждания, така че да останат много малко или изобщо никакви молекули от първоначалното вещество. След това те се включват в препарати за локално приложение, тинктури или малки захарни хапчета, които се разтварят под езика.
И така, основната разлика между двата метода е, че при билколечението препаратите разчитат на фитохимикалите, които билките съдържат. Тези фитохимикали присъстват във физиологични нива и съответно се откриват в билковите препарати. В хомеопатичните препарати материалите се разреждат многократно - толкова много, че остава само миниатюрно количество от първоначалното вещество, ако изобщо има такова.
Друга значима разлика е, че хомеопатията не почива на никакви научни доказателства [ref. 4], въпреки опитите ефектите ѝ да бъдат потвърдени. За разлика от билколечението, хомеопатията е отхвърлена от научната общност като неефективен метод на “лечение”. [ref. 5]
Билките имат своята утвърдена роля за развитието на медицината и фармацията, както в миналото, така и в настоящето и бъдещето. Техният потенциал продължава да бъде изучаван и реализиран, докато ние се наслаждаваме на поредната чаша ароматен чай от мащерка, мента и риган.
