Автор: Елена Маринова, магистър-фармацевт
Още от миналото пелинът е имал широко приложение - от лечебно растение при проблеми в храносмилането и липса на апетит до средство за отблъскване на демони и магия на любовта. Днес използването на пелина като билка продължава, като се откриват нови лечебни ефекти от употребата му.
Когато някой продукт има подчертано горчив вкус, често използваме сравнението “горчив като пелин”. Пелинът наистина има специфичен горчив вкус, но той, обратно на очакваното, привлича вниманието на хората и вдъхновява френския доктор Пиер Ордина да създаде позната на всички алкохолна напитка - абсент.
Къде е разпространен пелинът
Artemisia absinthium, познат още като бял или обикновен пелин, е често срещан по тревисти и каменливи места у нас. Разпространен е още в Америка, Северна Африка, Северна Азия и в Европа. Обикновеният пелин е тревисто многогодишно растение от семейство Сложноцветни. Използва се надземната част на билката (стрък от пелин), която включва листата, част от съцветията и стъблото. Важен отличителен белег на този вид пелин са листата. Те са покрити от двете страни със сребристобели власинки за разлика от листата на дивия пелин, които отгоре са тъмнозелени, а отдолу - бели.
Една билка с много приложения
Това, че в големи количества пелинът може да бъде отровен, не възпрепятства широкото му използване:
- като билка с много лечебни за организма свойства - апетитовъзбуждащо, антимикробно, противоглистно действие; използва се при стомашно-чревни нарушения;
- в производството на алкохолни напитки - основно в абсент, но може да се добави към бира и билково вино; от немски език “вермут” (напитка, която се приготвя от билки) означава пелин;
- като декоративно растение;
- като репелент - за прогонване на молци и бълхи;
- в козметиката.
Горчив, но подсилващ апетита
Това на пръв поглед противоречиво твърдение за пелина е вярно и свойството на билката да подсилва апетита се е използвало още от древността.
Пелинът има и други благоприятни ефекти върху храносмилателната система - използва се при подуване, гастрит, възпаления на жлъчния мехур.
Направено е проучване, според което обикновеният пелин има благоприятен ефект при пациенти с болест на Крон - тежко хронично възпаление на червата. Това се дължи на факта, че екстракт от билката потиска тумор некротизиращия фактор алфа, който има ключово значение при това заболяване. [ref.1]
Четете още в статията
Доказано е, че воден екстракт от обикновен пелин има хепатопротективна активност (защитава черния дроб от увреждане). Това се дължи на антиоксидантните свойства на билката. [ref.2]
Химичен състав на пелина
Етеричните масла са основната група биологично активни вещества (до 2%), които се съдържат в пелина - главно туйол и туйон. Тези вещества имат полезни за организма свойства, но при много високи концентрации са токсични.
Туйонът е кетон (от групата на бицикличните терпени), който може да доведе до дозозависими тонично-клонични (големи, обхващащи цялото тяло) припадъци - проява на невротоксичен ефект при надхвърляне на праговата концентрация на туйона.
Възбудното действие на туйона върху централната нервна система (ЦНС) е свързано с механизма на действие на веществото - блокира гама-аминомаслената киселина, която е невротрансмитер, потискащ ЦНС [ref.3].
Направено е проучване, което доказва, че пелинът има невропротективен ефект, когато се прилага в допустимата концентрация. Опитната постановка върху плъхове има за цел да изследва потенциалния защитен ефект на пелина при мозъчен оксидативен стрес, като се използва метанолов екстракт от растението. [ref.4]
Антиоксидантното действие (способността да обезврежда свободни радикали) на Artemisia absinthium се дължина хамазулена - биологично активно вещество от групата на етеричните масла.
Четете още в статията
Белият пелин съдържа кафеоилхинови киселини, на които се дължи антимикробната му активност по отношение на някои патогенни бактерии (Грам-положителни). Тези киселини блокират т.нар. ефлуксна помпа, която е един от механизмите на резистентност при бактериите. Откритието за антимикробното действие на пелина има много голямо значение за лечението на някои бактериални заболявания, защото проблемът с антибиотичната резистентност на бактериите става все по-сериозен. [ref.5]
Artemisia absinthium е билка с противовъзпалително и обезболяващо действие. Използва се външно под формата на унгвент при остеоартрит за намаляване на болката и възпалението. Направено е четириседмично проучване, което включва 90 пациенти с остеоартрит. Те са прилагали унгвент с 3% съдържание на пелин 3 пъти на ден. Това довело до намаляване на болката и подпомагане на физическата активност. [ref.6]
В пелина се съдържат още сесквитерпенови лактони (главно абсинтин и анабсинтин), които са биологично активни вещества, придаващи горчивия вкус на растението. Билката съдържа още флавоноиди, танини, витамин C, витамин B6.
Поради високото съдържание на етерични масла в пелина, от него се добива масло чрез дестилация с водна пара. Пелиновото масло е тъмнозелено и има много горчив вкус.
Безопасност и употреба на белия пелин
Белият пелин е с добра поносимост от организма, когато се използва с терапевтична цел в допустими концентрации. Най-важното, което трябва да знаем е, че в билката се съдържат веществата туйон и туйол, които при по-висока концентрация са невротоксични. Затова пелинът трябва да се употребява с повишено внимание. Поради въздействието върху централната нервна система и опасността от възникване на гърчове, пелинът не трябва да се употребява от епилептици.
Четете още в статията .
Билката може да има токсичен ефект върху бъбреците, затова при пациенти с бъбречна недостатъчност не трябва да се употребява. [ref.7]
Четете още в статията .
Не трябва да се приема и от деца, бременни и кърмещи жени.
Белият пелин може да доведе до тежка алергична реакция, затова хора, които имат алергия към други растения от семейство Сложноцветни, трябва да избягват и пелина.
Билката може да се употребява външно и вътрешно, налична е под формата на чайове, екстракти, тинктура, унгвенти, лосиони. Важно е да се отбележи, че пелинът не се прилага директно върху кожата, защото може да я изгори, а се включва в различни лекарствени форми (унгвенти и лосиони).
Приемът на по-високи дози пелин може да доведе до нарушения в храносмилането, гадене, повръщане, увреждане на бъбреците.
Митове и легенди за пелина
Билката е обвита в много мистерия и за нея през вековете са се носели различни легенди:
- В Древна Гърция пелинът се е използвал и е бил посветен на богинята на лова - Артемида, която е защитник на децата и горите;
- Горчивата билка се е използвала в различни ритуали против магьосничество и за прогонване на злите сили;
- В Египет пелинът се е употребявал от богинята на плодородието Бастет за любовни магии;
- Според друго вярване билката е кръстена на кралица Артемизия, управлявала Халикарнас (днес Бодрум).
Абсент - напитката със смарагдов цвят
Когато става въпрос за белия пелин, няма как да не споменем, че той е основен компонент на алкохолната напитка абсент, която се приготвя от листата и цветовете на растението. Със своя зелен цвят, абсентът е много атрактивен и е бил любима напитка на френски писатели и актьори.
С нарастване на употребата на абсента се появили противоречиви мнения за него - смятало се е, че води до пристрастяване и халюцинации, бил забранен в САЩ и в някои европейски държави, дори бил измислен специален термин - абсентизъм (синдромът на хората, които злоупотребявали с този алкохол). Впоследствие тези преувеличени твърдения за зелената напитка били отхвърлени.
Днес тази интересна напитка е достъпна за консумация, а употребата ѝ е свързана с цял ритуал по сервиране:
Абсентът се налива в добре изстудена чаша, върху която е поставена решетъчна лъжица. В лъжицата се слага бучка захар и през нея се пропуска вода на капки с цел да се получи напитка с по-добри качества. Съотношението абсент:вода е 1:5.
Белият пелин е бил използван и в производството на бира - горчивият му вкус го прави добър заместител на хмела, а също е присъствал в рецепти за направата на френския аперитив Amaro, вермут, вино.
Освен горчив, има и сладък пелин
Artemisia annua, известен като сладък или едногодишен пелин, също има лечебни свойства. Родината на този вид пелин е Азия, но по-късно е разпространен в Европа и в Северна Америка. Растението не е покрито с власинки, стъблото е изправено, а листата са силно нарязани и имат специфична миризма. Цветове са малки жълто-зелени, а семената са кафяви.
Също както белият пелин, така и сладкият пелин е богат на биологично активни вещества от различни групи: етерични масла, флавоноиди фенолни киселини.
Най-важното вещество в растението е артемизинът (сесквитерпенов лактон), който има антималарийни свойства. Съдържанието на това вещество е най-високо в надземната част - в листата, цветовете и стъблото на пелина. Събирането на билката се извършва по време на цъфтеж, защото тогава количеството на артемизина е най-голямо. Транспортирането е важен процес, при който трябва да се спазват определени условия - температурата не трябва да надвишава 40℃, защото артемизинът е летлив.
Четете още в статията .
Едногодишният пелин намира приложение като противотуморен агент с цел лечение и профилактика. Този ефект отново се дължи на артемизинина, който блокира клетъчния цикъл, предизвиква апоптоза (програмирана клетъчна смърт), потиска ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове), нарушава миграцията на раковите клетки. [ref.8]
Доказано е, че комбинацията от флавоноиди и артемизинин в сладкия пелин води до увеличаване на антималарийното и противотуморното действие, т.е. веществата от две групи имат синергичен ефект. [ref.9]
В заключение може да кажем, че и двата вида пелин предизвикват интерес и със сигурност има още нови лечебни свойства, които притежават и тепърва ще бъдат откривани и доказвани.
