Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa
Независимо дали ти самия страдаш от автоимунно заболяване или твой близък, знай, че това не е присъда, не е заразна болест, не е нещо срамно и не е нещо, което определя що за човек си. Освен личния дискомфорт, много често тази група заболявания засягат начина, по който изглеждаме (псориазис, витилиго) или начина ни на живот (диабет тип 1, целиакия). Всяко дете ще зяпа, ако кожата ти изглежда странно и всеки готвач ще се издразни, ако имаш строги изисквания към храната си. Точно за това - трябва да сме информирани и обществото ни да говори открито и свободно за автоимунните заболявания.
Какво е автоимунно заболяване
Нормално имунната система изпраща "армия от военизирани" клетки, които да разпознаят, атакуват и унищожат чуждородните нашественици (напр. вируси и бактерии [ref.1]), опитващи се да “завладеят” нашето тяло. Ужасното при автоимунните заболявания е, че тази мощна армия прави грешка на първи етап от “военните действия” - не разпознава собствените клетки и ги третира като вражески. Обикновено имунната система безпогрешно прави разликата между чужди и собствени структури, НО при автоимунните заболявания се освобождават протеини, наречени автоантитела, които атакуват собствените ни здрави клетки.
Каква е честотата на автоимунните заболявания
Университета Джон Хопкинс изчислява, че около 3% от пациентите на САЩ, следователно приблизително 10 милиона души, страдат от автоимунни заболявания [ref. 2]. От друга страна, международната статистика показва, че не 3%, а 7% от пациентите в САЩ страдат от такъв тип заболявания [ref. 3].
От Джон Хопкинс обясняват проблема: не във всяка страна има наложен механизъм за непрекъснато събиране на данни относно честотата и разпространението на автоимунните заболявания, както се процедира при инфекциозните и раковите заболявания. САЩ е една от страните, които нямат такъв механизъм и за това учените от този университет са събрали данни от държави, които имат добре структурирана база данни в това отношение (скандинавските страни напр.) и са поставили оценка относно разпространението им. Според тази оценка са определили посочените в началото 3% [ref. 2].
Както става ясно, статистическите изследванията в областта, в сравнение с други видове заболявания, са ограничени, но проучванията на случаите и разпространението значително се увеличават през последните 30 години. Данните показват, че най-голям ръст има при ревматологичните, ендокринните и стомашно-чревните автоимунни заболявания в Израел, Холандия, САЩ и Швеция. Смята се, че тези наблюдения се обуславят от по-силното влияние на факторите на околната среда, за разлика от генетичните такива [ref. 4].
Кой е застрашен от автоимунни заболявания и каква е причината за тях
По-голямата част от автоимунните заболявания са по-често срещани при жените, отколкото мъжете, като има и някои като захарен диабет тип 1, които засягат в еднаква степен и двата пола. Десетте най-разпространени заболявания в САЩ, а може да се каже и по света (с различен дял), са представени на схемата. Както може да видите, в жълто е делът на заболелите от нежния пол спрямо тези от силния - в синьо.
За да си отговорим на въпроса кой е най-застрашен обаче, не е коректно да кажем, че това са жените. Нужно е да знаем причините за възникване на автоимунното заболяване, за да определим дали ние и нашите близки са подложени на риск. За жалост обаче твърдо становище по тази тема няма все още няма. Статистиката разглежда някои зависимости:
- Някои автоимунни заболявания са по-чести при определени етнически групи. Например, лупусът засяга повече афро-американци и латино групи, отколкото кавказци.
- Множествената склероза и лупусът често "вървят" по семейства. Не всеки член на семейството обаче задължително ще се разболее. Често не се унаследява конкретно заболяване, а чувствителност към автоимунните заболявания като цяло.
- Честотата на автоимунните заболявания нараства и изследователите смятат, че факторите на околната среда като определени инфекции, излагане на токсични химикали или разтворители имат нещо общо.
- Смята се, че и приемът на храни с високо съдържание на мазнини, захар и химикали в тях е свързан с предпоставка към възпаление, което може да предизвика имунен отговор. Няма доказателства за това.
- Изследване през 2015 г. се фокусира върху друга теория, наречена "хигиена на хигиената". Тя обяснява проблемът със следното: поради ваксините и антисептиците, децата днес не са изложени на толкова микроби, колкото в миналото. Това може да направи имунната им система склонна да реагира на слаби дразнители, които иначе биха били смятани за безвредни.
Нека подчертаем: Изследователите не знаят точно какво причинява автоимунни заболявания, а факторите като генетична предразположеност, диетата, инфекциите и излагането на химикали в момента са само хипотетични [ref. 5]
Кои са 10-те най-разпространени автоимунни заболявания
Това са 10-те от най-често срещаните автоимунни заболявания. Някои от тях са насочени само към един орган (Диабет тип 1, който уврежда панкреаса), а други (Системен лупус еритематозус (SLE)), засягат цялото тяло.
Това е автоимунно заболяване, при което се атакува щитовидната жлеза. При тиреоидита на Хашимото (още нар. хроничен лимфоцитен тиреоидит) производството на хормони от щитовидната жлеза постепенно се забавя и се достига до техния дефицит.
Симптоми: повишено тегло, непрестанна умора, загуба на коса, чувствителност на студ и подуване на щитовидната жлеза (гуша).
Четете още:
Болестта на Грейвс (още нар. Базедова болест) атакува щитовидната жлеза, карайки я да произвежда твърде много хормони.
Тъй като тези хормони въздействат на метаболизма, то прекалената им секреция (освобождаване в тялото) води до симптоми като нервност, учестен пулс, непоносимост към топлина, загуба на тегло и изпъкналост на очите извън орбитата (екзофталм). Последният симптом (екзофталм) не задължителен и проучванията сочат, че се наблюдава при 30% от заболелите. Отделно от това заболяване, появата на екзофталм може да има редица други причини.
-
Ревматоиден артрит (РА)
При Ревматоидния артрит (РА) имунната система атакува ставите, като това води до тяхното възпаление. Трябва да се разграничи от остеопорозата, която се появява с възрастта. За разлика от нея, РА може да се прояви при млади индивиди дори под 30-годишна възраст.
Симптомите са свързани с признаците на самото възпаление - зачервяване, затопляне, болка, нарушена функция (в случая - скованост в ставите).
Четете още:
Витилиго е автоимунно състояние, при което по кожата се развиват бледи бели петна. Имунната система атакува клетките в кожата (меланоцити), които произвеждат нейния пигмент - меланин. Това води до загиване на меланоцитите или ги лишава от функциите им и поради тази причина се появяват обезцветените петна по кожата.
Може да засегне всяка област на кожата, но най-често засяга лице, шия, ръце, кожни гънки. Не причинява дискомфорт на кожата, като сухота, но понякога петната може да сърбят. Състоянието варира при всеки човек, някои имат само няколко малки петна, а при други са по-големи. Не може да се предвиди колко кожа ще бъде засегната.
Често, но не задължително протича и с други автоимунни състояния, като хипертиреоидизъм [ref. 5].
Диабет тип 1 е автоимунно заболяване което засяга бета-клетките (в панкреаса), които отговарят за производството на хормона инсулин. Този процес върви безсимптомно месеци и години наред.
Когато вече има симптоми, то вече е разрушена една голяма част от тези клетки (понякога 90%). Състоянието е съпроводено с висока кръвна захар, увреждане на кръвоносните съдове, бъбреци, зрение и нервни влакна [ref. 6].
Четете още:
Пернициозната анемия е анемия с дефицит на витамин В12 (кобаламин). Причината е автоимунен процес, който прави човек неспособен да произвежда веществото, необходимо за усвояване на витамин B12 в тънките черва. От своя страна В12 е необходим за правилното производство и функциониране на червените кръвни клетки в организма.
Симптомите са бледа, жълта кожа, липса на тонус, лесна уморяемост, болезнен език и други [ref. 7].
-
Множествена склероза (МС)
Множествената склероза (МС) е автоимунно заболяване, което засяга главния и гръбначния мозък. При него се разрушава защитната миелинова обвивка на нервите и съответно се уврежда комуникацията между мозъка и останалите части от тялото ни.
Симптомите са изтръпване, слабост, лесна уморяемост, проблеми с придвижването и други. Има няколко форми на заболяването, които прогресират с различна скорост [ref. 8].
Четете още:
Нови подходи за лечение на множествена склероза в Европа
17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза
Когато заболяването е открито през 1800 година се е смятало, че Системният лупус еритематозус е кожно заболяване, съдейки по обрива, който е най-видния симптом. Заболяването обаче може да засегне всеки орган или система от органи, като най-често това са стави, бъбреци, мозък и сърце.
Болките в ставите, умората и обривите са сред най-честите симптоми [ref. 9].
Синдромът на Сьогрен е автоимунно състояние, което атакува жлезите. То може да се появи на всяка възраст, но най-често засяга възрастни жени. Често синдрома се развива редом с друго автоимунно заболяване, като ревматоиден артрит или лупус.
Симптомите са сухота в очи, уста и варират по вид и интензивност. Много хора са в състояние да водят нормален начин на живот.
Лечението е свързано с облекчаване на симптомите на сухота в очите, устата и съответно предотвратяване усложнения като инфекция и зъбни заболявания. Следователно, редовната медицинска помощ и проследяването са важни за всички пациенти [ref. 10].
Миозитът представлява възпаление на мускулите. Възпалението засяга директно мускулните влакна. Болестното състояние може да се предизвика от автоимунно заболяване като лупус, ревматоиден артрит и други.
Сред симптомите на миозита са умора след ходене или стоене, проблем с преглъщане или дишане. Използват се помощни средства като почивка, затопляне, физиотерапия, упражнения, помощни устройства и почивка [ref. 11].
Четете още:
Спинална мускулна атрофия (СМА) - причини, клиника и лечение
Видове таласемия, симптоми и лечение
Автоимунният енцефалит - лудост или лечимо състояние
Има ли смисъл да си направиш генетичен тест?
3 групи генетични изследвания преди и по време на бременността
