Артишокът в миналото
Артишокът, познат на ботаниците като Cynara scolymus, е растение, нативно на средиземноморския регион (Южна Европа и Северна Африка). Използвало се е като храна и лекарство още през 4-ти век преди Христа и описано за първи път от Теофрастус. Артишокът е сред първите култивирани растения и е било много популярно в Египет и сред древните гърци и римляни, които го пазели за консумация от аристокрацията. Въпреки това растението потъва в забрава чак до 16-ти век, когато отново става известно сред аристократичните кръгове.
През 1850 г. френски лекар успява да излекува момче, болно от жълтеница и неповлияващо се от тогавашните лекове, с екстракт от листа на артишок. След това растението става популярно в традиционната европейската медицина поради диуретичните си (стимулира бъбречната функция) и холеретичните си (жлъчегонни) свойства. И наистина, тези ефекти впоследствие са доказани и от съвременната наука, която започва да изучава растението в по-голям детайл в първата половина на 20-ти век.
Характеристика на артишока
Артишокът принадлежи към семейство Сложноцветни, или по-просто казано към това на слънчогледа. То е многогодишно растение и е добре познато на кулинарните любители и особено на тези, ценящи френската и италианската кухня. Тук трябва да отбележим, че неразцъфналата цветна пъпка на растението, наричана също глава, която присъства в готварските рецепти, се е превърнала в нарицателно и често именно тя се свързва с наименованието артишок.
В билковите отвари и екстракти, обаче се използват листата на растението. Те са перести, бодливи и имат синьо-зелен цвят, като долната повърхност е влакнеста. Те са най-богати на активни вещества.
Какво се съдържа в артишока
Артишокът е всепризнат за здравословна и даже суперхрана, тъй като той е пълен с полезни хранителни вещества. Растението съдържа малко мазнини, но за сметка на това е богато на фибри, минерали, витамини и антиоксиданти. Дори се нарежда на 17-то място в класация от 50 храни по високо съдържание на антиоксиданти [реф. 1] . Особено голямо количество има от витамините Ц и К, както и на фолат. Колкото до минералите - той е добър източник на магнезий, желязо, калий и др.
Някои от групите съединения, които съдържа екстрактът от листа на артишок са:
- фенолни киселини - до 2%. Тук спадат киселините хлорогенна, кафеена и цинарин и др.
- сескитерпенови лактони - до 4%
- флавоноиди - до 1%. Към тях спада лутеолинът.
- фитостероли
- танини
Заслужава си тук да обърнем внимание на цинарина, тъй като на неговото действие се основават повечето биологично активни свойства на артишока. На него се дължи и характерният горчив вкус на растението. Най-голямо количество има в листата на артишока - ето защо именно те се използват за приготвянето на повечето билкови лекарства и хранителни добавки от артишок. Разбира се, това не означава, че другите активни вещества нямат своята роля, но на някои от тях ще се спрем малко по-нататък.
Лечебни свойства на артишока
Общо казано, изследвания върху действието на екстракта от листа на артишок показват, че той има антиоксидантни, хепатопротективни, жлъчегонни, антимикробни и други свойства. Растението се използва като подобрител на храносмилането, чернодробната функция и тази на жлъчния мехур.
Общо казано, изследвания върху действието на екстракта от листа на артишок показват, че той има антиоксидантни, хепатопротективни, жлъчегонни, антимикробни и други свойства. Растението се използва като подобрител на храносмилането, чернодробната функция и тази на жлъчния мехур.
Спомага намаляването на лошия холестерол
Има няколко проучвания върху ефекта на листата от артишок върху формирането на т.нар “лош” холестерол [реф. 2] . Името му идва от факта, че този вид холестерол има способността да се отлага по стените на кръвоносните съдове, затруднявайки нормалния кръвоток и повишавайки риска от сърдечно-съдови заболявания.
Смята се, че механизмът на намаляване на лошия холестерол се изразява в намаляване на възможността на организма да синтезира излишни количества от него, както и намаляване синтезата на триглицериди. Оказва се, че основна роля в това има флавоноидът лутеолин [реф. 3] .
Тъй като артишокът намалява натрупването на триглицериди, той често се препоръчва като средство, което предпазва от атеросклероза.
Хипогликемичен ефект
Диабетът се характеризира с нарушена обмяна на веществата и често води до прекомерно натрупване на мазнини. Ето защо употребата на вещества, които понижават тяхната синтеза биха били полезни. Артишокът традиционно се използва като природен продукт в профилактиката и лечението на метаболитни заболявания като диабет. Тъй като цялостно стимулира метаболитните процеси и показва диуретично действие, той помага на организма да изхвърли и излишните течности и соли.
Мощен хепатопротектор
Черният дроб може да се нарече “пречиствателя” на организма. През него преминават всички токсини и вредни вещества, за да бъдат обезвредени. Поради тази причина е хубаво да го пазим от една страна чрез по-здравословен начин на живот (например ограничен прием на алкохол и мазни храни), но и чрез прием на вещества, които имат способността да регенерират (възобновяват) и предпазват клетките му. Това е и една от най-отдавна познатите функции на артишока. Днешните проучвания показват, че цинаринът и силимаринът са поне частично отговорни за това му свойство [реф. 4] .
Освен това артишокът стимулира секрецията на жлъчно съдържимо. По този начин се способства пречистването на организма от токсични вещества.
Стимулира чревната микробиота
Една по-малко позната функция на артишока е свързана с неговото пре- и пробиотично действие като благоприятства развитието на няколко бактериални вида в гастроинтестиналния тракт [реф. 5] .
Благоприятства храносмилането
Поради високото си съдържание на цинарин, артишокът не само намалява натрупването на холестеролни плаки, но и повлиява изключително добре храносмилателните процеси. Това е така, тъй като отделянето на жлъчни киселини е първата стъпка в разграждането на мазнините и усвояването н амастноразтворимите витамини. А артишокът стимулира точно това, превръщайки се в отлично допълнение към нашата здравословна диета. Консумацията му се отразява особено добре на хора, страдащи от синдром на раздразненото черво и диспепсия (нарушено храносмилане).
Противоракова активност
Някои епидемиологични проучвания сочат, че диетите, богати на плодове и зеленчуци имат превантивно действие срещу рак [реф. 6] поради наличието на фитохимикали в тях. Нарастващ интерес представлява и артишокът, тъй като има голямо съдържание на полифеноли, а те имат силна антиоксидантна активност и следователно се смята, че могат да предпазват от развиването на ракови заболявания. Също така някои изследвания показват, че феруловата киселина има антипролиферативно действие и потиска растежа на раковите клетки [реф. 7] .
Начин на употреба
Поради вкусовите си качества, артишокът много лесно може да се добави към всеки хранителен режим.
Освен това той може да се приема под формата на запарка от сушени или пресни листата, или под формата на специално приготвена тинктура. На пазара е пълно и с готови добавки, които могат да се намерят като капсули или таблетки и да се пият спрямо упътванията в листовката.
Противопоказания
Употребата му е противопоказна при запушване на жлъчните пътища, камъни в тях или други сериозни заболявания на черния дроб и жлъчката, освен ако не е предписан от лекуващия ви лекар.
Хора с алергия към някои от съдържащите се вещества също не бива да приемат растението.
Липсват достатъчно данни за профила на безопасност при прием от деца под 12-годишна възраст и бременни и кърмещи майки.
